„Не се харесвам, а и да се вглеждам във външността си ме натоварва.“
Срещам се за първи път с Ралица Балева по време на ваканцията й в България. Тук е за три седмици, и ми признава, че й е добре, и все отлага обратния самолет. Виждам как Ралица слиза от колата, и се оглежда за мен. Разбира се, очаквам да срещна красива жена – знам за успехите й на модния подиум, разглеждала съм куп фотосесии с нея, а и приятелки са ми казвали „Ооо, Балева е един път!”.Обаче пак съм изненадана. Защото Ралица Балева не е красива. Тя е извънземна. Виждала съм доста прочути красавици на живо, и не вярвам някоя от тях да може да се сравни с Ралица, ако ще и да е с 20 г. по-млада от нея. Балева е естествена до припадък, а нещата, които е видяла и преживяла, като че ли носи със себе си – всичките, до едно. Носи ги с лекота, с увереността, че няма нищо за криене, нищо за „после” или за „някой ден”.Коя всъщност е Ралица Балева?Ралица е най-успялата българска манекенка в чужбина. Работила за почти всички известни модни къщи, можете да я видите на календарите Пирели и Ямаха, в рекламите на Мартини, Кампари, бижутата “Шопар” за Италия. Дефилирала е и се е снимала с дрехи на “Версаче”, “Армани”, “Мариела Бурани”, “Библос”, “Джени”, “Мила Шон”, “Рафаела Куриел”, “Роко Бароко”, “Гатинони” и почти всички останали италиански дизайнери. Във Франция е била манекен за “Шерер”, “Унгаро”, “Живанши”, “Ланвин”, “Баленсиага” и др. 10 години работи в ателието на Джанфранко Фере, който прави част от моделите си по нейните мерки. При идването му в България през 1995г., Ралица беше звездата на ревюто му в София. Тя е участвала и 10 години в ревютата на “Ескада”. През 2002 г. италианското списание “Максим” я обявява за една от 100-те най-красиви и сексапилни жени в света. Висока е 1,78 м и от години поддържа перфектните мерки 90-62-90. Сега е на 46 години и на живо изглежда в пъти по-добре, отколкото на снимките в която и да е фотосесия.
Прочети и писмото, което написа Ралица Балева в Cosmopolitan – брой ноември!!!
Ралица, каква бяхте на 25 г.?
Единственото хубаво нещо на това да си на 25 г. е безгрижността. Тогава, въпреки ангажиментите, които имаш, все още не осъзнаваш какви отговорности ти предстои да поемеш в живота. Аз се харесвам повече сега – на 46 г., по-доволна съм от моя зрял период, по-щастлива и удовлетворена съм, готова за всякакви препятствия и хубави емоции. За една жена е важно да се чувства уверена и силна – сега съм такава. Дори и физически съм по-красива. Когато си млад лицето ти е по-пухкаво, а и аз, въпреки, че бях слаба, нямах спортна фигура с добре оформени мускули като сега.
Казвате безгрижен живот на 25, но вашият май не е бил съвсем такъв?
Тогава животът ми беше доста бурен, преживях драстични промени и всичко това ме е направило днешната Ралица. На 25 вече бях омъжена, а и хората ме свързваха с предишния политическия режим. Налагаше се да поддържам семейството, в което отидох. Това бяха големи отговорности за мен, но честно казано, не съм ги осъзнавала напълно. Затова и издържах на всичко – не съм разбирала колко е било сериозно положението. Това е младостта…
Бихте ли се омъжили толкова млада отново?
Не бих се омъжила пак на 19, но не съжалявам за нищо. Щом е станало, значи съм искала – правя нещата винаги с желание и емоция. Все пак на 19 г е рано за брак. Според мен около 25 човек може да помисли за такава стъпка. Преди това трябва да учиш, да се бориш за твоите си неща в живота. Но пък аз се омъжих, после заминах и се разделих със съпруга си. Живот…
Какво промени бракът?
Живеех само с майка ми и сестра ми – 3 жени бяхме вкъщи. Ако не се бях омъжила, щях да съм някак си сама. Омъжвайки се, се сдобих с още едно семейство, в което се чувствах по-защитена. Моят свекър беше изключително интелигентен човек, и допринесе много за оформянето ми като личност.
