Тодор Живков с дъщеря си Людмила през 1940 г. в Говедарци, Самоковско
Само 9 (девет) документа за Тодор Живков има в новата дигитална колекция „Полицейски досиета на известни личности от периода преди 1944 г.“, която пусна Държавна агенция „Архиви“ (ДАА) в понеделник.
От хиляди архивни единици експерти на ДАА са подбрали документите на 26 от най-известните български политици, общественици и писатели. Ето какво има в оцелялото полицейско досие на Тодор Живков:
1. Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. 10515 Б – Полицейски рапорти и задачи за проследяване – Служебни справки – Писмо с указание за уволнение – Въпросници за установяване на самоличност – Протоколи от разпит – Искане за задържане и решение на съда – Протокол за обиск
2.Ф. 2124 К; оп. 1; а.е. 10515 А – Акт и укази за назначаване и освобождаване от длъжност в Дирекция на народната милиция (окт. 1944 г.) – Ведомости за заплати при Дирекция на народната милиция (окт. и ноем. 1944 г.)
Първият документ за Тодор Живков, който свидетелства за интереса на полицията към него, е от 29 януари 1934 г. В протокола за разпит в Дирекцията на полицията са записани неговите показания. След като са описани месторождението и местоживеенето му в София, Живков собственоръчно пише:
„На 27.1. ме задължи хазяйката да отида в студентския столъ и да намеря тамъ Петковъ и му съобщя, че хазяйката ще го даде подъ съдъ, ако не си плати наема. Понеже в стола го нямаше, отидох в клуба на Р. партия (Работническата партия, както тогава е името на БКП – б.а.), защото ми казаха отъ стола, че мога да го намеря тамъ. Към 17 часа дойде полиция и ме арестува. Не се числя къмъ никаква организация. Горното подписахъ саморъчно.“
Подписът Т. Хр. Жи и завъртулка нагоре няма нищо общо с отработения подпис, който 36 години се мъдреше под всички най-важни документи в държавата.
На същата дата – 29 януари 1934 г., Тодор Живков попълва един „Въпросникъ за установяване самоличностъта на лицето“. Така от собственоръчно написаните отговори (освен до болка познатите ни данни) научаваме, че има: „телосложение – нормално, ръстъ – среденъ, лице – обло, цвятъ на лицето – „черъ“, чело – обло, очи – черни, носъ – правилен, уши – средни, уста – малки, брада – бръсната, вежди – черни, коса – прическа назад, мустаци – бръснати, прическа – нагоре, особени белези – няма.“
А ето какво пише в „Протоколъ за личенъ обискъ:“ „Днесъ на 31 януари 1935 годъ. гр. София подписания агентъ Михаилъ Пенчевъ отъ пол. полиция по заповедъ на Началника на същата и въ присъствието на мл. пеши стражаръ Найденъ П. Георгиевъ отъ дир. на Полицията, Стоянъ Стояновъ чиновникъ жив. ул. Доростолъ“ 15 и Боянъ Янковъ, чиновникъ жив. ул. „Клокотница“ 63 направихъ обискъ на Тодоръ Христовъ Живковъ р. с. Правец (…) при който обискъ въ десния джобъ на панталона намерихъ едно скъсано листче и смачкано тевтерче съ сини квадрати на което е съ написани (7) седем точки започващи „1. събранието на Попзатевъ… и завършващо 6 септември…“ Настоящият протоколъ се състави, прочете и подписа въ присъствието на горе-изброените лица.“
От документ с дата 2 февруари 1935 г. научаваме за арест на Тодор Живков, но не и дали той е първият в „революционната му дейност“. Документът е адресиран до прокурора при Софийския апелативен съд.
„Къмъ №20494. Понеже при разкритията по воденото дознание се установи, че Тодоръ Христовъ Живковъ е участвалъ въ нападението на фабриките и издигане на трибуни, и за да може успешно да се привърши започнатото дознание и по отношение на него, моля да иска разрешение от Съда, съгласно чл.79 от З.У.С. лицето да бъде задържано още 10 дни. Задържането му е разрешено съ №61 от 4. II. 1935 г. (Началник на политическата полиция: Драганов)“
Запазеният полицейски рапорт е от 30 декември 1937 г. Разузнавач №3252 (Б. Янков) пише до началника на отделение „А“ в дирекция на полицията, отдел „държавна сигурност“: „От проследяването на лицето Тодор Христов Живков, родом от с. Правец – Орханийско, през 1911 г., живущ в София, ул. „Петрохан“ 21, работник букво-леяр в Държавната печатница, установих, че същият всеки ден излиза от работа в 12,5 ч. и отива да се храни в гостилница „Средец“ на ул. „Бенковска“ 12. След като се нахрани прибира се обратно в Държавната печатница.
След обед излиза от работа в 18,10 ч. и отива в същата гостилница, нахранва се и от там се прибира вкъщи. От срещите му с лица не пролича да прави такива предварително подготвени, а случайни.
От събраните сведения се установи, че лицето е комунист. В миналото е бил активен, но от проследяването не се установи да проявява такава дейност.“
В автобиографията си от 17 декември 1945 г. Тодор Живков пише, че през 1936 и първите месеци от 1937 г. бил трудовак.
Това е чиста лъжа. Лично съм проверявал документите за неговата служба във военните архиви във Велико Търново. Живков два пъти се отлага от казармата – веднъж като ученик, после като студент.
На 10 май 1935 г. е зачислен под номер 68 в Първа пехотна дружина, Шеста работна рота. Уволнява се на 19 октомври 1935 г. Тогава трудоваците са служили по 8 месеца. Неговата служба трае 5 месеца и 9 дни. За останалите 81 дена се е откупил.
Защо Живков лъже за годините на войнишката си служба? Защо вместо май-октомври 1935 г., пише 1936 и първите месеци на 1937 г.? Според официалния му биографичен очерк през 1935 т. „по решение на ЦК на БКП Тодор Живков е изваден от състава на ОК на БКП“. Живков твърди, че са го отстранили поради факта, че пръв се опълчил против левосектантството. Е, как се опълчил от казармата?
А дали пък не е избрал годините 1936-1937 г., защото през това време са се случили някои други събития, които никак не са удобни за една велика биография?!
Според донесението в края на 1937 г. Живков отново е работник в Държавната печатница. В автобиографията си той пише, че е станал секретар на партийната група и член на партийното ръководство на печатарите в София. А разузнавачът Янков пише, че лицето не проявява никаква дейност, въпреки че в миналото е било активен комунист.
Изключително любопитен документ е писмото с указание за уволнение. В него се казва: „По сведения лицето Тодор (Тошо) Живков – работник-гравьор при Държавната печатница, е комунист и като такъв провежда противодържавна дейност.
Съгласно чл. 20 от ЗЗЗД следва да бъде уволнен, за което моля да бъдем уведомени.“ Писмото е с гриф „Лично. Поверително“, адресирано е до директора на държавната печатница. Отдолу има места за подписи на началника на политическата полиция и началника на отделение „А“. Подписал се е само вторият. Имената им ги няма.
По-интересното е, че това писмо не е датирано Бланката е на Дирекция на полицията (Отделение политическа полиция) и горе вляво е написано: 193…год. София.
Точно 2 месеца служи в народната милиция подполковник Тодор Христов Живков – от 1 октомври до 1 декември 1944 г. (Поне така е според датите на указите). За това време в папката в полицейското му досие има едва 16 стр. 12 от тях са ведомости за заплатите на служителите от отдел „Униформена милиция и учебно-подготвителен“.
Живков е получавал 8400 лв. основна месечна заплата плюс 300 лева за едно повишение. Подполковник Живков е назначен за главен инспектор в този отдел с указ №79 „Въ името на Негово Величество Симеонъ II, с Сбожия милостъ и народна воля Царъ на българите“. Указът е подписан от регентите проф. Венелин Ганев, Цвятко Бобошевски и Тодор Павлов.
С указ №105 от 1 декември 1944 г. тримата регенти постановяват министърът на вътрешните работи „ДА ОСВОБОДИ от длъжностъ къмъ отделъ Униформена милиция и Учебно-подготвителенъ при Дирекция на народната милиция подполковникъ Тодоръ Христовъ Живковъ.“ Министър по това време е Антон Югов от БКП. Няма дори ред защо го освобождават – по непригодност, по целесъобразност или поради преминаване на друга работа.
В цитираната по-горе автобиография на Живков от 1945 г. той лаконично казва: „След 9 септември 1944 г. за кратко време бях на работа в милицията…“
В официалната му биография вече се пише, че е бил един от ръководителите на оперативния щаб на новосформираната Народна милиция.
Въпросът е: успял ли е Тодор Живков за тези 60 дни да измъкне и унищожи всички компрометиращи го документи, снимки и донесения? Или е имал достатъчно време да прочисти досието си по време на дългогодишното си управление?
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
