“Макар че няма да спрем да пием, хората трябва да знаят докъде и какво може да се пие. Вече се говори за алкохолна болест, тя е на целия организъм, не е само гастроентерологична. Алкохолиците са вредни сами на себе си. Примери много, включително и за чудесни хора, изпаднали в живота до такава степен, че не можеш да ги разпознаеш на улицата. Много от тях ги няма на този свят, защото предпочетоха чашката пред живота си… Малкото количество качествен алкохол се препоръчва, но си струва да изживеем живота си и без алкохол, и без напиване.” Това каза специално за в. “Доктор” световно признатият специалист, гастроентерологът проф. Никола Григоров от Втора многопрофилна болница в София.
– Проф. Григоров, споменахте, че алкохоликът е вреден сам на себе си. Какво се случва със семейството му, с близките му?
– Това е социалният проблем! Когато говорим за вредата от алкохола, от една страна, е социалната увреда, а от другата, биологичната, здравният проблем. Социалната е страшна… Всички ние сме се срещали със зависими от алкохола – те са с променена психика, с цялостно променена мозъчна дейност – видимо и невидимо. Хората се деформират, те не са мотивирани служители, не се грижат за семействата си, стават големи егоисти. Променят начина си на поведение, в много случаи и морала си – всички ценности са поставени на една плоскост, зависима от алкохола. А що се касае до соматичното увреждане, няма система, няма орган, който да не страда от хроничното въздействие на големите всекидневни количества алкохол. Знае се за кардиомиопатията, водеща до тежка сърдечна декомпенсация на тези хора, които в крайна сметка умират от сърдечна недостатъчност. Имах случай на такъв близък приятел, който не умря от цироза, а от сърце! Белият дроб, бъбреците, всички малки органи, очните нерви, зрението, нервната система –
увреждането им е необратимо!
Хроничният алкохолик се познава още от вратата по походката – той ходи с патешка походка, има некоординирани движения. Той бавно и постепенно е свикнал така да се движи, не му прави впечатление промяната, но всички останали хора го разпознават… И, разбира се, основният орган, който се уврежда безотказно и абсолютно необратимо, е черният дроб.
– Колко типа чернодробно увреждане има?
– Два типа – остро и хронично. Острото чернодробно увреждане, преди да стигне до цироза, след някое тежко напиване, колкото и да е издръжлив черният дроб, се стига до т.нар. остра жълта атрофия. Нищо не е в състояние да върне към живот тези хора – те пожълтяват и независимо от всичките реанимационни опити, които правим за тях в спешните отделения, умират! От американски учени беше изведено понятието “синдром на остро чернодробно увреждане при жени алкохолички – нереализирани интелектуалки”. Те са на възраст 40-50 години, намират едва ли не утеха в алкохола. По време на едно от поредните им напивания се получава остър алкохолен черен дроб – той просто се смила и нищо не е в състояние да ги спаси! Смъртността при тези жени е много висока – над 60-70%! Те имат по-нежна структура на органите си, чернодробната клетка няма такава устойчивост, както при мъжете.
– Освен “нереализираните интелектуалки” и останалите ли пият, за да придобият самочувствие, което са загубили някъде по алкохолния си път?
– Това са нюансите на психопатиите, в които изпадат алкохолиците. Вижте, алкохолът, малко или повече, успокоява, отпуска, най-вече в малки количества, които не са вредни за организма ни, но и променя егото, морала на човека. Това са психофеномени, които са обект на психиатрията, които се “мъчат” да постигнат някакви резултати – като например драстично намаляване на количеството, а не пълното спиране на алкохола. Засега трудно се справят, защото преди всичко всеки алкохолик е наложително да признае пред себе си,
че наистина има проблем с пиенето – иначе няма да стане
– Споменахте, че алкохолът отключва над 60 тежки болести. Какво се случва с 12-13-годишните, някои започнали опита си на пиячи с бира, но много често направо с шише водка?
– Всички тези “пораснали според собствената си самооценка деца” започват заради някаква показност. Въпреки че много се говори за наследствеността, все още тя не е доказана. Ще дам пример за това. Синът на един “виден видински пияч” – слагам го в кавички, за да не го обидя – е толкова отвратен от всекидневното пиене на баща си, че дори на собствения си рожден ден не пие алкохол! Този пораснал син е виждал в ранните си детски години как татко му за закуска взема 1-2 за отскок, след това на обяд и вечер по 150-200 г твърд алкохол плюс 300-400 г вино… Тук генът не е “проработил” – синът е пълен въздържател!
С приемането на алкохол обаче привикването идва и увреждането на младите тъкани, на органите им, е много по-тежко. Неразградените продукти на алкохола са отровите, които не щадят нито един орган, нито една клетка. Затова са изведени над 60 тежки болести на организма – някои от тях са пряка причина за смърт. Няма орган, който да не страда от алкохола.
– Битовият алкохолизъм – какво се случва там?
– Бих го нарекъл традиция, но не е така! Това си е самоосигуряване на нужната доза.
Битовият алкохолизъм е най-често срещаният
Тук се спекулира с настроение, самочувствие – но се налага отваряне на друга страница – малкото, но умерено количество алкохол. Това количество не е отречено от никого в съвремието на човека, защото по сложни биохимични процеси малкото количество алкохол влияе благоприятно върху мастната обмяна. А знаете, че тази обмяна е пряко свързана с атеросклерозата. Според англичаните това количество действа и като транквилант – по-добро е от хапчето, защото разграждането на една молекула етилов алкохол в черния дроб е много по-лесно за организма, отколкото една молекула на един транквилант. Ето точно това залъгва! Защото ако един човек може да приема, във всеки случай не всеки ден, малко количество алкохол, да не прекалява, той може би след определена възраст, тогава, когато вече е заплашен от атеросклеротични промени, когато обмяната на мастите не е така енергична, както при младите хора, тогава като че ли има ефект приемът на малко количество алкохол. И то качествен, а не този, който се произвежда по села и градове. Само добрите казанджии знаят, че в началото и в края на това производство от канелката тече отровният метилов алкохол, но повечето хора не го знаят.
– Наскоро известният артист Чочо Попйорданов загуби живота си заради алкохола…
– Влезеш ли веднъж в алкохолна зависимост, трудно се излиза. Бориш се, но рядко я преборваш! Има тотална промяна в психиката, в начина на поведение, промяна в самооценката, некоординираност и др., при положение че са преуспяващи в професията си, любимци на народа. Те стават лоши, арогантни, предизвикателни. Борих се да помогна на големия български артист, киноактьор предимно, дълго време лекувах Чочо Попйорданов, в крайна сметка той избяга, въпреки че успях да стабилизирам състоянието му. Един ден го срещнах в центъра на София – беше седнал, като типичен пияница, раздърпан, мръсен, на тротоара. Разпозна ме и беше предизвикателно лош с мен, меко казано, към човек, от който е получавал само здраве! Има граница – прескочиш ли я, не можеш да се контролираш, самооценката вече не съществува и тогава става лошо. Това са хора, на които сме се радвали, ръкопляскали, възхищавали, в един момент ги виждаш потиснати, унижени…
– От думите ви разбирам, че се чувствате едва ли не виновен за смъртта му?
– Да, така е! Винаги съм искал да излекувам моите болни, но понякога това не е възможно. И когато не успявам и този човек си отиде по твърде нелеп начин, съм тъжен и това рефлектира върху семейството и приятелите ми. Трудно изживявам неуспеха си, защото наистина исках да помогна, но един път си на небето, другия – тръшнат на земята!
Люба МОМЧИЛОВА
