Актьорът Добромир МАНЕВ е роден на 28 септември 1942 г. в Пазарджик. Завършва през 1967 г. ВИТИЗ – актьорско майсторство, и е създател на така наречената младежка група при Драматичния театър в Пловдив през 60-те години на миналия век.
Манев се снима в близо 50 български игрални филма, между които „Мъже” през 1965 г. в ролята на Сашо, „Вечен календар”, „Гибелта на Александър Велики, ”Голямата победа”, „Няма нищо по-хубаво от лошото време”, „Топло” и т.н. От години Добромир Манев рисува и показва свои творби в редица изложби в Америка, Европа и България, като представи преди време картини в Икономовата къща в Дряново. Манев има къща в дряновското село Славейково и всяка година със съпругата си идва там за отдих и почивка. През септември т.г. Добромир Манев откри самостоятелна изложба в Българския културен център в Париж. Тя се радва на заслужен успех и е оценена по достойнство от специалисти и любители на изкуството.
Разговарях с именития актьор за творческото му амплоа като артист и художник, за нещата от живота и за обичта му към хората.
– Г-н Манев, от няколко години летувате в дряновското село Славейково със съпругата си, защото имате там къща. Както обичаме да питаме в Дряново, кой вятър ви довя чак тук?
– Къщата купихме през 2004 г., но тя беше много порутена и се наложи с огромни усилия, на мен, жена ми и на строители, да я възстановим и тя днес има много добър и приличен вид. Ние не само летуваме, а преди време бяхме една цяла зима в Славейково. Тук ни довя вятърът на случайността! Благодарение на Юлия Христова – президент на Нов симфоничен оркестър в столицата, която има също къща в Славейково. Дойдохме й на гости първоначално, а после се влюбихме в селото и решихме да имаме тук къща.
– В едно интервю популярен наш актьор споделя, че съжалява за участието си в български игрални филми по времето на социализма с антифашистка тематика. Вие отричате ли се примерно от ролята на подпоручик Хаджиев в игралния филм „В името на народа”?
– Не съжалявам за нищо, в това число и за участието си във всички български филми, в които имах честта да се снимам! Макар че понякога беше много сиво и тъпо, но аз не мога да се оплача. Работихме съвестно и отговорно, имахме мечти и давахме всичко от себе си, за да ни харесат българските любители на киното. Специално за филма „В името на народа” там играех много отрицателна роля – на подпоручик Хаджиев, който преследваше партизаните, убиваше ги, палеше им къщите. Подобна роля имах и във филма „Бялата одисея”, също с антифашистка тематика, където заедно с незабравимия актьор Наум Шопов, играещ ролята на полковника, а аз на подпоручик, преследвахме също партизаните. В тях се превъплътиха тогава Руси Чанев, Катя Паскалева, Антон Горчев.
– Знам, че не сте могли да участвате в един от най-култовите български филми – „Козият рог” на режисьора Методи Андонов, за да изиграете ролята на младия овчар, в която се превъплъщава Милен Пенев (Светла му памет!). Причината е, че точно по това време вие се снимате в българския филм „Голямата победа” с Коста Цонев, по сценарий на писателя Дончо Цончев. Сигурно съжалявате за изпуснатата възможност?
– Да, наистина и до днес съжалявам за пропусната възможност да се снимам в „Козият рог”. Методи Андонов бе мой учител и много ме обичаше. Беше ни събрал една група артисти, преди да започнат снимките на филма. Правихме тренировки – езда, обличахме най-различни костюми, като между колегите бяха Антон Горчев, Стефан Мавродиев и Мая Драгоманска, защото се готвеше да изиграе централната роля на съпругата и дъщерята на овчаря, която впоследствие изигра Катя Паскалева. Но тъй като преди това бях ангажиран за филма „Голямата победа”, не можах да осъществя мечтата си и да намеря място сред колегите, участвали в „Козият рог”.
– Вие сте брат на световноизвестния български художник Никола Манев, който от години живее и твори в Париж. Защо надделя желанието ви да станете актьор, а не художник, а сега да сте майстор на четката като брат ви?
– Винаги съм искал да стана актьор и не съм имал намерение да бъда художник, въпреки че от малък рисувах. Още в шести клас участвах в драматичен състав и оттам нататък мечтата ми беше да съм актьор и нищо повече.
– Вашето влечение към живописта е подплатено с редица успешни изложби в Америка, Европа и в България. През септември т.г. беше открита ваша самостоятелна изложба в Българския културен център в Париж. Тя ретроспективна ли е, или показвате на парижани нови творби?
– Тази изложба идва, след като се представих във Варненската художествена галерия. Самостоятелната ми изложба в Париж е за мен едно сериозно предизвикателство и е предимно от последни картини, но съм включил и по-стари неща, които съм рисувал в САЩ, а има платна, които съм ги рисувал в Тайланд, и творби, които са излезли на белия свят в с. Славейково, Дряновско.
– Като говорим за САЩ, да припомним, че вие живеете там със своята съпруга, защо избрахте пътя отвъд Океана?
– Всичко беше една случайност и не съм я никога избирал. Срещнах любимата жена, с която се бяхме разделили преди години, и се оказа, че тя живее в Щатите. Тъй като не можеше да дойде в България, се наложи аз да отида там. Така с Любомира се оженихме там и живеем вече 17 години.
– Хората от с. Славейково ви уважават, защото сте спокоен и сериозен човек. Какво ще кажете на всички тях в това тревожно и смутно време?
– Ако те ме уважават, както казвате, е голяма отговорност и чест за мен. В това китно балканско селце имам една група приятели, които са прекрасни, макар че времената са много тежки за тях. Те са хора с дух, които успяват да имат сили да преодоляват трудностите и предизвикателствата. Надявам се, че нещата ще станат по-нормални и човешки, но зависи и от нас самите, защото също трябва да се променяме. Желая на всички хора от с. Славейково да бъдат здрави и да се радваме на красотата и доброто, които Господ ни е дал!
Любомир ДИМИТРОВ (Бахчеванов)
