Чух една една интересна история от един познат, който има вила в едно село. В селото има един бай Пешо, чиято къща е в близост до моя познат. Бай Пешо е пенсиониран, със средно образование. Разбира от дърводелство, градинарство, умее да коси трева, и то с коса, разбира от железарство, умее да заварява.
От няколко години коси градината на моя познат, като всяка година успява да договаря все по-голяма тарифа. Моят познат пък, аджамия човек, с две университетски дипломи, се съгласява. Последната година стигат до тарифа от 65 лв. за окосяване на приблизително 750 кв. м двор, като бай Пешо се оправдава, че имало неравности, дървета, купчини, наредени за подпалки. Моят познат се съгласява, но казва, че цената е малко висока и добавя, че бай Пешо ще трябва да поизреже едно-две дървета в мястото му с бензиновата резачка. Междувременно споделя с друг съсед колко дава, за да му се окоси местото, а онзи му казва, че му вземат твърде скъпо.
Та един хубав ден отива моят познат при бай Пешо да му каже да си изпълни обещанието, да му отреже две дървета и да прибере дървенията. Бай Пешо го кани, черпи една ракия, говорят малко, казва: ”Е-е-е, ние сме прости хора, не сме като вас, учените.” На моя познат съответно му става мило, че толкова е залягал над книги и учебници, че се е потил по изпити. (Тук само отварям скоба. Във филма “Карибски пирати” с Джони Деп, когато капитан Барбоса иска да изкрънка благоволение, се покланя ниско и казва: ”Ние сме скромни пирати” (We are humble pirates).
Та отива бай Пешо с брадва, резачка и количка в мястото на моя познат и започва работа. Реже дърветата със стволове поне с дебелина десет сантиметра, три на брой, окастря ги от клоните и товари на количката. На два-три курса си ги отнася вкъщи. Остават клоните с много разклонения, листа, така наречените шумки. Бре да дойде бай Пешо – не идва. Моят познат отива. “Ами шумата?” “Ами за шумата не сме се разбирали – отговаря бай Пешо и продължава: – Шумата и клоните трябва да се насекат с брадва на малки парчета и да се изгорят, но това е един ден работа и за това трябва да се плати.” Моят познат остава с отворена уста.
Връща се в мястото си, цялото в клони и шума, и започва да разсъждава как един среднист, който сутринта му се е обяснявал колко е по-прост от него, е успял да го прекара. Първо му е окосил ливадата за поне 20 до 30 лв. повече. После, уж за тези пари ще му свърши услуга, ще му изреже непотребни дървета. Идва, нарязва си дървен материал – поне два кубика – по 75 лв. на кубик това прави 150 лв., и най-накрая му оставя мястото пълно с клони и шума… Ами по-добре дърветата да си бяха стояли на местата си.
Така стигаме до един много важен въпрос в живота. Може да си много умен, ама ако не си хитър и прагматичен (поне малко), то всичките ти дипломи, целият ти ум пет пари не струват. В предишна статия съм критикувал прекалената прагматичност, че не води до нищо, но една умерена прагматичност никак не е излишна. И тази статия е точно за такива хора. Които цял живот са залягали над книгите, имат висше образование, знаят един-два западни езика, обаче в една проста житейска ситуация като описаната по-горе един селянин със знания като грахово зърно, но много хитрост, направо ги слагат в джоба си. Все едно битката на Давид и Голиат от Библията. Представете си, че вие сте Голиат от знания, но един Давид от хитрост ви побеждава.
Друг пример. В една от книгите на Михаил Топалов за банкера Буров, щом младият Буров се връща от Франция с диплома за висше образование (цитирам по памет) и се затичва в кабинета на баща си, баща му му преподава два важни урока. Първо въобще не се впечатлява от дипломата му. Даже я пуска на земята и леко я подритва. Синът едва не скача разярен. А бащата казва: “Седни, сине, да потърпим. Трябва да се научим да търпим.” И след това не го назначава в банката на бюро, а го праща да изкупува дини, мисля, че в Пазарджишко. Да натрупа опит, да се “надлъгва” със селските тарикати .
Да се учи на хитрост от практиката…
Тук няма да се спираме на известния и станал митичен образ на така наречения селски тарикат. Той е известен, “възпят” е и е описан в литературата.
Така че и ние, градските чеда, учените хора с дипломи, когато влизаме във взаимодействие с някого, трябва да отчитаме – този сега какъв е, умен ли е, или е хитър, или е по 50% умен и по 50% хитър. Или е 75% умен на 25% хитър и т.н.
В Америка казвали: “Щом си умен, защо нямаш пари?” Но в английския има няколко думи clever за умен smart пак за умен и няма за хитър.
Така че, за нас си да поясним, според мен парите се правят от хитрите хора.
Особено в бизнеса. Те наемат умни да работят за тях, дават им техния дял, който на Запад е щедър, но лъвският пай остава за хитрия началник, ръководител, собственик.
По принцип, ако сте забелязали, в бизнеса е така. Шефът е хитър и прагматичен, а тези, които работят за него и му изкарват парите и на които възлага задачите, са умните, с повечето знания.
Даже и в брака е така. И там е съюз между умен и прагматичен. Или мъжът е умен, пък жената е по-прагматична, или обратното.
Даже и в науката е така. Един приятел се беше върнал от САЩ, посетил като част от бизнес екип някакъв американски университет, имали нужда от разработка по дадена тема. И казва – срещаме се с декана, а той е като продавач в универсален магазин – по тази тема, казва, този и този научен работник, по онази – онзи и онзи научен работник. Това ще ви струва толкова, това толкова, третото – толкова – много хитър и прагматичен човек.
За хитростта в науката също много може да се пише. Като започнем от филма “Двойникът” с Тодор Колев, когато един магазинер успя да направи чудеса, да се издигне до шеф на институт, да “изобрети” крем за подмладяване. Но това го има и сега. Разказаха ми за един японец – без да го познават, по статии в международни списания. Решил едно сложно уравнение, публикувал статия. Дотук добре. Обаче сменил една променлива в същото решено вече уравнение – публикувал още една статия – това е вече леснина и хитрост, после сменил още една променлива – и така “навървил” три-четири статии.
В заключение ще кажем за социалистическия почин за хармонично развитата личност – човек трябва да има от всичко по малко.
Събирайте знания – добре. Но да не станете като някои от нашите интелектуалци, които завари началото на прехода – държавата се грижеше много за тях, те събираха океан от знания – много ум, обаче, когато тази грижа спря, не можеха много добре да се приспособят в живота.
Някои стари хора казват: “Много знания – слаба преценка” – помнете и това. Или пък израза – “учен, учен, учен, та чак прост”. Той не, че е прост, но докато зацепи, докато “стопли”, става като в поговорката: “Докато мъдрият се намъдрува, лудият се налудува.”
