До 2001 г. се занимава основно с частен бизнес, с което е и тогава известен на обществото. Заема различни ръководни постове в спорта като член на УС на ПФК „Левски“, президент на Боксов клуб “Левски” и на Българската федерация по бокс. От 2001 г. е председател на Държавната агенция за младежта и спорта, а от 11 октомври 2002 г. (след преобразуване на държавната агенция в министерство) е министър на младежта и спорта в правителството на Симеон Сакскобургготски. Сега е президент на Българската федерация по ръгби и в УС на федерацията по бадминтон. На 9 май се състоя общото изборно събрание на Българския олимпийски комитет (БОК), на което Стефка Костадинова запази поста си на председател. Рекордьорката на скок на височина спечели гласуването с 44 гласа, Весела Лечева взе 25, докато Васил Иванов – Лучано получи доверието на 10 от делегатите.
– Участвахте в един предрешен спор. Защо?
– БОК е нещо различно, все пак БОК е държава в държавата. За съжаление, в последните 8 години това не можа да се осмисли. Защото, когато БОК работи, не е важно дали си спортен министър или председател на БОК. Двамата трябва обаче да работят заедно, както аз работех с Иван Славков. Незабравимо време!
– Всъщност вие тогава се сприятелихте много с него, нали?
– Не-не. Ние си бяхме приятели отпреди 25 години. Бяхме, да. За съжаление, той си отиде на 1 май 2011 г., и то буквално в моите ръце. В оня тежък миг в стаята беше и съпругата му Валя, естествено. Затова, както и да звучи, иска ми се да върна, ама буквално, ерата първо на генерал Стойчев и на Батето. Аз помагам непрекъснато през годините, защото искам да върна авторитета на българския спорт в олимпийското движение. Към това трябва да се стремим всички ние, които обичаме спорта. Ясно е, че сам човек не може да направи нищо.
– Ако ви бяха избрали, какво щеше да стане с бизнеса ви, който е доста успешен?
– Имам си достатъчно деца, които се грижат за него. При мен това не е проблем. Те могат. В момента големият ми син Чавдар има абсолютно всички пълномощия, за да движи нещата добре и успешно. Ето, аз искам да съм сред тези, които ще променят държавата. Официално го казвам. А спортът е един феномен, който може да ни дръпне напред. Защо да не започнем с промяната от него. Може, може!
– А запознат ли сте с “кухнята” на БОК? Ето примерно Весела Лечева беше заместник на Стефка Костадинова, а чак преди няколко месеца започна да я критикува и да твърди, че нищо не прави. Как гледате на това?
– Не бих коментирал думите на който и да е. И двете са страхотни спортистки, а това дали те са си свършили работата в БОК, е нещо съвсем различно. Просто казвам, че в Комитета не се случва нищо. Затова предложих моя програма, заради която имам многобройни обаждания. Почти всички федерации знаят какво мога и какво съм направил и одобряват моите планове и идеи…
– Тогава защо не гласуваха за вас?
– Ами примерно още преди общото събрание се чух с Красимир Инински, председателят на Българската федерация по бокс, и той ми каза съвсем коректно, че харесва идеите ми, програмата, но че ще гласува за Стефка Костадинова. И не само той. Хората си имат съображения и аз не мога да им се сърдя. В същото време Българската федерация по лека атлетика не подкрепяше Стефка Костадинова.
– Дочух, че и федерацията по спортна стрелба пък не подкрепя, и то от много време, Весела Лечева, така ли е?
– Трябва да се обадите там. Но по принцип не беше правилно решение общото събрание на БОК да изключи 100-годишната федерация с президент Камен Шишманов за „уронване на престижа“, защото й бил отнет лицензът от държавата.
– Какво ви е мнението за избора на Петър Стойчев за служебен министър на спорта?
– Аз го познавам от много отдавна. Мисля, че е страхотен човек и спортист, но ако остане на този пост и при следващото правителство, го съветвам да си смени екипа. Когато аз бях спортен министър, назначих за съветници Трендафил Мартински, Цеко Барчовски, Нораир Нурикян, Валентин Заяков, помагаше ми и Симон Спасов – това са хората, които имат голям опит в спорта. Не бива да се подценява този факт.
– Извън “сините” сте, а председателят на Обединен спортен клуб “Левски” Стоян Хранов не пести хвалебствия за вас…
– Може би има защо. Аз съм бил първо в УС на футболния клуб на “сините” (по времето на Томас Лафчис и Владимир Грашнов), бях дълго време в УС на спортно дружество “Левски”, което е начело със Стоян Хранов, а боксовият клуб, макар че вече съм извън, все още се нарича “Левски-Лучано”, така че може да има за какво някои хора да ме хвалят. Продължавам обаче да помагам. Болката ми е, че не ми стигна времето като спортен министър да се захвана със спортните дружества и да им създам статут, така че да могат да съществуват реално.
– Знае се, че се грижите за много федерации… Шефът на бадминтона Пюзант Касабян потвърди това преди дни, но също не вярваше, че ще станете шеф на БОК… Явно нямате лоби там?
– Оставете ме мен. Ето какво мисля. Когато лобираш за някои, трябва да го правиш както трябва. Това обаче липсва сега на БОК. В момента никой не лобира за българския спорт. Там сега са затворени като в черупката на орех. А по-вредно от това няма! Орехът трябва да се счупи. И аз щях да направя точно това. Имам екип.
– Стефка Костадинова си запази поста, вие как продължавате?
– Ще си гледам бизнеса и спорта, както и досега. Не приех нито една покана от партийните централи преди изборите неслучайно, а имах такива почти от всички техни лидери. Още повече че никой не може да бъде Иван Славков. Освен бохем, той беше и уникално ерудиран човек. Владееше 4 чужди езика.
– А вие как сте в това отношение? Весела Лечева се похвали, че владее перфектно английски?
– Весела е живяла в Щатите, така че е нормално. И аз се справям добре. И все пак не трябва да оставяме преводачите без работа, нали! Защото всеки един човек, който си уважава родината, трябва да говори на собствения си език.
– Никой от олимпийските ни медалисти не забравя, че най-голямото ви постижение като спортен министър беше, че по ваше време бяха извоювани олимпийските премии за тях, нещо, което очакват примерно и световните ни шампиони… Ще стане ли?
– Би трябвало. Но да кажа за олимпийските премии. Сам не бих могъл. Беше правителствено решение. Имаше воля. Хората, които са направили нещо голямо в спорта и за България, да бъдат възнаградени. Става дума за реално свършена работа. Обещал съм, свършил съм. Край. При мен е така. Няма празни обещания, няма празни приказки. Затова смятам, че председателят на БОК трябва да лобира, да се грижи за спортистите. Олимпийското движение е нещо велико. А това, че ние се върнахме само с 2 медала от последната олимпиада, си е направо трагично, от зимните игри в Сочи ще вземем 0 медали, което е още по-трагично. Зацикляме. За огромно мое съжаление! Трябва ни промяна – ни повече, ни по-малко! БОК не е това, което беше по времето на Иван Славков. Изолирани сме отвън. Нищо не правим.
Елена КОЦЕВА
