2.Вътрешни паразити
Дори да си мислим, че паразититите никога няма да се случат на нас и на нашата котка, често можем да бъдем неприятно изненадани. Все пак не бива да изпадаме в паника, тъй като съществуват стотици препарати за борба с парзитите. Положението е малко по-сложно, когато се окаже, че и малките на нашата любимка са ги прихванали. В тази ситуация трябва много да внимаваме какви лекарства ще използваме, тъй като котетата са малки и крехки, а повечето лекарства са силно концентрирани.
Как е възможно котетата да се окажат опаразитени без дори да са излезли от легълцето си?
Източник на заразата се оказва не друг, а собствената им майка. Ако се е заразила преди бременността или раждането, то е почти сигурно, че и малките ще се опаразитят. Паразитите ще се предадат през млякото. Котетата могат да се заразят и от околната среда или от други котки след като поотраснат и започнат да обикалят. Има случаи и когато котилото се ражда опаразитено. Това явление е по-често при кученцата, но понякога се среща и при котетата.
Колко са опасни паразитите за малките котета?
Съществуват различни видове паразити и всеки един от тях може да причини вреди в различна степен. Има както почти безвредни, така и смъртоносни. Най-често срещаните паразити са котешката тения, котешките глисти и кукестите червеи. Котешката тения (T.gondii) е широкоразпространена и представлява малки, бели червейчета, големи колкото оризово зърно. Котките пидобиват имунитет след като преболедуват веднъж. Котешките глисти са дълги, бели или кафеникави червеи, които също се откриват в червата. Малките могат да ги прихванат още преди да са прогледнали. Здравите възрастни котки могат да развият известна резистентност към тях, но котетата са още неукрепнали и стотиците ларви могат да навредят на по-слабите мъници от котилото. Някои от симптомите причинени от тези паразити могат дори да доведат до смъртта на малкото. При тениите и глистите се забелязва летаргия, както и загуба на апетит и тегло. Това ще изтощи котето, ще отслаби имунитета му и ще го направи по-податливо на заболявания и инфекции. Също така паразитите могат да предизвикат диария и повръщане. Ако те продължат за по-дълго, котето може да се обезводни и да почине. Най-опасни за малките са кукестите червеи (Ancylostoma tubaeforme). Те се хранят с кръв и могат да доведат до сериозна анемия и податливост на инфекции, водещи до смърт. Тениите и глистите също често убиват слабите и болнави малки в котилото.
Хубаво е когато пристъпваме към третиране на малките да сме сигурни за диагнозата. Има някои видове паразитти, които не се влияят от обичайно използваните препарати.
Как да отстраним паразитите?
1.Чрез превенция – Най-добрият подход е да даваме хапчета на майката профилактично, още преди бременността. Така котетата няма да се увредят от лекарствения препарат. Факт е, че повечето лекарства трябва да се спрат щом настъпи оплождане. Ако обаче сме пропуснали този момент и котката е забременяла, без да е обезпаразитена, е препоръчително да не я закачаме поне през първите 3 седмици от бременността. Тогава фетусите са най-податливи на увреждания и не е добре да се намесваме, освен ако не е необходимо. Пример за медикамент, който може да се дава на бременни и лактиращи котки е Бихелдон. Той има широк обхват на действие. Най-добре е хапчетата да се дадат след раждането или поне в края на бременността. Ако сте сигурни, че майката няма паразити дори отложете профилактиката докато котетата поотраснат. Но ако сте видели паразити по майката, веднага пристъпете към действие. Дайте една четвъртинка на бъдещата майка и още една след 3-4 седмици. Сменете и постелята, тъй като някои видове паразити могат да пропълзят по нея. Няма да е лошо да започнете да следите фекалиите на вашата любимка от момента, в който разберете че е бременна. Ползвайте ръкавици и внимавайте за червейчета, кръв или слуз. Установено е, че колкото по-малко химия използвате върху женската и нейните малки, толкова по-добре. Затова ще е изключително полезно да можете да прецените дали има зараза или не, дали има нужда от хапчета или не. Пазете майката и от бълхи – някои паразити се пренасят чрез тях.
2.Чрез даване на хапчета на малките – Тъй като майката изцяло поема грижата за малките си, е много трудно да се ориентираме в началото дали котетата са опаразитени. Тя ближе екскрементите им, така че не можем да ги проверим. Най-сигурният индикатор за паразити е женската. Ако при нея няма тении, глисти и др., значи и малките нямат. Но ако сме забелязали проблем при майката и издайнически симптоми при малките, ще се наложи да се намесим. Трябва задължително да третираме женската с Бихелдон, за да отстраним източника на заразата. Малките трябва да навършат поне 2 седмици и да се ползва PANACUR или Цестал-коте. След това мъниците се третират отново на третата седмица, а после и на петата или шестата седмица. Може да се направи и още едно третиране в случай, че паразитите не са се изчистили. Ако знаете и други препарати прилагащи се при малки котета, можете да ги използвате, вместо гореизброените лекарства. Щом обаче малките са чисти и никога не са били заразявани, профилактика може да се прави доста по-късно – на шестата седмица, а после да се повтори на осмата и десетата седмица.
3.Чрез обеззаразяване на околната среда – Можем да напръскаме двора/апартамента си както за вътрешни, така и за външни паразити. Така ще минимизираме възможността от повторно заразяване на котката, а и ще предпазим себе си и близките си. Можем и да чистим по-често с прахусмукачка или да метем двора си, за да отстраним ларвите на екто- и ендопаразитите.
Как да се предпазим от котешките паразити?
Доста от котешките паразити използват човека за свой междинен гостоприемник. Някои са по-опасни от други, но като цяло е по-добре изобщо да не ги прихващаме. Това може да се постигне като поддържаме личната си хигиена на ниво. Винаги трябва да мием ръцете си след като сме си играли с любимците. Ако майката и малките са опаразитени, трябва да ги пипаме с ръкавици или да мием ръцете си с много сапун. Когато болните животинки са в апартамент, не трябва да им разрешаваме да лежат върху дрехите ни. Дори може да ограничите местата на които допускате „ходещите инфестации”. Използвайте превантивни мерки и срещу бълхи и кърлежи (те също са междинни гостоприемници). Котенцата не бива да се допускат до кофи с боклук, да се ограничи досегът им с улични животни. Щом женската е заразена, е разумно по-често да сменяме съдържанието на тоалетната й, да мием съда с гореща вода и да използваме ръкавици. Да не се дава сурово месо, кокали и риба. Да не се допускат в близост дуги болни животни. Трябва да постъпваме отговорно и спямо чуждите животни, било то и уличните кучета и котки. Това означава да не изхвърляме безразборно опаразитени предмети и фекалии.
Кога да не даваме хапчета, въпреки че котетата са опаразитени?
Паразитите могат да окажат силно напрежение върху малките телца на котетата. В резултат е много вероятни котето да е вече силно измършавяло, докато се усетим за причината. В този случай поемането на лекарства ще бъде повече в негов ущърб. То може да не издържи на страничните ефекти на препарата и да се стигне до смърт. Това значи, че е време да потърсим помощта на ветеринар.
Статии, които могат да Ви бъдат от полза:
