Пещерата „Магурата” се намира на около 17 км. северозападно от гр. Белоградчик над село Рабиша на 16 км. от най-близката ж.п. гара Димово, 32 км. до Видин. Разположена е в единствения хълм в района – Рабишката могила със славянското име „Магурата”, с височина 461 метра. Тя се намира северозападно от село Рабиша над едноименното езеро. През 1960 година е обявена за природна забележителност и национален обект. През 1961 г. е благоустроена, електрифицирана с парапети и удобни заходи. Това я прави подходяща за туристически посещения (над 60000 души я посещават ежегодно). Освен това обучени екскурзоводи поемат туристите и им оказват пълно съдействие. Достъпът до пещерата е подсигурен от асфалтирани пътища.
Общата дължина на пещерата е над 2.6 км. Входът е стар понор на височина 371 метра, а изходът на пещерата е точно над Рабишкото езеро на височина 364 метра. Пещерата се е създала в далечното минало (преди около 15 милиона години). Била е дом на първобитните хора. От тяхно време са намерени битови предмети и уникални скални рисунки от бита им.
Някои от скалните рисунки определено будят недоумение, тъй като представляват композиция от крушовидни тела, с издължени ръце и ромбовидни глави. В горната част се намира кълбовидно тяло, приличащо на летящо тяло или звезда. Освен това земното и небесното са рязко разграничени. И тук възниква въпросът как древните художници, известни с реалистичните си виждания са нарисували такава фантастична картина. Всред рисунките може да се види и слънчевия годишен календар от късния енеолит, който и досега е удивително точен.
Пещерата всъщност се състои от отделни зали. Основните зали са: „Триумфалната зала”, следва „Срутището”(била е използвана от партизаните от отряд „Г. Бенковски „ като стрелбище) По-нататък е залата на сталактоните. Друга зала е Залата на падналия бор, следващата зала е Залата на тополата и се стига до Изходната зала, която излиза над Рабишкото езеро. С изходната зала са свързани „Тронната зала”, „Ремсова зала” и „Санаториумът”. Тази зала разполага с идеалните условия за лекуване на белодробни заболявания.
Някои от залите като триумфалната, са наистина с колосални размери. Тя е с размери – дължина 128 , ширина 58 метра, височина – 28 метра и площ над 5.7 декара. В тази зала се намира и галерията с рисунките.
Тронната зала пък е сравнително малка, но в нея могат да се видят спиращите дъха образувания като „Тронът”, „Вкаменената река” и „Гъбата”.
Залата на тополата (наречена така заради тънкия висок – 6.2 метра сталактит) е дълга 121 метра, широка 35 метра, висока 21 метра площ 3.39 декара. В южната част на тази зала има стена, по която непрекъснато тече вода и затова е наречена „Стената на плача”. Тя завършва с дребни сталагмити, които оформят една фантастична картина. Тук могат да се видят хора, кули, минарета – град от приказките на Шехерезада, наречен „Ориенталския град”.
Един величествен сталактон е дал името си на Залата на Сталактона. Това обраувание има внушителни размери. Големият сталактон е висок 20 метра 12 метра. Друг феномен е сталагмит наречен „Двамата братя”.
Но Големият сталактон може би е най-голямото образувание в пещерата Магурата.
Залата на падналият бор е наречена така поради поваленият огромен сталагмит, който е наречен „Падналия бор”. Това огромно образувание е с внушителните размери дължина 11.4 метра и диаметър на основата 6 метра.
Освен „Падналия бор” тук може да се види „Драконът”, висок 2.6 метра сталагмит.
Някои от страничните зали са превърнати във винарски изби, където се произвежда квалитетно пенливо вино, което може да е съперник на прословутите вина от област „Шампания” във Франция.
Далеч съм от мисълта, че съм описал цялото великолепие на пещерата „ Магурата” Само посещението на този кът от България може да даде цялата красота на тази природна забележителност и национален обект на България!
Автор: Иван Иванов
Снимки: Google image
Вижте оферти за почивка в Белоградчик, предоставени от booking.com
