Двама от обвиняемите в съда
© Георги Кожухаров
В понеделник съдия Стоян Мадин от Софийския районен съд (СРС) не уважи искането на Софийска районна прокуратура (СРП) да задържи за постоянно под стража Ленко Панов, Илиян Димитров и Даниела Николова – oбвиняеми за нападението над екип на спешна медицинска помощ в нощта на петък срещу събота.
Съдът прие, че разследващите не са събрали доказателства, от които да се приеме, че тримата са извършили деянието, за което са обвиняеми – хулиганство. В определението си, съдия Стоян Мадин разкритикува разследващите заради сериозните пропуски и грешки в работата им по делото. Заглавията, издържани в стил „съдът пусна биячите на лекарите“, предизвикаха гневни коментари.
В кратката си пледоария прокурор Чотински изброява доказателствата, от които става ясно, че е налице обосновано предположение тримата да са извършили деянието, в което са обвинени. А именно: единият от пострадалите – шофьорът на линейката Славейко Белишки, е дал показания и е разпознал тримата обвиняеми, а също и медицинското свидетелство на пострадалата медицинска сестра. За нея обаче прокурорът уточнява, че „към момента не е разпитвана като свидетел.“ И толкова.
От мотивите на съда разбираме какво всъщност има по делото. Шофьорът на линейката Славейко Белишки е разпитван два пъти. Първият разпит е проведен в 02:20 часа, около един час след инцидента. Тогава той не посочва конкретно лице, не дава описание на нито един от извършителите. Казва, че не може да конкретизира кой точно от тълпата ги е ударил, защото всички на практика са се нахвърлили срещу тях.
При разпитите си лекарят Йорданов и медицинската сестра Илиева не дават каквото и да е било описание на нападателите си. Нито един от тях обаче не е участвал в разпознаването на бъдещите обвиняеми.
Сутринта в събота разследващите отново разпитват Славейко Белишки, който този път казва, че може да разпознае нападателите – по лицата и ръста им. Казва, че става дума за лице от женски пол на около 30-35 години, с черна дълга коса и слабо лице. Според съда обаче тези белези не са достатъчно индивидуализиращи. За другите двама извършители той казва, че единият е бил от мъжки пол, на видима възраст около 40-45 г., 170 см, с прошарена дълга коса, а другият е бил гологлав и висок около 180 см и слабо телосложение.
След този разпит шофьорът на линейката разпознава Илиян Димитров, като казва, че го е познал по външния вид и ръста. След това Белишки разпознава и Ленко Панов и Даниела Николова, отново като посочва, че ги познава по външния вид, без да конкретизира повече. Според съда това е проблем.
Наказателно-процесуалният кодекс казва само, че след разпознаване, разпознаващият трябва да обясни по какво ги е разпознал. В учебника по криминалистика на проф. Радостин Беленски се казва, че при разпита разпознаващият първо трябва в свободен разказ да опише по какво е запомнил нападателите си, а впоследствие разследващият „задължително“ трябва да зададе допълнителни въпроси, които да изяснят признаците на разпознавания: „вид на телосложението, форма и размер на отделните части на тялото, липса на отделни анатомични органи, видими увреждания на анатомичните органи, съпътстващи признаци.“
В учебника по криминалистика на проф. Цеко Цеков пише: „при предварителния разпит се изяснява доколко са възприети цялостно и запомнени добре анатомичните и функционалните признаци на лицето. Разпитаният дава сведения за ръста, пола и възрастта, за общото телосложение и наличието или липсата на физически недостатъци, за особеностите на походката и осанката, за позата, мимиките и жестикулациите на лицето. Специално внимание се отделя на облеклото и на съпътстващите признаци.“ След приключване на разпознаването, приема проф. Цеков, в протокола трябва да се запише „по какви признаци разпознаващият е идентифицирал лицето или обекта и мотивите, които е посочил за това.“
Съдия Стоян Мадин отбелязва тежко процесуално нарушение, което разследващите допускат – при разпознаването на Панов и Димитров са използвани едни и същи хора за сравнение, т. е. полицаите на практика просто са сменили единия обвиняем с другия.
Съдът отбелязва и противоречие в показанията на шофьора на линейката: „същият е посочил, че единият от извършителите е бил с прошарена дълга коса, а другият гологлав. След това обаче, в протокола за разпознаване на Ленко Панов се сочи, че единият от нападателите е бил с кърпа на главата, като за съда не става ясно, след като е имал кърпа на главата, от къде свидетелят е видял, че е гологлав или е с прошарена коса и кой от двамата е имал кърпа на главата.“
Според съда разследващите е трябвало да разпитат и полицаите, които са задържали заподозрените. Заради този пропуск не е изяснено дали тримата са били въобще на местопроизшествието, къде – пред къщата, в къщата или в близост до нея, защо са задържани, били ли са посочени от свидетел очевидец като автори на деянието.
След заседанието съдия Мадин коментира, че разследващите и прокуратурата са имали още време да работят по делото до изтичане на 72 часовото задържане. Интересна подробност е, че делото е било съгласувано с прокурор само два пъти – веднъж при задържането на тримата за 72 часа и малко преди да бъде внесено искането им за постоянен арест в съда. Това на практика означава, че „тактиката“ на разследващите и извършените от тях действия, въпреки обществената значимост на казуса, не са били под постоянния контрол на държавното обвинение, което според закона е господар на досъдебната фаза.
От Софийска районна прокуратура казват, че ще протестират определението на СРС, защото не са съгласни с доводите на съда.