Ако можехте да върнете времето назад, какво бихте променили?
Най-голямата ми мечта беше да уча журналистика. Заминах на 22-23 г. и исках да уча в Колумбия Юнивърсити, но… не го направих. Ако мога да се върна назад, ще посветя младостта си на учението. Журналистиката ти дава свобода на мислене, на интереси, на култура, журналистът има интереси в много неща – той може да е специализиран в някакъв ресор, но е длъжен да се осведомява за всичко, което става около него. Те са ценени, мнението им е решаващо, това ми харесва, имаш толкова много възможности, че е като магия. Нюзуик и Тайм – там ми е мечтата да пиша, адски претенциозно е, нали? Доволна съм от манекенската си кариера, но не бих я препоръчала на дъщеря ми. Иска ми се тя да се съсредоточи в ученето, да няма време да мисли за други неща. Бях манекенка от световно ниво, а и започнах на 22 – така бях достатъчно голяма, за да имам адекватна преценка за нещата.
Част от лекомислието на младостта е да не полагаш много грижи за себе си.
Въпреки, че родителите ми ми носеха много неща от чужбина, аз не полагах кой знае какви грижи за лицето и тялото си, не спортувах. Ако можех да се върна назад, нямаше да разчитам само на гена, а щях да се поддържам повече. От много ранна възраст щях да спортувам. Спортът възпитава дисциплина, а аз израснах в семейство на преподаватели, ходила съм само на класически балет от 6 до 12-годишна. Той ми помогна за стойката на тялото, а и за дисциплината, което после ми свърши работа в манекенството. Там се спазват тежки режими – трябва да се наспиваш, да можеш да ставаш рано, винаги да си здрав и в добра форма.
Също така бих променила България ако можех – иска ми се тогава тя да беше модерна о отворена държава.
За почти всички места по света се изискваше виза, пътуванията ми бяха трудни. И семейството си бих променила – майка ми и баща ми щяха да са си още заедно. Те се разведоха, когато бях на 12, баща ми замина за чужбина. Не че раздялата им ми е навредила, бях самостоятелна от малка, и никога не съм оправдавала хората, които се приемат за жертви заради разведените си родители. Не можеш да отдавах неуспехите си на травмата от раздялата на майка си и баща си, не е реално.
А, и не бих си подстригала косата.
Направих го веднъж, бях на 18. Тогава имах къдрава коса, бретонът ми изглеждаше ужасно. Хубаво е, че беше зима, и ходех с шапка постоянно, за да скривам колко зле изглеждам с къса коса. Косата ми израсна, но й трябваха две години. И се зарекох никога повече да не се подстригвам. Дори по време на манекенските ми години задължавах всички дизайнери, фотографи и фризьори да се съобразяват с моята коса.
Разкажете ми как преминаваше един ваш ден на 25, и как сега?
На 25 бях в Милано, Париж, Ню Йорк или пък на някой екзотичен остров, за да снимам фотосесия за някоя марка бански костюми. Все по самолетите съм била. Понякога тичах на по 5-6 ревюта на ден. Сега пак съм по света, но някак си всичко е по-планирано. Човек на навиците съм, и спазвам определен ред, където и да отида. Обграждам се все с неща, които обичам – та аз от години дори влажни салфетки на една и съща марка купувам! Навсякъде по света пазарувам една и съща храна от супермаркетите – сьомга, която приготвям на пара с пресни зеленчуци. Взимам броколи, карфиол, моркови, тиква и сладък картоф.
– Какви книги четяхте тогава, и какви сега?
– Като млада бях много по-сериозна от сега, даже направо скучна. Четях Достоевски, Пушкин, Пруст, Флобер, Селинджър. Майка ми е литератор, и изчетох цялата класика, харесваше ми. Сега нямам време за книги. Откакто се роди дъщеря ми всяко време за четене ме кара да се чувствам виновна, че не го отдавам на нея. Чета вестници, следя Ню Йорк Таймс, Нюзуик, Тайм. От по-скандалната преса предпочитам френската, по-елегантна е – Пари Мач, Гала.
Как си избирате козметиката?
