Александър Кипров е роден на 11 декември 1950 г. в София. Потомствен граф. Автор е на няколкостотин песни, изпълнявани както от примата на родната естрада Лили Иванова, така и от Георги Христов, Тони Димитрова, Деси Добрева и т.н. Александър Кипров е известен не само с таланта си, заради който е „любимият композитор на Лили Иванова“, но и с директността си. Доказателство за това е поредното му интервю пред “ШОУ” , в което думите му режат като бръснач!
– „Човек не познава ли миналото, не може да гради бъдещето. Ако съм знаел накъде ще тръгнат нещата, не бих останал в България, не бих писал и емблематични песни като „Последен валс“ и „Развод” – това ми споделихте в предишния ни разговор. Толкова ли е силно разочарованието ви и към днешна дата?
– Да, изключително силно. И, изглежда, корумпирани разбойници, престъпници или поне жалки кариеристи са почти сто процента от всички, които са ни управлявали през последните 23 години. Че как дори не беше осъден един от висшите етажи на властта?! Всички, идващи на власт, го обещават, но много бързо забравят. Което показва, че се псуват само за пред хората, а отзад си разпределят и ограбват България вкупом!
– Вие длъжник ли сте някому? Във всеки смисъл на думата – най-вече морален…
– Държавата ми е морален длъжник, и то огромен! През последните 20 години получавам авторски права по 400-500 лева от „Музикаутор”. Това са приведените суми от 200 мои произведения! От всички телевизии, радиа, ресторанти, барове и т.н. в цяла България! Също така получавам и една сума, малко над 500 лева, от Финландия – само за две мои написани песни, специално за мой приятел, работещ 6 месеца годишно на кораб. Значи – за 200 песни от цяла България – годишно 400 лв., и за 2 песни, изпълнявани само на един кораб във Финландия – за половин година – 550 лева?!? Имам 15 години на сцена с Лили Иванова към Концертна дирекция, 6 години работа в Норвегия с нашата Импресарска дирекция, и 3 години преди това работа по барове и ресторанти в България към „Бюро Естрада“.
Общо 24 години трудов стаж, през които ми е бил удържан данък за пенсия. Били изгорели архивите и не можело нищо да се направи!?… Първо – няма такова нещо – че нищо не може да се направи и че са изгорели документите! И второ – при липсата на конкретен виновник, смятам да съдя държавата за нанесените ми материални и морални щети. Защото за всичко, което съм изработил, съм плащал данъци съвестно през годините. А сега се оказва, че нямам трудов стаж и ми се полагат средно по 2 лева годишно авторски права за написана песен!!! (200 x 2=400!!!) Надявам се да намеря точния адвокат, който да спечели в Европейския съд дело, касаещо авторските права и безотговорното разбойническо отношение към трудовия стаж! Това ще е прецедент за България и би насърчило стотици родни музиканти. Мисля, че все някога някой трябваше да направи тази стъпка и да спечели тази неравна, абсурдна битка, за да възтържествува правдата, която касае стотици творци!
– По-лесно ли живее човек, когато назовава нещата директно, без компромис? Вие сте такъв човек! Говорите за „безпардонни мутри”, „бандити с пари”, „синове на бивши велможи”, „сива субкултура с еднакво бездарни песни”… И патили ли сте си някога от тази безмилостна директност?
– Усетих, че откакто назовавам нещата директно, ми олеква и спя по-спокойно. А и хората се респектират от това.
От Лили го научих
Първоначално се стрясках от факта, че е супер директна и не цепи басма никому. Но това говори за доблест, достойнство, смелост и прямота.
– Винаги сте казвали, че сте благодарен на Лили Иванова, защото ви е „открила и лансирала като композитор”. Да ви кажа, човек рядко би признал това пред цяла България, защото популярността, се оказва, че често прави хората късопаметни…
– Аз може да имам талант, но Лили ми даде шанса да чуят многократно името ми като композитор и музикант в най-добра светлина. А това хич не е малко. Грехота според мене е да го отминавам с мълчание.
– Отстрани Лили Иванова винаги изглежда като боец! Но съм сигурна, че струните в душата й са не по-малко тънки, отколкото на всички останали хора. Как се прикрива толкова години такава чувствителност и душевност? Вие познавате добре Лили, как мислите? Как посреща рождения си ден?
