Папратите са едни от най-древните висши растения, разпространени по цялото земно кълбо. Многократно се е променял климатът, едни растения са измирали, появявали са се други, а папратите са успели да се приспособят и са достигнали до наши дни, като поразяват с многобразието си. Въпреки че никога не цъфтят, много от тях са любими стайни цветя, които се отглеждат лесно и безпроблемно, стига да знаем откъде произхождат.
Изисканата папрат Pteris cretica (критски птерис) принадлежи към голямото семейство Птерисови, разпространени из Средиземноморието и Югоизточна Азия. Името й идва от гръцката дума птерон, която означава крило и прави алюзия с формата на листата. Това е тревисто вечнозелено многогодишно растение с пълзящо коренище. Листата са кожести, продълговати, до 55 см дълги, растящи на дълги голи дръжки, на цвят са маслиненозелени. Състоят се от сегменти, първите от които са ланцетовидни и остро назъбени, а вторите – целокрайни, по-тесни, по краищата им са разположени кафявите спори.
Популярни за домашно отглеждане видове и култивари:
Pteris cretica Albolineata Pteris cretica Mayi Pteris cretica Wimsettii Pteris ensiformis Evergemiensis Pteris straminea
Птерисите са сравнително лесни за отглеждане.
Вода: През лятото трябва да се полива често, без да се оставя да подгизва, заради което е добре саксията да е с дренаж. Зимата може да се остави почвата да засъхне леко между поливанията. Изсъхването на листата е нормално. Изрязват се максимално ниско.
Местоположение: Сянка, полусянка. Пъстролистните видове изискват повече светлина, без пряко огряване от слънцето. Добро изложение за птерисите е северното.
Температура: Зимата да не пада под 13-15º С. А през лятото успоредно с повишаването на температурата, да се увеличава и въздушната влажност.
Размножаване: Може да става чрез спори. Малките растения е добре да се сложат в отделни саксийки, като се следи почвата никога да не засъхва. По-лесен е начинът с разделяне на коренището, за предпочитане през пролетта. Най-подходящо е засаждане в торф и перлит.