За кожата на лицето си съм много взискателна, тъй като имам тънка и нежна кожа. От години използвам швейцарска козметика, но напоследък пробвам и някои американски продукти – доста са напреднали в тази област. За кожата на тялото нямам големи претенции и не харча много пари – старая се кожата да е подхранена, мека. Иначе тялото си поддържам с гимнастика, със спорт, това е най-важното.
Какво бихте посъветвали младите жени?
Още на 20 трябва да си изградят полезни навици, които ще им оставят отпечатък за целия живот. Правилното хранене е от изключителна важност. Захарта трябва изцяло да се елиминира, вредна е. Може да се опита от парче вкусна торта, но само хапка-две. Хубавата кожа се поддържа с консумиране на много плодове и зеленчуци, най-добре приготвени на пара. Те са пълни с фибри и витамини и кожата става свежа, тенът се избистря. Пържените неща също са забранени. От месото да се хапва предимно риба, и да не се готви с мазнина. Аз например не си спомням вкуса на маслото. Използвам само зехтин, и то го добавям за вкус, суров. Имах възможността да си изградя хранителен режим от млада. Работех за едни от най-известните модни агенции – Елит, Метрополитен в Ню Йорк, Фешън в Париж и Рикардо Гай в Италия. Договорите с тях ми даваха достъп до безплатни ресторанти, фитнес центрове, козметични студиа – хем аз като клиент им правех реклама, хем имах възможността да се поддържам. Виждайки резултата от този начин на живот, си създадох полезни навици, които спазвам и до днес.
Другото важно нещо е да се спортува.
През трудни периоди в живота физическото натоварване, на което си свикнал и останалите хубави навици те връщат обратно в играта.
Добре е младите жени да не се водят само по модата, но да подчертават характера си с начина на обличане. Подражаването на звезди и други популярни личности не е решение – те често провокират с външността си. Трябва да се търсят дрехи, създадени за нас. Аз имам няколко стила – класически, секси за вечер и лято, а през деня съм задължително спортна – с нисък ток, балерини, дънки. През деня ако не си в задължаваща професия, трябва да ти бъде удобно. Има определени случаи, когато можеш да се появиш с дълбоко деколте, или много къса пола, през деня е абсурдно – това е липса на вкус. Вкусът и стилът са 2 различни неща, защото стилът се изгражда с времето, опита, познаването на тялото ти, модата наоколо, възможностите ти. А вкусът е това, което би ти се харесало на теб, но не би сложила – аз често виждам такива неща, които не си купувам, но харесвам. Виж, палтата с косъм не ги харесвам. Модерна жена съм. Дори и да не те вълнува друго, то със сигурност една такава дреха те прави по-стара. Не ми допадат като стил на обличане.
На каква възраст започнахте да се гримирате?
– Ооо, от много малка, още от 16-годишна. Гримирах се силно, и сега като си видя снимките, направо се плаша. То е едно зелено и синьо по клепачите, подчертани вежди (а те ми бяха доста плътни така или иначе), червени бузи, розово червило, перлен лак…Никога не бих се гримирала така сега. Нямам бръчки, и кожата ми е хубава, но въпреки това всеки ден се гримирам. Харесва ми да си личи, че жената е поддържана. Подчертавам миглите, веждите, и слагам лека пудра с бляскави частици на Шанел, тъй като използвам доста тежък крем за лице.
Какво мислите за ботокса и хилауроновите филъри, до които много млади жени прибягват в стремежа си да изглеждат по-красиви?
Ако жената няма нужда да възстанови някакви поражения по лицето и тялото си, или пък да оправи твърде крив нос или изпъкнала брадичка, съм против всякакви трайни корекции. По-неинвазивните методи като филъри или ботокс са приемливи, но след определена възраст, след 30-35 г., не по-рано. Възрастта не е минус. Има ли силно присъствие и характер, дори и с няколко бръчки жената ще прави впечатление и ще бъде обаятелна. Никой няма да гледа на колко години е, а онова, което тя представлява. Жените, които си правят драстични промени не са уверени и търсят някакво потвърждение, че са харесвани повече в новата им визия. Но не си дават сметка, че изглаждането на бръчките със скалпел не ги прави по-ценени, по-обичани. Трябва да се уважаваме, да харесваме себе си и да сме уверени. Надявам се и аз да бъда от тези жени – обичащите себе си.
