Проф. д-р Людмила Матева е национален консултант по гастроентерология и завеждащ на Клиниката по гастроентерелогия към Университетска болница “Св. Иван Рилски”. Член е на български и чуждестранни научни дружества, има над 30-годишен стаж по специалността. Разговаряме с нея по повод Световния ден за борба с хроничните възпалителни чревни заболявания и болестта на Крон.
– Проф. Матева, каква е възрастта на засегнатите от болестта на Крон и от улцерозния колит?
– Заболяването засяга млади хора в най-активната им възраст – между 20 и 30 години. Има и в детска възраст. От 2010 г. започна събирането на национален регистър за болестта на Крон. Но регистрираните са малко – 190 възрастни и 1 дете. Смятаме, че болните са значително повече. През годините са лекувани много пациенти, най-голяма част от случаите в болница “Царица Йоана-ИСУЛ”. Лошото е, че хора с хронични възпалителни заболявания на червата не знаят от какво са болни. Други са успешно оперирани или са получили добро симптоматично лечение и при тях диагнозата също закъснява. За съжаление при нас идват хора в краен стадий на заболяването, когато и терапевтичните възможности са по-малки. Една част от пациентите не искат да приемат своето заболяване и не се лекуват. Друга част не желаят да се знае, че са болни, което е най-пагубната философия. Дори и да се чувстват добре в момента, това не значи, че няма риск от усложнения. В такива случаи трябва да се намеси пациентската организация и да накара хората да се чувстват обединени. И болните от ХИВ имат своите проблеми, но са ги преодолели и се борят успешно за правата си. Болестта на Крон и улцерозният колит са тежки заболявания, но не са единствените на този свят. Животът е един и пациентите трябва да могат да му се радват.
– Някои пациенти получават диагноза след 2-3 години ходене по мъките. Има ли по-пряк път за диагностициране на тези две болести?
– Тези заболявания не са много чести в България. В северните страни на Европа има повече автоимунни заболявания. Те са по-редки в южните страни, където има по-чести инфекциозни заболявания. Трудно се диагностицират, понеже симптомите се припокриват с тези при дразнимо или нервно черво, както и с инфекция. Диагнозата е свързана с инвазивно ендоскопско изследване – с оглед на дебелото черво с тръба. Това създава страх у хората и те самите отлагат прегледа. От друга страна, симптоматичното лечение понякога е ефективно и премахва симптомите, но забавя диагнозата. На последно място, това са редки заболявания, които не се познават достатъчно от лекари неспециалисти. Затова хората трябва да проявяват по-голяма активност, да потърсят информация в интернет и така да вземат в свои ръце здравето си.
– В кои болници се диагностицират болестта на Крон и улцерозният колит?
– Всички гастроентерологични звена с второ и трето ниво на компетентност диагностицират и лекуват тези заболявания. Здравната каса е определила и специализирани центрове, в които се провежда биологичната терапия. Те имат повече опит от клинични проучвания, повече пациенти са минали през тях. Това не значи, че само при тях трябва да се лекуват хората. Засега са
само в София и във Варна
Но мисля, че постепенно и другите университетски клиники ще се включат. Когато става въпрос за много специализирано лечение, включително и за вирусните хепатити, световната практика е доказала, че успехът е по-висок и усложненията са по-малко, ако се съсредоточат в определени центрове. Защото има тънкости, необходимо е много наблюдение, продължително проследяване, голям екип от опитни лекари.
– Какви са симптомите при тези заболявания?
– Болестта на Крон започва с подуване на корема, образуване на възпаления, покачване на температурата, образуване на фистули. Може да се появи и кръв в изпражненията, но най-често са налице болка, силно къркорене на червата. Същото важи и за улцерозния колит, при който се формират кървящи язви – температура, тахикардия, интоксикация.
– Какво представлява биологичната терапия?
– Биологичната терапия е насочена най-общо казано към медиаторите на възпалението, към веществата, които поддържат възпалението в организма. Защото не се знае първопричината на болестта и следователно не са открити лекарства, които да я атакуват. И болестта на Крон, и улцерозният колит са многофакторни болести. При тях има постоянно възпаление и на различни нива. Тази терапия е насочена срещу най-важните фактори, които поддържат възпалението. Същото лечение се прилага и в ревматологията за ревматоидния артрит. Там имат по-дълъг опит и е доказано, че подложените на биологична терапия не получават трайни деформации на ръцете и могат да се обслужват сами. В стари времена имаше пациенти с тежки деформации, които не можеха нито да държат лъжица, нито да се облекат. Откакто има биологична терапия, тези деформации се срещат все по-рядко.
При нас в гастроентерологията биологичната терапия трябва да се прилага до излекуване на лигавицата. Тази терапия не е първо средство на лечение, а се прилага след неуспех със стандартните средства – особено кортикостероидите и лекарствата, които потискат имунните реакции – имуносупресорите. Ако няма ефект от тях или се налага да се прекрати кортикостероидната терапия, която е свързана с тежки странични ефекти, тогава болните са подходящи за биологична терапия. Тя също не е безопасна – носи рискове от инфекции. Страничните ефекти са близки до тези при интерферона. Да,
терапията не е безобидна,
но предпазва от тежки усложнения, които водят до три и повече операции и трайна инвалидизация на хората.
– Какви са тежките странични ефекти на стандартната терапия, от които се плашат хората? Чухме, че в момента една пациентка в ИСУЛ отказва да приема кортикостероиди.
– Кортикостероидите са свързани с напълняване, със задръжка на натрий, с хипертонична болест, с риск за поява на захарен диабет, с остеопороза. Това не са леки заболявания. Затова съвременната терапия е насочена към свободна от кортикостероиди ремисия. Тоест с тях се започва, но те много бързо трябва да бъдат намалени и спрени. Ако няма ефект, се включва и имуносупресия. Пациентите четат за страничните реакции и това ги кара да спрат терапията. Няма безобидно лечение, но при всички случаи без лечение е по-лошо.
– Какво е положението с реимбурсацията на биологичната терапия?
– При болестта на Крон пациентите не плащат нищо. Очакваме съвсем скоро това да се случи и при улцерозния колит. През втората половина на годината трябва да бъде поето напълно от Касата лечението с азатиоприн, което е част от стандартната терапия. Има още много да се желае за реимбурсацията на стандартната терапия, която включва препаратите на бетаминосалициловата киселина. Защото не е редно да го има върхът на пирамидата, а основата да липсва. Дай Боже, да няма български пациент, принуден да си прекъсне лечението, защото не може да си плаща лекарствата.
Мара Калчева
