На 18 април 1929 г. е родена Галина Брежнева, дъщеря на бъдещия генерален секретар на КПСС и лидер на СССР Леонид Брежнев. Тя е могла да има всичко – кариера, обществено признание, любов, пари… Но придобива негласна скандална известност благодарение на своя ексцентричен и своенравен характер.Галина завършва филология в Днепропетровск, философия в Кишинев, уредена е на работа от баща си в Агенция по печата „Новости”, в архивния отдел на МВнР на СССР с ранг на заместник-посланик, в Московския държавен университет.
Близките й хора отбелязват нейните положителни качества – доброта и помощ на дейци на културата, включително на изпаднали в немилост актьори. По характер Галина била добър и отзивчив човек, но според запознати с биографията й, се оказала „извънредно покварена” от достъпа до властта, от връзките и положението на баща й. Тя не могла да се справи със съблазните, капризите и старите си привички, тъй като привикнала към атмосферата на ласкателства и неискреност, която я обкръжавала от самото детство.
Но любимите мъже и цялото обкръжение на Галина преди всичко са я използвали, а алкохолът я откарва в гроба. Нейният живот е изпълнен с толкова трагедия, любовни истории и авантюри, че могат да бъдат написани няколко романа.
Още като девойка Галина рано се запознала с интимния живот на мъжа и жената. „Аз се занимавах само с любов” – ще признае тя в края на живота си своето призвание.
Циркови изпълнения
Неин първи съпруг става силовият атлет в цирка Евгений Милаев. През 1951 г. Милаев пристигнал на гастрол в Кишинев. Галина отишла още на първото представление. На арената излязъл красивият атлет и с лекота вдигнал във въздуха 10 човека, 22-годишната девойка от първи поглед „хлътнала” по него. Минаев също забелязал представителната млада жена.
Евгений бил по-възрастен с 20 г., вдовец с две деца от момента на раждането им. Тогава Галя за първи път в живота си се влюбила истински. И без да се замисли избягала с цирка изпод крилото на високопоставения си баща (първи секретар на ЦК на молдовската КПСС. Според историка Рой Медведев това било опит да избяга от досегашния скучен живот с безброй ограничения.
Баща й и майка й не могли да я открият. А тя се върнала в дома си след година с официален съпруг и малка дъщеря, наречена на баба си Виктория.
Брежнев по неволя приел зетя си, помогнал му в кариерата, даже го направил Герой на социалистическия труд. Но това не спасило брака. Милаев изневерил на високопоставената си съпруга с друга циркаджийка. Но и Галина не скучала дълго време – тя минала през множество красиви, романтични и тъжни истории. Накрая се увлякла по друг циркаджия – 18-годишния илюзионист Игор Кио.
Галина станала на 30 г., но била с предишния акъл. Независимо от разликата във възрастта, тя приела предложението на юношата да стане негова съпруга. Тя моментално получила развод и сключила брак с Кио. Веднага заминали на курорт в Сочи, като оставила бележка на баща си: „Татко аз се влюбих. Той е на 25.”
Бащата пратил след нея съгледвачи. На 10-ия ден ги открили и Галина я докарали обратно, а на Кио му взели паспорта, върнали му го след седмица с откъсната страница за граждански брак и с печат да го подмени. Задочно им оформили развод.
Анулирания по този начин брак не попречил на младата Брежнева да се среща със своя млад несъстоял се съпруг. Романът продължил почти три години и завършил, когато Леонид Брежнев станал държавен глава. Галина сама предложила на Игор да се разделят, защото не искала да му навлича още беди.
Разделяйки се с Кио, тя като преди продължила да пътува с цирка като гардеробиерка. Веднъж във Франция се запознала с журналиста от „Советская культура” Олег Широков. После мнозина му завиждали, че „хванал бика за рогата”. Но когато Галина му казала, че е време да го представи на баща си, Широков се уплашил и избягал.
Галина не обичала да остава дълго време самотна. Тя се запознала с танцьора Марис Лиепа, 11 г. по-млад от нея. Ходела на негови представления и винаги намирала в креслото си шикозни цветя – Марис умеел да ухажва жените. Единственият му недостатък се заключавал в това, че бил женен. Галина считала това обстоятелство за незначително препятствие, но напразно чакала пет години той да се разведе. Накрая й писнало.
Съпруга на солиден мъж
На едно вечерно парти 41-годишната Галина се запознала с млад, красив и силен мъж в униформа и прекарала с него нощта в хотела. Сутринта му обявила, че е Галина Брежнева. Още на следващия ден той й предложил брак от най-користни подбуди. Това бил 32-годишният офицер от милицията Юрий Чурбанов – женен и с две малки деца. Той обаче се развел бързо.
Чурбанов се оказал спокоен, домошар, сдържан и търпелив. Галя за първи път получила родителска благословия за брак във вид на всевъзможни блага: свободен достъп до дефицитни стоки, отлично жилище, вила, мебели, няколко коли и стремително издигане на съпруга по служебната стълба. Само след четири години зетят на Брежнев става генерал и заместник-министър на вътрешните работи, но тихото семейно щастие не е за нея.
За съпруга си тя казвала на всеослушание: „Фамилията на моя мъж напълно отговаря на неговата същност. (На руски чурбан означава пън, дръвник.) Аз обичам изкуството, а той е само генерал.”
Никой не може да каже кога Галина се пропива, но при Чурбанов тя вече става клиничен алкохолик.
Циганското проклятие
Скоро Брежнева започнала любов с 29-годишния певец-циганин Борис Буряце. Чурбанов дотолкова й опротивял, че тя, без да се крие, се появявала с новия любим из разни курорти. Борис, като всеки циганин, много обичал накити. Дори и когато се къпел, той пак не свалял огромния пръстен с диамант и масивната златна верижка. Любовта към брилянтите била обща за Борис и Галина. Именно зарад нея те хлътнали. Буряце е арестуван с обвинение за кражба на брилянти от дресировчицата Ирина Бугримова и е осъден на 5 години лишаване от свобода.
„Тогава Галина не е разпитвана, но за нея много се е говорило” – пише Рой Медведев.
След смъртта на Леонид Брежнев ситуацията кардинално се променя. Тя реално е под домашен арест в своята вила край Москва. Спечелва съдебен процес против държавата, която се опитва да й конфискува вилата, колата и други подаръци от баща й.
Арестуван е съпругът Чурбанов за вземане на подкупи по така нареченото Узбекско дело за памуко-мафиозна корупция. Делото е гледано през 1988 г. Но така и не става ясно колко са престъпленията и колко е борбата за власт.
В съда всички обвинения са снети, с изключение на 3. Генералът е осъден на 12 години строг режим, но той изтърпял само половината срок. После си спомнял за Галина лоши неща, че не се застъпила за него, макар да имала възможност. Упреквал я, че не ходила на свиждане, а след това не се появявала с него в обществото.
Тя обаче посещавала Буряце в затвора. Но циганите били на друго мнение. Те твърдели, че Галина не помогнала и на Буряце да избегне наказанието, затова я проклели. Някой от приятелите на артиста обещал, че целият род на Галина ще бъде проклет и самата тя ще умре в самота. Съвпадение или не, но именно така става.
Живот в циганския табор и в психиатрията
През 1988 г. Галина се увлича от циганския начин на живот и изчезва от Москва.
Намерена е в скитащ цигански табор. Задържана е, откарана е в Москва и настанена за лечение. После е изпращана не веднъж в това лечебно заведение.
Галина пропива всичко, като й остава единствено жилището в Москва. Тогава тя вече не можела да живее без водка и мъже. За ден можела да пресуши цял кашон с шампанско. Като приятели по бутилка канела местни бездомници, които устройвали в жилището й истински запои и скандали. Тя споделила после пред близки, че в този период от време изживяла вълнуващ роман с някакъв механик.
Нейната дъщеря Виктория Милаева (наричана някога галено Витусик) си издействала опекунство над майка си и я изпратила в лечебно заведение. Галина мечтала да се излекува и да излезе от психиатрията. Тя не знаела, че вече няма къде да отиде, тъй като обичната й дъщеря е продала жилището й и всичко друго до последния парцал.
Тя със сълзи на очи четяла „Отнесени от вихъра” и казвала, че книгата е написана за нея, че тя също ще може да започне всичко отначало. В живота обаче не може да се започне отначало, всичко е продължение. Галина така и не постига мечтата си – умира едва на 67-годишна възраст от цироза.
Всеки човек живее собствения си живот, както намери за добре. Галина Брежнева сама е разсипала своя. Но никога не е сторила зло другиму, напротив – помогнала е според силите си на много хора. Имаме ли тогава право да я съдим?
/По материали в интернет/