Ралица, харесвате ли се?
Не се съзерцавам. Гледам се в огледалото и всеки път погледът ми е неодобрителен, не оставам доволна от себе си. Винаги, още от млада съм се подценявала, но това според мен е предимство – обременява ме да мисля за външността си. Имам си вътрешен свят, който ми дава достатъчно увереност и без непрекъснато да имам нужда да се харесвам. Казвали са ми, че на снимки изглеждам по-студена, отколкото на живо – сдържана съм, а и в модата не е на мода да си усмихнат, затова на снимки изглеждам така. Там е важно да интерпретираш дрехите, а не експресията на лицето ти. Никой досега не ме беше питал какво мисля за себе си. Много съм критична, имам тенденция да се подценявам, потискам, но това не значи, че не се уважавам. Напротив, просто се чувствам нереализирана в това, което съм искала. Като че ли съм се нагодила на обстоятелствата на живота. Въпреки, че това, което аз изразявам като Ралица Балева е успех, но за мен това е примирение, аз не желаех този успех, аз имах амбицията за друг успех – за сериозна професия. Не надценявам интелекта си, но аз имах потенциала да бъда повече от това, което станах, никога не съм предполагала, че ще работя с външността си, това за мен някак си е примирение.
Преди почти 5 г раждате дъщеря си Маргарет. На 25 искахте ли деца?
Не, не съм. Не съм имала желание и инстинкт за това. Желанието да имаш дете се ражда в определена атмосфера – с мъжа ми се оженихме и след 3 г имахме дете. Аз разбрах, че вече имам стабилност, и бях готова за това. Преди това децата ми харесваха, но се страхувах, давах си сметка каква отговорност е това, че ще ми промени живота, че ще ми спре кариерата, ще ми отнеме свободата, че ще трябва да се спра на едно място, че няма да мога да се виждам с приятели. Но в деня, в който Маргарет се роди, приех тази промяна в живота си с невероятно щастие,и нямах никакви носталгии към миналото.
Хубаво ли е да си майка на 41, или е по-добре млада?
Моята теория е, че е хубаво или да имаш дете до 22-25, или след 38-40 г. Ако го направиш рано, ти си свеж, млад, детето израства с теб, преди да ти тръгне кариерата, заедно се движат нещата. Между 30-35 ако родиш ми се струва дестабилизиращо, спираш разни неща, които си започнал, но… както дойде. Или много млад, или към 40 – за мен това е най-интересният момент да станеш майка. На възрастта, на която родих дъщеря ми, се чувствам зряла, отговорна. Недостатък е, че съм хиперпротективна – защитавам я от всякакви невъобразими заплахи, които могат да й се случат, непрекъснато съм около нея. Но съм грижовна, педантична, лично се грижа за нея откакто я родих, не се доверявам на чужди хора и бавачките не ме заместват, а само ми помагат. Зрялата майка е по-осъзната майка. Вярно е, че нямаш енергията на 20-годишните, но пък кой казва, че като си пълен с енергия, я отдаваш на детето?
Има ли нещо, което не сте успяли да кажете на човек от когато сте била на 25 г.?
– Като тийнейджърка бях доста трудна и буйна като характер, а и много рано излязох от вкъщи. Майка ми беше преподавателка, строга, а аз бунтар – не се вписвах в нейните схеми. Сега като майка, осъзнавам колко това й е тежало. Осъзнавам, че не съм й показвала често любовта си по начин, който тя е очаквала. Сега, виждайки моята дъщеря как ме прегръща и ми казва „Мамо, ти си най-красивата жена на света”, това бих искала да кажа и на майка ми и съжалявам, че не съм го правила.
За какво мечтаехте на 25 г. и какво от него се сбъдна?
Мечтаех да уча – не можах. Не мечтаех да стана известна манекенка – станах. Не мечтаех за семейство – имах го 2 пъти. Исках да имам дете, не знаех кога, но ето – случи се. Мечтаех да обикалям света – първоначално нямах възможност, после го направих. Мечтаех да имам дом, имах и имам много домове. За бижута никога не съм мечатала. Според мен те са излишно украшение, от която една хубава жена няма нужда.
