Кафето на Ани Боланд има 30 места в малката зала на два етажа. Още толкова могат да бъдат разположени на терасата към една от най-оживените пешеходни зони във Варна.
Магазините за детски играчки са първият бизнес на семейството.
Джъстин и Ани Боланд залагат на това, че хората винаги искат най-доброто за децата си.
© Дневник
„Трябва да бъдем различни, за да оцелеем“ е принципът, на който Ани Боланд залага както за бизнеса с играчки, така и за кафе- сладкарницата и правенето на торти по поръчка. „Веднъж, преди четири години, се наложи да направя торта за семеен празник, тъй като по магазините не намерих нищо, което да ми хареса. След като я изядохме, всички бяха единодушни, че никога повече няма да си купим торта, защото никой не може да я направи по-добре от мен.“
Така накратко започва разказът на Ани Боланд за идеята й да създаде своето кафене на варненския бул. „Сливница“. Нарича го точно така – „My Cafe by Ani Boland“. Запомнящата се фамилия е ирландска. Получава я от съпруга си Джъстин.
Веднага след първата торта приятелките на Ани Боланд започнали да я молят да прави сладкиши за рождените дни на децата им, а с всяка следваща торта тя ставала все по-добра и в декорацията им. В това време гледала у дома втория си син и поръчките започнали да валят дори и от хора, които не познавала.
„Така един ден реших, че не е нормално хора, които не ме познават, да ми поръчват торти за децата си, защото това е доверие, но и отговорност, която задължава“, казва Боланд. „В същото време ми стана ясно, че следващата стъпка… е да отворя такъв бизнес, тъй като това ми доставя голямо удоволствие.“
Обратният вариант
Решението, което Ани Боланд взема заедно със съпруга си, е малката й кафе-сладкарница да бъде открита на всяка цена в центъра на Варна. И точно това се случва миналия юни. Макар наоколо да има кафета и сладкарници на известни вериги, Ани не се притеснява. „Продуктите, които предлагам, са съвършено различни и моите клиенти са мои клиенти точно по тази причина“, казва тя. По думите й в кафенетата хората влизат, за да пият кафе, и много рядко, за да опитат сладкиши. В „My Cafe by Ani Boland“ предлагат обратния вариант.
Кафето на Ани Боланд има 30 места в малката зала на два етажа. Още толкова могат да бъдат разположени на терасата към една от най-оживените пешеходни зони във Варна.
Мястото е малко, а наемът, който плаща в момента в центъра на Варна, тя определя като „абсурден“. „Безумно е, защото такива наеми не съществуват в други големи градове в България, дори и в София“, казва Боланд. „Няма как мястото да е по-голямо, ако кафенето трябва да е на централна улица. Освен това си мисля, че не лошо да се тръгне от нещо по-малко и кокетно… Преместването в по-голямо пространство трябва да дойде естествено, когато вече има нужда.“
Украсата на тортата
Ако разчита на печалбата от кафе-сладкарницата, Ани Боланд в никакъв случай няма да може да покрие разходите си за наем, ток, вода и т.н. Печели от поръчките на декорирани торти „за вкъщи“ и ако няма този бизнес, проектът й не би работил.
В момента в сладкарницата на Ани Боланд работят общо 6 души, а през лятото ще са двойно повече, тъй като работното време е удължено, а и масите на открито са повече.
„Имаме идеи за малки промени в предлагането от новия туристически сезон“, казва тя. „Миналата година опитахме да направим нещо типично френско с един винен лист и съвсем неангажиращи предястия. Но се оказа, че това не се получава по начина, по който става в Париж. Явно в България няма такава култура. Хората тук нямат навика да седнат вечер и да изпият на тихо място една бутилка вино. По тази причина това лято няма да предлагаме винения си лист. В замяна на това смятам да разширя менюто на студени напитки с кафе.“
Боланд е установила, че клиентите й са готови да похарчат около 8 лв. за напитка и сладкиш. Цените на кафето в заведението й са с няколко пункта по-ниски от тези в големите вериги.
Всички продукти за сладкишите й се доставят оттам, откъдето хората пазаруват за дома си. „Отивам в супермаркетите, купувам най-добрите продукти, връщам се в сладкарницата и започвам да работя“, обяснява тя. „Ако започна да пазарувам от складовете за сладкарски полуфабрикати, крайният ми продукт ще бъде същия като на големите вериги сладкарници, а това е против моите принципи. Когато стартирахме, бизнесът започна много слабо, но август, септември и октомври бяха най-силните ни месеци през годината.“
Преди коледните и новогодишните празници миналата година Ани Боланд отново забелязва пик в оборотите на кафето си. „Това положение се запази дори до средата на януари. До този момент всичко беше много добре“, казва тя. „Не беше зле и през февруари. Но март дойде с рязко влошаване на потреблението.“
