Емблематичният телевизионен водещ ще прави вече небесна „Панорама”
След трудна борба с рака почина големият ерудит професор Александър Бешков. Един от дългогодишните водещи политически коментатори на Националната телевизия по времето на Иван Славков, той бе журналист, писател, сценарист, бивш член на Българския олимпийски комитет, един от създателите и главен редактор на „Панорама”. Направил е забележителни документални филми за известни личности, има издадени теоретични книги, преведени на различни езици.
Проф. Александър Бешков е син на известния български художник Илия Бешков. Бил е и преподавател в Софийския университет “Св. Климент Охридски”, в Художествената академия и в университета в Колчестър – Англия. Основател на фондация на името на Илия Бешков и известен дарител на плевенския музей „Илия Бешков”, както и на стипендии за студенти по културология.
Почти цяла година той се надяваше да се пребори с рака, особено вярваше на рецептата със сода и кленов сироп, с която наистина успя да спре кървенето, но постепенно загуби сили. Последните месеци беше вече на легло, а последните дни отказа всякаква храна и искаше само вода. Цял живот до Сашо Бешков беше нашата колежка, известната журналистка и писателка Савка Чолакова. Не го остави и за миг в последните му дни на неописуеми страдания. До последно Сашо е бил в пълно съзнание и не загубил чувството си за хумор.
Стотици негови приятели, колеги, почитатели се стекоха да го изпратят в последния му път. Опелото се извърши в черквата „Света София”. В нея през 1958 г. бе извършено и опелото на “Бешков старий”, както Сашо наричаше баща си. Там са кръстени и неговата дъщеря Илияна и синът му Стефан. Пак там е кръстен и първородният му внук на негово име Александър.
– Кои са емблематичните ви приятелства?
– Моите приятели си отидоха един по един – великият Васил Джерекаров, Христо (Цачев), Иван (Славков), с тях се знаехме от младини. Цачев и Славков създадоха “телевизия с човешко лице”. Все си припомняха двамата за една весела случка: работели във вестник “Труд” в икономическия отдел. Нали били инженери. И един ден решили, че вече трябва да работят в телевизията. Качили се на една моторетка и айде, горе до Телевизионната кула над Борисовата градина. А там им казали, че телевизията се намира долу до Перловската река, в бившето Италианско училище. Кой ти е знаел тогава, че един ден Славков ще е директор, а Цачев – негов зам.? Като правехме “Панорама”, ни викаха “прекрасната петорка”. Аз бях шеф на екипа. Тома Томов, Николай Конакчиев и Васил Марков са ерудити, с по няколко езика и с имена в професията. Иван ни даваше рамо за всичко. С “Панорама” започна преодоляването на схематичните новинарски емисии и се започна със сериозните анализи и политически коментари от най-актуалните места на политическите събития по света, интервюта със световни личности от политиката, културата, икономиката. От тогава са ми филмите за Кенет Кларк, Федерико Фелини, папа Йоан-Павел Втори, Нино Рота, Индира Ганди, мексиканския президент Хосе Лопес Портильо, Петър Увалиев, сестра му Дора Валие. Гарелов ни беше чирак, а след като Иван Славков и всички ние бяхме натирени от телевизията, стана пълновластен господар на “Панорама”.
– Вярно ли е, че сте в непрекъснат конфликт с жена ви Савка Чолакова заради дарението на 1200 творби и десетки бележници с рисунки на вашия баща на Плевенската галерия?
– Първо, това дарение не е оформено, не притежавам дарителски акт, нито е нотариално заверено със списък на творбите една по една. Историята е следната – навремето, в 80-те години, имаше юбилейна изложба на баща ми. Тодор Живков започна мащабна обиколка по градовете на страната с дипломатическия корпус и всеки окръг трябваше да се представи на висота. Идва ред на Плевен. И един ден чувам, че експозицията на баща ми от “Шипка” 6 ще я носят в Плевен, ей така, носачите започнаха да пренасят картините в насипно състояние. А в Плевен има две галерии – едната е срещу театъра, другата – в центъра. Разтоварват първо на едното място и хамалите от СБХ викат: “Айде, стига толкова, другите ги карайте в галерията в центъра!” – сякаш разтоварват плод-зеленчук. Така беше!
– Вярно ли е, че по съдебен ред са сложили запор на и без друго неголямата ви пенсия заради неплатено парно?
– Ами три месеца нямах пенсия – докато течаха съдебните разправии, за да ми освободят пенсията от запор. Истината е, че малко дни пускаме парно, повечето време студуваме, навлечени с дрехи, и сметките пак са невъзможни. Но за това питайте жена ми, тя се занимава с тия работи.
– Вярно ли е, че на вашия съпруг, дарител на безценна колекция от творби на баща му Илия Бешков, му спират пенсията и сте нямали пари за лекарства, г-жо Чолакова?
– Лекарствата на мъжа ми ги купихме аз и децата, но тук въпросът е принципен. Срамота е такова нещо да се случва с крупен дарител като Александър Бешков! Трябва да има закон за даренията над определена стойност. Който направи подобно дарение – за милион и отгоре – трябва да получи компенсация от държавата. Защо да сме дарители, ако държавата не я е еня за това?! Не може така!
Няма новобогаташ, който да е правил в последните 20 години подобно дарение от произведения на изкуството. Стойността му навремето бе оценена от фондация “13 века България” на 40 милиона лева! И сега да не можем да си платим парното… Абсолютен парадокс! Справедливо ли е нашите деца да живеят под наем, а творбите на дядо им да са подарени ей така!
