Чернодробна енцефалопатия – клинична картина и причини
31 май 2013 by admin
Чернодробната енцефалопатия, известна още като екзогенна, порто-системна чернодробна недостатъчност, всъщност е нервно-психичен синдром, който се характеризира с нарушение в съзнанието на човек и неговото поведение, проявяват се редица личностни проблеми, неврологични болестни признаци, както и отличителни електроенцефалографски промени, които нито един специалист не би сбъркал.
Основната причина, поради, която се развива този вид чернодробна недостатъчност, е чернодробната цироза, вече достигнала такъв етап, че уврежда органа по всевъзможни начини, достигайки до нови и нови болестни прояви. Освен цирозата, други причини може да са портална хипертония, наложени оперативно портокавални анастомози и др.
Нормално функциониращият черен дроб ще предпази системното кръвообръщание от токсични вещества, които по невнимание са попаднали в организма, погълнати или абсорбирани през кожата, като и произведени от интестиналната чревна флора. Факторите, които играят голяма роля в патогенезата са тежкото, хепатоцелуларно увреждане и/или интрахепатално и екстрахепатално свързване на порталната венозна система със системното кръвообращение, а това е начин, по който се заобикаля черния дроб. И в резултат на това се стига до абсорбация на токсичните вещества в червата, не биват обезвреждани от черния дроб, преминава в кръвоносната система и в следствие на това се стига до редица метаболитни промени в централната нервна система.
Факторите, които провокират развието на чернодробна енцефалопатия при стабилна чернодробна цироза са: повишено нитрогенно натоварване, електролитен дисбаланс, прием на лекарства, в това число седативи, опиати и диуретици, както и други причини, като хирургическа операция, интеркурентна инфекция или прогресиране на вече налично чернодробно увреждане.
Тъй като чернодробната енцефалопатия се владее от невро-психичната симптоматика, тя може да се характеризира със следната клинична картина, протичаща в четири стадия:
І стадий (продромален). При този стадий болните са потиснати или пък твърде еуфорични, имат ниска възможност за концентрация, отслабена памет, говорът се нарушава, а ритъмът на съня не е нормалния.
ІІ стадий (на заплашваща кома). При втория стадий симптоматиката на първия се засилва още повече – болните са постоянно сънливи, апатични, ориентацията на психиката и физиката са нарушени. Поведението им става немотивирано, объркани и не разпознават близките си, а характерна проява именно за този стадий е flapping-тремор, който се изразява в едри, бързи, некоординирани и хаотични движения на пръстите, китките, горните крайници, а понякога главата и тялото.
ІІІ стадий (ступор). Болният попада в сънно състояние, от което обаче все още може да бъде изведен. Възможни са прояви на агресия и халюцинации. При засилване на увреждането се добавя и картината на мозъчен оток.
IV стадий (кома). Състоянието напомня дълбок сън, от който болният не може да бъде изведен. Липсват каквито и да били реакции на дразнители от всякакъв характер. Не се ли проведе лечение в началните стадий, стигналия до този стадий постепенно забавя дишането си, и изходът е летален.
Лечението се провежда изцяло в лечебно заведение под строгия контрол на специалисти. При началните стадий е възможно пълно излекуване.
