При голям интерес в общинската художествена галерия „Поломие“ в Лом е уредена изложба на именитата българска художничка Людмила Поптошева. Нейни организатори бяха Община Лом, фондация „Европейски форум“ и Немско-българското културно дружество в София.
В близо 50-те си платна – пейзажи, натюрморти, цветя и портрети – Людмила Поптошева показва своите ярки пристрастия към живописната българска природа. Сред тях е и портретът на писателката Яна Язова, родена в Лом. Миналата година платното беше дарено от авторката на Община Лом по повод 100-годишнината от рождението на писателката, отбелязана тържествено в града.
Известната наша художничка е потомка на рода Поптошеви, в който всички са художници, оставили трайна следа в българското изобразително изкуство. Людмила е трето поколение от изтъкнатата фамилия и вече над 40 години продължава неговата художествена традиция. Завършила НХА „Н. Павлович“ в класа на проф. Панайот Панайотов, тя се изявява в рисуването на портрети, пейзажи и натюрморти. Посетителите на изложбите са пленени от магията, защото в картините й се чувства волният дух на един влюбен в работата си творец, готов за нови предизвикателства, търсещ и неукротим. Творби на Людмила Поптошева са притежание на много художествени галерии в България и чужбина.
– За първи път представяте своя изложба в града – родно място на Яна Язова. С какво ви привлече той?
– Вдъхнови ме житейската съдба на Яна Язова и нейното творчество. Благодарение на проекта на фондацията „Европейски форум“ и Немско-българското културно дружество в София нарисувах портрет на писателката през юли миналата година с любезното подпомагане на приятели на Фондацията и Дружеството. Този портрет дарих на Община Лом.
– В творческата ви палитра се открояват натюрморти и пейзажи на морска тематика. С какво ви вдъхновява природата?
– Ако внимателно наблюдавате, ще усетите, че натюрмортите и цветните композиции създават усещането за живо присъствие, излъчват енергия и притегателно въздействие. Пейзажите ми са подчинени предимно на морска тема. Морето в различни състояния – бурно или спокойно, при изгрев или залез, с лодките на рибарите навътре в безбрежната шир или закотвени на пристана. Не е нескромно, ако кажа, че съм сред малкото маринисти у нас с подчертан реализъм, но пречупен през модерно светоусещане. Ето така виждам и така рисувам водната шир, като се стремя да представя на зрителя запомнящи се внушения.
– Интересни ми се струват и битовите пейзажи…
– Да, така е. Посетители на изложбите ми, в това число и в Лом, са изказвали възхищение от битовите пейзажи от Рилския манастир, калдъръмени улици и къщи от възрожденските ни селища, природните платна.
– Не са за пропускане и портретите. Та на тях портретуваните са като живи и аха – всеки момент ще те заговорят…
– И вие ли се впечатлихте? Много сте прав. Даже критиката отбелязва за мен: „Отличителни са нейните портрети, в които характерът на индивида, невидимият му вътрешен мир са пресъздадени върху платното със съвършена техника и рисунък, и то така, че засенчват натуралната физическа зримост. Сякаш авторката е изобразила душата на портретувания, показвайки характерните му белези и типология”.
– Родена сте в Пловдив в семейство на художници и сте последният достоен представител на династията художници Поптошеви. Какво наследихте от предците си?
– При нас художеството се предава сякаш по генен път. Но от него се заразяват и новодошлите във фамилията, та даже и домашните любимци. Ще ви разкажа един епизод, който звучи комично, но е реален факт. Не сме били родени още, баща ми донася вкъщи една маймунка – подарък от приятел. Бохеми и веселяци, с майка ми излезнали някъде, оставили я сама вкъщи, а маймуната хванала четката и боите и изрисувала стените.
Юлий ЙОРДАНОВ