– Много трудно е. Особено като си в светлината на всички прожектори. На рождения си ден Лили е със същата позната дисциплина, за която и вие говорите. Проблем се оказва ужасно големият интерес в този ден от всичко живо – медии, познати и кой ли не. Затуй тя се „покрива“ в този ден. Защото е страшно телефони да не спират да звънят.
– Усещали ли сте някога професионална завист към себе си? Много често във времето са ви представяли като „любимият композитор на Лили Иванова”…
– Ооо, многократно! Завистта е национална наша черта, за съжаление. И то напоследък демонична завист, необяснима, не само към мен. Изумителни коментари може да се прочетат под публикации в агенция „БЛИЦ” например. Защото чета сайта всяка сутрин. Само него! Случайно преди време бяхте отбелязали смъртта на наш писател, не помня точно кой. И отдолу – първият коментар гласеше: „Ха, така му се пада на това говедо. Дано и близките му пукнат..“. И се замислих, може би някъде из София или в метрото се разминавам с този човек (ако може човек да е наричан…).
– Слушам ви и си мисля – толкова трагично ли е състоянието или по-скоро качеството на българската музика в момента, щом постоянно се говори за кражби, за плагиатство, за некоректно отношение…
– Нашето общество боледува тежко вече 23 години! Простотията, простащината тотално ни заля. Как може да няма едно радио за класическа музика например в България, а да е „бъкано“ от чалга радиа. Опростяхме, оскотяхме, много от интелигентните млади хора напуснаха държавата. Българската музика никога не е била толкова рахитична, некадърна, беззъба и бездарна. С малки изключения. Във всичките й категории. Това е резултатът. Музиката е отражение на интелекта. А ние специално имаме и странен национален талант, който мултиплицира всичко това: да мачкаме всичко талантливо, интелигентно и стойностно… В ефира звучи предимно англоезична музика и чалга. Знам, моментално идва констатация:
„Тоя е изкуфял и злобен!“
Бързам да кажа, че това е мнението на млади, интелигентни и доказали таланта си българи, и у нас, и в чужбина – хора на по 20-25 години. Дереджето на музиката ни е като дереджето на днешното СДС – музика, хем беззъба, импотентна, хем раздираща се от междуличностни конфликти.
– С толкова много горчиви равносметки и кошница, пълна с разочарования, останало ли ви е изобщо творческо вдъхновение? Какво правите?
– С Роберта правим един интересен музикален проект. Включва класически музиканти от музикалното училище. Микс от класика, рок, поп, поднесени по не съвсем стандартен начин. Доколкото знам точно такава формация няма аналог в България, което е и предизвикателство. Лили Иванова казва в интервюта, че толкова талантлива певица, колкото е Роберта, не вижда за момента в България. Освен уникалния глас, тя е и пианистка. Няма в България друга, която да усеща хармония като нея, а моята сила е в играта с хармониите. В момента пиша и доста музика и аранжименти. След няколко месеца заминавам за кратко в една от най-богатите държави за месец-два с мое поп-джаз трио.
Едно интервю на Анелия ПОПОВА
ЗА 1 ГОДИНА КОМПОЗИТОРЪТ ПРАВИ 614 КОНЦЕРТА С ПРИМАТА!
„През 1988 г. с нея направихме 614 концерта за една година! И цялата тази поредица от атаки към нея, аз мога да си я обясня само с едно нещо. Ами генетично по-голямата част от българите са завистливи, злобни. „Не сме народ, а мърша“… не съм го казал аз. Отиват на концерт да гледат сеир – кой къде ще сбърка… възбудата и радостта са огромни – особено, ако стане някой по-голям гаф. Имам хиляди концерти с Лили у нас, в Русия, в Европа, в Израел, в Турция… Навсякъде идват заради изкуството, само у нас – заради сеира. Не всички, разбира се. Има и истински ценители.“
И ЖЕНА СИ НАМЕРИЛ “БЛАГОДАРЕНИЕ” НА ЛИЛИ
„С жена ми се запознахме на концерт на Лили. Заедно сме от 1992 г. Бяхме в спортна зала в Пазарджик. Бъдещата ми съпруга се оказа колежка-певица. Да я сваля обаче, ми отне доста време. Бая консервативна жена. Но пък си струваше! 14 години по-млада. На нея дадох първа да изпее една песен, която по-късно стана голям хит в България, но името на песента ще запазя в тайна. Направихме я в Мароко, докато свирехме там.“
