Защо ни е да знаем трите имена на Левски?

7
Добави коментар
chuime
chuime

От Димитровград съм, да. Родена съм на 25 м от Централата, намираща се в сърцето на Силиконовата долина. Поради този (иначе постен) факт, винаги много ме развеселява ситуацията, в която задължително нагазвам с двата крака, когато спомена откъде съм. Веднага и задължително ми се съобщава: „Азмразячалга”. Ей, така става: „Родена съм в Димитровград.” 3, 2, 1: „АЗМРАЗЯЧАЛГА” …Даже без 3, 2, 1.

Преди години със съчувствие отговарях: „О! Горкият(-ката)…”, сега вече ме мързи. Извинете. Ама това, че съм от Димитровград, не означава, че ме интересува к’во не слушате, бе! Не ми дреме, че не слушате чалга. От изгрев до заник не слушайте чалга, че и малко по до късно.

А иначе Димитровград е приятно градче в южна България с мек умерено-континентален климат, разположен по поречието на река Марица. С чудесна инфраструктура, а преди две години спечели приз на някаква европейска организация за „Община, приятел на детето”. Още по-досадно става, когато тия, дето не слушат чалга, се окаже и че не гледат телевизия..”ВИП Брадър”, турски сериалчета, „Екс Фактор”? Нееееееееееееееееееее! Абсурд! От сутрин до вечер бичите Бетовен, Моцарт, „Деф Лепърд”, а в паузите на висок, изнесен глас рецитирате „Майце си”. Това е в подкрепа на каузата в подкрепа на стихотворението на Ботев да остане в учебниците. Защото вие сте патриоти-националисти и няма да предадете българщината, нито ще накарате да страда от безхаберието ви, неграмотността ви, ниското ви ниво на интелигентност и обща култура KLETAMAYKABALGARIQ!

Та какво му трябва на един средно интелигентен българин, пардон balgarin, за да се впише достойно в обществото ни и да минава за много културен? Значи, разбрахме се – да не слуша чалга и да не гледа тв. А също така да декламира личната карта на Левски. Може да не знае как се изчислява лихва по кредит и затова да се е налапал като шаран с безумни заеми от безумни банки, които и три живота няма да му стигнат да изплати. Може да не знае, че след като ходи до тоалетна, се пуска вода и се почиства бидето (даже и като не си е у тях). Може да не е стъпвал на зъболекар от основното училище през 1985, а може и да не е прочел и една книга в живота си, обаче знае кой е Левски и това е достатъчно. Поне според 80% от българското общество.

А един младеж, участник в „Биг Брадър“ (който по всякакви световни стандарти се таксува, като по-скоро успял в житейски план), не знае кой е Васил Иванов Кунчев. И го разпънаха на кръста, че нямал елементарна обща култура, понеже му се е изплъзнал факта с трите имена на Левски. Факт – човекът е успял и без това знание. Значи тука идва сериозна цепнатина – излиза, че за да си успял, не е необходимо да знаеш трите имена на Апостола. А останалата част от образованието? Дали е необходимо условие, за да успееш да имаш нормален живот? Научно доказано е, че за усвояване на писане и смятане са необходими не повече от 100 учебни часа. Тогава, с какво да запълним останалата част от учебната програма?

Я, да помислим. Навършваме 18 години. Какво се случва…

Първо – вече имаме право да гласуваме. Значи трябва да познаваме държавното устройство, елементарните механизми, по които работи и се управлява една държава. Кой за какво носи отговорност, сиреч каква му е длъжността. Като го изберем, да знаем какво можем или не можем да изискваме от него. (Онова за Гражданската отговорност не е точно вид застраховка на колата!)

Второ – получаваме лична карта. А с нея и възможност да теглим кредити, да притежаваме кредитни карти. Но какво е това ГПР, неустойки, комисионни, дивотии – пълна мъгла. Такива неща не се преподават в училище, а чак някъде във втори курс в университета и то специалност „икономика”. Но пък всеки български гражданин, навършил 18 години, рано или късно се сблъсква с изплащане на телевизор, телефон, ипотека. Няма никаква представа как да си изчислява лихвите и какви са законите, но пък е горд собственик на знания за трите имена на Апостола и къде е избухнало Априлското въстание!

Трето – няколко сравнително законни начина за започване и развиване на малък бизнес с устрем към среден. За това какви документи са необходими. Как се получава данъчен номер, как се попълват необходимите документи. Това не е висш пилотаж. Това си е обикновена рутина и елементарен пакет от знания, за които не е нужно да хлопаме по разни врати, да кършим ръце пред некви чиновници, за да благоволят да ни кажат. Да. Ако на 18 знаеш тези неща, няма как да живееш с мисълта, че си зависим от Негово Величество Чиновника или да си въобразяваш, че това да продаваш гащи на Централна гара е бизнес и подлежиш на данъчно облагане и осигуровки, само ако не успееш да надбягаш данъчните. В тази насока българското образование стори чудо! Замени разказа „Андрешко”, в който положителния герой изостави данъчния в блатото  с разказчето „Ангелинка”, което не знам, на какво точно учи и с каква цел…

Четвърто – гордите пазители на фактите около Балканската война не правят никаква разлика между здравна застраховка и здравна осигуровка. Защо е нужно да се прави разлика ли? Ще ви кажа. ЗАЩОТО, АКО ЗНАЕХТЕ РАЗЛИКИТЕ, НЯМАШЕ ДА ОСТАВИТЕ ЗЪБИТЕ СИ ДА ИЗГНИВАТ, А ЩЯХТЕ ДА ЗНАЕТЕ КОЯ ПОЛИЦА КАКВО ПОКРИВА, ТАКА ЧЕ ДА ИМАТЕ ЗДРАВИ ЗЪБИ. Поне.

Пето – правата и задълженията ни като данъкоплатци. Елементарен пакет от знания относно правата и задълженията ни в обществото. Нали това е базата, на която се крепи държавата – на обществения договор. Логиката в структурата на държавата. Законите, реда, отговорностите.

И в края искам да кажа, че точно за това са проливали кръвта си героите на България. Не за да им наизустяваме зодиите, трите имена по паспорт и в коя паланка са спали. Искрено вярвам, че са вярвали, че това за което са се борили и това, което са извоювали, е ние да знаем как да управляваме добре. Подчертавам „управляваме добре”. Държавата и живота си. Борили са се за живота и достойнството на децата си. Този живот и достойнство, които ние всячески се опитваме да съсипем необразовайки се. Защото това, да знаеш трите имена на Васил Левски, не е гаранция за успех, нито е гаранция за добра обща култура. Тези знания са важна част от родовата памет и чувството за принадлежност, но не са достатъчни за формирането на успешни личности.

Честит празник на Народните Будители!