Двуметров рекламен макет на Ту-154, направен от Борис Костов.
В края на 60-те години трима чиновници от Министерството на финансите тропат на входната врата на красива къща във Велинград. Отваря им младият стопанин.
“Вие ли сте Борис Костов”, пита единият от непознатите. Получили положителен отговор, чиновниците продължават: “Къде е фабриката за самолети?”
Докато разказва това, 75-годишният сега художник Борис Костов се усмихва. През годините той е направил 30 самостоятелни изложби в различни жанрове на изобразителното изкуство.
Признава обаче, че от 30 г. не се занимава с живопис и графика, защото се отдава на пластичните изкуства – скулптура, кована мед, дърворезба.
Всъщност Костов е първият, който в продължение на 18 г. прави рекламните макети и материали на БГА “Балкан”.
Най-известният от тях е макет на лайнера Ту-154. През годините на социализма това бе един от най-желаните и търсени символи на родната авиация. Макетът на самолета често украсяваше кабинетите на висши партийци и генерални директори и офисите на авиокомпанията.
Училият графика в Художествената академия Борис Костов случайно разбира преди 47 г., че родната авиокомпания обявява конкурс за рекламен модел на самолет.
“Отидох в представителството на “Табсо”, както тогава се наричаше БГА “Балкан”, и взех проспект с Ту-154. Само по снимките и дадените размери в него в умален мащаб направих от дърво точно копие на самолета.
Макетът беше с големина около 2 м. Да се направи това в онези години, беше трудно. Сега има компютри, проектират на тях и изрязват. Аз правех всичко на ръка – трябваше да е точно до милиметър, шлайфано, оцветено”, спомня си художникът.
Той прави модела в ателието в къщата си и малка дърводелска работилница в кв. “Чепино”. След като го завършва, го представя лично на първия генерален директор на авиокомпанията ген. Щерев. И печели конкурса.
“Не знам как точно е станало, но нашите се хвалят с моя макет пред руснаците, които много го харесват. Така в един момент аз получавам писмо от СССР, че искат да изработя рекламни макети на Ту-154 за нуждите на “Аерофлот” за 2 млн. рубли”, разказва Костов.
С писмото в ръка той отива в Министерството на финансите и пита може ли да изпълни поръчката. След като разбират, че е частно лице, чиновниците категорично му отказват – комунистическата власт отрича частната инициатива.
По-късно художникът разбира, че руснаците поръчали макетите на самолета във Франция, където им ги изработили, но на много по-висока цена.
Някъде по това време ген. Щерев вика художника при себе си и му обяснява, че ще помогне пред финансовото министерство, за да може Костов да изработи рекламните самолети за родната авиокомпания.
“Една сутрин тримата чиновници пристигнаха в дома ми да огледат “фабриката”, където ще правя рекламните самолетчета. Като им показах полупразното ателие, което тогава заемаше втория етаж на къщата, не повярваха, че в него съм изработил макета.”
За да се реши проблемът, се намесва и шефът на профсъюзите Кочо Гяуров, брат на световноизвестния бас Николай Гяуров, който помага Борис като частно лице да изработи рекламния макет.
От община Велинград тогава издават първото и единствено разрешение Костов да работи като частник. Така в продължение на години дизайнерът прави рекламните макети на съветския самолет за всички 57 представителства на “Балкан” по света.
Сам разработва технолотия, като проектира метална матрица по дървения модел, за да отлива самолета от пластмаса.
Освен 2-метровия макет е правил и по-малки. Първата реклама на “Балкан” е на плакат. Снимат неговия дървен модел на Ту-154 на фона на облаци, все едно е истински самолет във въздуха, и печатат рекламни плакати.
“Командироваха ме да правя представителствата на “Балкан” в Рим, Виена и други градове. В Рим Сергей Антонов ме посрещна и една седмица ме развежда из града”, разказва художникът.
През годините той изработва и над 150 000 различни видове пластики и сувенири за пътниците в първа класа. Заради липсата на качествени родни материали често го командировали в чужбина да купува необходимото.
