На 7 октомври академик Румен Скорчев навърши 80 години и продължи интензивно да твори. Тайна е с какво се занимавам, каза тогава за „Над 55” известният творец. И на 17 април художникът открива поредната изложба „Сянката и светлината”, в която представя пред зрителите онова, което доскоро за околните беше част от неговата съкровена тайна.
Роденият в Търговище през 1932 г. художник е еднакво ярко изявен в илюстрацията, графиката и живописта, но в далечната си младост се дипломира като инженер паркостроител в Лесотехническия институт. След това обаче завършва и Националната художествена академия. Цял живот работи активно, неуморен е до днес. Зад гърба му са безброй наши и чуждестранни награди и отличия, самостоятелни изложби в Австралия, Италия, Индия, Холандия, Люксембург, Кюрасао, Русия, Швейцария, Германия, Австрия, Ирак, Норвегия, а в САЩ има специално място.
Израснал в интелигентно семейство, баща му Деньо бил западноевропейски тип човек, приятелите му били на „ти” със световната култура. Деньо бил братовчед на Ангел Кънчев, а Румен се явява внук на Ботев четник.
Щастливо женен, със съпругата си Ели неотдавна отпразнуваха златната си сватба
Двете им дъщери живеят и работят в Америка. Родителите им ги посещават често и за дълго – в Манхатън, където малката им дъщеря Деница е артдиректор в мощна модна компания. После в Сиатъл – при голямата, Росица, професор по дизайн. Там Румен Скорчев има свое ателие и дом. Художникът получи преди време впечатляваща поръчка за огромно, 15-метрово пано в Сиатъл от бизнесмен, който притежава вече много негови картини и графики.
Скорчев може да остане в САЩ завинаги, но се завръща в София. От носталгия, заради стари приятелства или поради чувството за род и език. За жалост, все повече се трупа у него разочарование и гняв, че у нас нещата не вървят както би желал. И както впрочем трябва.
– Най-скъпо ми е доброто човешко отношение в обществото – каза преди време творецът пред „Над 55”. – Това го намирам за по-голямо изкуство от моженето да се рисува. Ние българите обаче сме го загубили. Потънахме в алчност, простотия, наглост.
Започнаха все по-нависоко и най на високо да излизат тези некачествени хора, които служат за образец на по-ниските слоеве и те пък започват да им подражават
Щом горе крадат, и ние ще крадем. Щом горе са простаци, що да не сме и ние простаци. Това не е от вчера, а е от 1944-та. Хората изведнъж разбраха, че един човек, който не може да говори и да пише, става министър. Имаше много такива. И до днес това продължава. Невероятна пошлост и простотия цари на отговорните места, на върховете, това е моето мнение и затова съвсем сигурно е, че няма да давам повече никакви интервюта!
Скорчев спазва дадената дума, но показва своите картини. Които най-добре разкриват таланта и душевността му. И за да няма никакво съмнение относно неговата същност, самият той пояснява без въпрос отвън: „Човешкото ни безсилие поражда неверието и ни пречи да видим кристалната структура на света. Виждаме само собствения си хаос, нищетата и болката. И закопняваме за творчество, с което да го подредим. Но тогава идва съмнението – това най-благодатно състояние на зрящия художник, мигът за изпитание на силния човек, който е разбрал, че е надвесен над нова бездна. Рисувам, защото се съмнявам”.
Надя СТАМБОЛИЕВА
