Димитър Борисов Панайотов е 78-годишен пенсионер, зиме и лете прекарва деня си на спирките на междуградските автобусни линии в Чирпан. Много от неговите близки, познати, приятели и съграждани го наричат „Живото разписание”, което не го дразни и смущава, напротив – доволен е от факта, че може да бъде в услуга, в помощ на вечно забързаните пътници.
Пенсионирал се като военнослужещ, като такъв имал и той своите митарства, последно бил в град Карлово, но накрая се установили със съпругата си в Чирпан, близо до родното си село Мирово, Чирпанско. Успял да направи с двете си ръце две-три къщи, но ги продал, за да осигури жилище на сина си в Пловдив и на себе си в Чирпан, съжалява още, че продал къщата си в Чирпан и сега живее в апартамент. За човек като него, който не можел да стои на едно място,
живот на пенсионер в апартамент е като в затвор
След пенсионирането си работил 12 години като шофьор в Кръвния център в град Пловдив, радвал се на уважението на ръководството на центъра в лицето на д-р Караколев, решил да продължи като шофьор на лично превозно средство – малко бусче, теглил дори кредит, но нещата не се случили по ред причини. Мерака си да кара свой автобус днес Димитър компенсира, като посреща и изпраща автобусите по редовните автобусни линии, минаващи през Чирпан. Така постепенно научил с подробности тяхното разписание, което слагали на показ на спирките, но хората трудно се ориентирали, много често те били разкъсвани в резултат от ниската култура на пътуващите и от конкуренцията на фирмите превозвачи. И без да иска, станал техен нещатен сътрудник и „живото разписание” за пътуващите. Още като дойдат на спирката, виждам притеснението на хората, пък аз имам готовността да им кажа с точност разписанието на автобусите, като се има предвид, че има пътници за различни градове в страната. Освен това виждам не само мои земляци, но и нови лица, заговаряме се, разменяме мисли и така времето минава по-бързо, отколкото когато съм вкъщи, споделя още той. Имало и такива хора, които му
подхвърляли с недомлъвки, че мястото му не би трябвало да бъде там,
а един ден един таксиметров шофьор го обидил с въпроса колко пари изкарва на ден от дейността си да упътва хората, а той отговорил, че върши безплатни услуги, и шофьорът си тръгнал веднага. Като не ме познават добре, може всичко да си говорят, спокойно продължава разказа си Димитър.
Останахме с брат ми полусираци, аз бях на 11 години, израснахме в чирпанския Дом за сираци
„Д-р Теньо Стоилов”. Благодарение на грижите на персонала: директорката Дечева, домакина Пеньо Милев, възпитателките Казанджиева, Маринова, Михайлова, всички деца от онова време станахме хора, обгрижването бе на ниво, имаше дисциплина, правили са ни забележки, но за добро, имаше друг морал тогава, много от възпитаниците на дома завършиха и висше образование.
Аз се квалифицирах като професионален шофьор, по-късно получих специалност стругар, стигнах до оръжеен майстор и като такъв работих при военните. Ако не беше сиропиталището, сигурно щях да стана аргатин на някой чорбаджия, и когато видях, че домът е опожарен, плаках като малко дете. Това, което съм научил в дома, ми помогна много в живота, нямах помощ нито от мъжка, нито от женска страна, т.е. откъм съпругата ми. Но успях да постигна немалко, въпреки че си казвам, че ако имах подкрепа, щеше да бъде повече. Удовлетворен съм, че всичко съм постигнал с труд и постоянство. Работил съм през отпуските си в строителството, там научих как се прави арматура и кофраж, и затова ви казах, че сам съм си строил къщите. Имаше тогава и друг момент, който помагаше на нас младите,
банките даваха пари с малки лихви и тогава не само строихме, но и си обзавеждахме жилищата,
а сега, като слушам, е голям риск да теглиш заем.
За нас пенсионерите минаха младите години, но докато човек е на крака, не бива да се затваря и изолира от света, всеки за себе си решава проблема, засега съм доволен, че всеки ден виждам живота чрез лицата на хората, които пътуват насам-натам, нагоре-надолу и повечето от тях не за развлечение, а свързани с нелекото житие-битие на съвременния българин, убедено казва „живото разписание” на автобусите в Чирпан, пенсионерът Димитър Панайотов.
Елена ШОПОВА
