30 Октомври, 2013
НЕОБИКНОВЕНАТА СЪДБА НА ЕВАРИСТ ГАЛОА
Когато говорим за математици обикновено си представяме образа на университетски професор с благородна осанка
и леко разсеян вид, вглъбен в своя свят на формули и доказателства. Личността на Еварист Галоа рязко контрастира
с нашите представи, бихме казали, че той е пълна противоположност на описания образ.
Да – Галоа е младеж, почти дете с буйна кръв, смелост и изключителен талант на математик. Той е един от тези учени,
за които без колебание можем да кажем, че са променили света със своя забележителен принос в науката.
Еварист Галоа е роден на 25 октомври 1811 година в град Бур-ла-Рен, близо до Париж в семейство на образовани хора.
До 12 години единствен учител на Еварист е неговата майка-дъщеря на юрист, жена със силен характер и
свободолюбив дух. През октомври 1823 Галоа постъпва в елитния колеж Louis-le-Grand в който са учили години
преди това Робеспиер и Виктор Юго.
През третата година от своето обучение в колежа Галоа записва курс по математика и това става негова съдба –
той рязко губи интерес към хуманитарните предмети в които до този момент е показвал отлични резулатати.
Стихиен, решаващ с лекота сложни задачи, Еварист търси своя път в математиката.
През 1828 г. Галоа се явява на приемния изпит в култовото висше училище във Франция -Екол Политехник
без стандартната подготовка по математика и не го приемат.
След четвърт век редакторът на престижното математичeско списание Nouvelles Annales Mathématiques – Теркием,
пише по този повод: „Кандидат с превъзхождаща интелигентност е загубен пред по-малко интелигентен изпитващ.
Hic ego barbarous quia non intelligor illis. – Понеже те не ме разбират, аз съм варварин.“
В началото на 1830 година Галоа е приет в друго култово училище – Екол Нормал. Осемнадесетгодишният младеж работи
с подем и вдъхновение и през месец февруари представя за голямата награда на Академията своя труд за уравненията,
в който обединява и допълва два свои мемоара от предходната година. Уви – отново нещата се усложняват – ръкописът
е изгубен. През юни 1830 година Галоа публикува кратка статия, наречена „Върху теорията на числата“,
в която гениалният младеж предлага нов, изключително оригинален подход към решаването на алгебрични уравнения.
За съжаление творческият подем на Галоа в математиката се преплита с бурните политически събития към които младежът не е безучастен.
Републиканец и бунтар по природа, той се хвърля в хаоса на уличните барикади за прогонване на последния френски монарх –
крал Луи-Филип. Резултатът не закъснява – през юнуари 1931 година Еварист Галоа е изгонен от Екол Нормал,
през октомври 1931 година е осъден на 6 месеца затвор.
Поредна нелепа случайност и заради дребен, незначителен повод, два дни след като е освободен от затвора, на 30 май 1932 година младежът излиза на дуел.
Ранен е смъртоностно и умира на следващия ден – 31 май 1932 година, преди да навърши 21 години.
Логично си поставяме въпроса:
Не е ли било възможно математически гений като Галоа да бъде спасен от собственото си безразсъдство?
Няма как да не видим очевидното – независимо от добрите изказвания, които големите светила на математика са
направили за Галоа, когато младежът е представял своите трудове, никой от тях не е успял да вникне и да разбере
новостта и дълбочината на идеите му.
Вечерта, преди дуела, предусещайки своята гибел, Галоа пише писмо, което става неговото математическо завещание.
Големият немски учен- математик, физик и философ – Херман Вайл сто години по-късно пише:
„Ако съдим за това писмо по новостта и дълбочината на идеите, които то съдържа, то е , може би,
най-значителният документ в цялата литература на човечеството.“
Алфред Галоа, брат на Еварист, публикува посмъртно приложените към предсмъртното писмо ръкописи.
Цели четиридесет години по-късно работата на гениалния математик е широко призната и оценена.
Еварист Галоа се превръща в легенда.
Съвременната математика е немислима без теорията на Галоа, създала нов клон в развитието на висшата алгебра.
Еварист Галоа – детето-чудо, нещастният буен младеж, загинал нелепо на 20 години, остава завинаги
сред големите умове на човечеството със своето титанично математическо наследство.