Не оценявам бижутата, само страст към мъжки големи часовници имам, към механизма в тях, като вълшебство е. Диаманти, смарагди – не, даже съм губила 2 карата и половина, въобще не ми липсваше, само се уплаших и не исках да го кажа на майка си. На 25 мечатех да имам купища хубави дрехи – имам ги. Моя страст са дънките – първото нещо, което правя когато отида в Америка, е да разгледам какви нови модели са пуснали по магазините. Обожавам саката на Баленсиага, Балмен, Прада, колекционирам ги направо. Моята дневна униформа е дънки, балерини, бяла риза и сако. Обичам и аксесоарите – имам 300 чифта обувки, много чанти, любимите са ми на Шанел и Люи Вюитон.
А сегашната Ралица за какво мечтае?
За хубави дрехи за дъщеря ми, там си давам парите. Искам тя да бъде не само красива, но и умна, да стане много учена и уважавана в живота, повече отколкото харесвана. Майка ми е Маргарита, на нея е кръстена, ама малко по-модерно го направих – казва се Маргарет – Франческа – Сахара. В Милано е задължително да имат три имена, и аз така я нарекох – на бабите й, и на пустинята, защото след нея ще бъде пустиня (смее се). Кръстих я два пъти – в Сен Мориц и в Ню Йорк. Иска ми се тя да има много близки хора, които да се грижат за нея. Но колкото и големи да са ми амбициите за Маргарет, ще се съобразявам предимно с нейните желания.
Във филма „Руска красавица“ сте в главната роля. Хареса ли ви да сте актриса?Невероятен град, красив! Но тогава разбрах защо актрисите нямат щастлив личен живот, защо прибягват до наркотици, алкохол. Те всъщност дават най-ценното от себе си във филмите, работят в един екип месеци наред, влюбват се един в друг. Актрисите непрекъснато са изложени на чувствата, защото ги използват в играта си. Те изливат чувствата си, и се подлагат на влиянието на тези на останалите от екипа. Не ми хареса, не е за мен това. Особено за една жена след 40 г., когато ролите се ограничават, се чувства много по-тежко и остаряването. Гледат се непрекъснато като млади, как да не се депресират? Скоро в „Пари мач” четох интервю на Катрин Деньов, и се възхитих на нейното мислене, земен човек е, даде добри отговори за старостта, колко е страшно това за една актриса. „Сега винаги съм баба, или играя във филми, които са само за мен”, казва тя. В последния й филм играе жена, която има млад любовник на 35 г., и я питат как се чувства, когато той й казва „За да правя любов с теб си представям колко хубава жена си била като млада”, дали това я е шокирало. Тя, с нейното чувство за хумор казва „Не ме шокира, напротив, разсмя ме, помислих си колко е смешен този мъж и колко е неподходящо неговото изказване в този момент“. Страхотна!
Има ли единствена любов?
-Мисля, че в живота може да ти се случи един, максимум два пъти да срещнеш човека на твоя живот. Тогава не просто има любов, а виждаш, че сте създадени един за друг. Но това не значи, че ако се случи да срещнеш любовта, ще можеш да я задържиш – може да не си в точното време, на точното място, и да се разминеш с голямата любов. Има голяма любов – познавам я по трайността. Тя не е само страст, а всичко, което се случва между двама души и не избледнява с времето.
Има ли въпрос, който искате сама да си зададете?
Да, има. Дали съм се влюбвала от пръв поглед. И отговарям веднага – не, никога, не съм от тези момичета. Мога да се влюбя само в някой, когото съм опознала. Може да ме грабне нещо от мъжа – погледът, очите. Първото нещо, което гледам е това, а и как разговаря, предпазлива съм. Имам нужда от време, харесвам трайните влюбвания, които стават все по-красиви с времето.
– Как познаваш дали мъжът е за теб?
– Когато си 100% щастлива и удовлетворена, значи мъжът отговаря на твоите мечти. Времето не винаги е определящо, защото между двама души могат да се случат много неща, които да ги разделят – болести например, или личните неуспехи, които променят хората…
А какво е любовта – еуфория или спокойствие?
Спокойствие. Само в началото е еуфория. Вечната еуфория не е натурална, а неспокойствието е признак на лош край.
Етикети: Ралица Балева