С идването на демокрацията работата му за авиокомпанията приключва. Костов обаче си е спечелил славата на самобитен творец. Домът му се превръща в средище на изявени личностти. В прочутата му домашна механа “Бакхус – Сан Суси – Велинград” са идвали Николай Гяуров със съпругата си, съветският космонавт Николай Рукавишников, поетът Йосиф Петров, писателят Стефан Цанев и съпругата му Доротея Тончева, бившият вицепрезидент Атанас Семерджиев и много други.
А когато официални държавни гости гостували във вилата на Държавния съвет във Велинград, често ги водели в дома на Костов като един от най-изтъкнатите и известни художници. Това се превърнало в традиция, която продължава и досега.
Някъде в първите години на демокрацията познат на дизайнера от спортните среди му споделя, че у нас няма кой да направи хубави спортни отличия – купи, медали, плакети за различни първенства и шампионати. Победителите в спортни надпревари получавали евтини отличия, внасяни от Китай.
За кратко време с него се свързали представители на 18 спортни федерации, за които започнал да изработва спортни отличия по негови проекти и дизайн.
Гордее се с приза, който направил за провеждания у нас финал за Световната купа по конен спорт. Той представлява пластика с два ягуара. Впоследствие копие било поставено в музея на едноименната автомобилна марка.
Художникът разказва, че ефектните пластики, които поставя на спортните отличия, изработени от него, са същественото, което ги отличава от всички останали. Той е правил и отличия за “Футболист на годината” и много други прояви.
Много често му поръчвали и награди, които се връчват на политици.
Случайно попаднал на вестник, в който бил сниман кабинетът на доскорошния премиер Бойко Борисов. На нея познал подредени над 10 отличия, връчени на министър-председателя по различни поводи, които били изработени от него.
Венец на работата му в тази насока била изложбата от 55 копия на спортни отличия, връчени на наши и чужди спортисти на олимпиади и световни първенства. Тя била представена в зала “Арена Армеец” при откриването .
Костов с огорчение споделя, че една от най-сериозните му мечти не се осъществила заради политици. Става дума за изграждане на огромен метален кръст, който да се извисява на връх Попин камък над Велинград.
Художникът изработил безвъзмездно проекта и декларирал, че го дарява на общината. Кръстът трябвало да е висок 33 м, на колкото години бил Христос при разпятието си. Общата височина заедно с фундамента художникът проектирал на 45 м.
Всичко в началото тръгнало добре. Костов получил официално пълната подкрепа на тогавашния кмет Цветан Дафов. Местната общественост го подкрепила. Било направено и сдружение за изграждане на кръста, което започнало да събира дарения.
За целта Костов отпечатал 15 000 календара, които да се продават.
“Аз си закрих фирмата за година – отказвах поръчки, за да се занимавам с кръста. Намерих проектанти и строители на големи метални съоръжения. Водих геолози на мястото.
Въобще поех цялата организация”, с огорчение разказва Костов. За изграждането на кръста трябвало да се отчужди 1 дка земя от горския фонд. Вместо това в общината взели решение за 5 дка, като по-голямата част била парцелирана между управници.
Като последствие общината не издава строително разрешение за изграждане на кръста и така блокира проекта. За да го поднови, Борис Костов търсил контакти и с настоящия кмет на Велинград Иван Лебанов, но нищо не се получило.
“Като ходя по улиците, хората все това ме питат: “Какво става с кръста.” Тръгнаха и слухове, че са изчезвали парите, които събирахме за изграждането. Затова изкарах разпечатки от банката, че всичко е налице.
Общо с останалите непродадени календари сумата е около 10 000 лв. Искам да ги предам някъде, защото всичко може да се случи с мен”, споделя творецът. Признава обаче, че вече е изгубил надежда над Велинград да се извисява най-високият кръст в света.
Пазарувай в MediaMall.bg – книги, музика, филми и абонаменти
