На този въпрос отговаря д-р Гинчо Тонев, кардиолог. Той е началник на Отделението по инвазивна кардиология към болница “Св. Георги” – Пловдив.
“Атеросклерозата е прогресиращо хронично заболяване, което засяга вътрешния слой на големите и средните артерии – в тях се отлагат мастни вещества, които влошават кръвотока. Сега имаме възможност да спасяваме долните крайници на пациентите от ампутация чрез поставяне на стент на тежко засегнатите им от атеросклерозата артерии. Стентирането е метод на лечение на коронарната атеросклероза. Прилагаме го при хора с изявена стенокардна симптоматика или с остър миокарден инфаркт. Имаме и пациенти, болни от диабет, при които симптомите са били много бедни, но със значителни поражения по артериите. Най-напред трябва да бъде доказано наличието на склеротична плака в коронарния съд. Това става с обикновената ангиография – рентгенологичен метод с използване на контрастно вещество. По този начин виждаме каква е анатомията и най-вече вътрешният лумен на съда. Когато се установи стеноза (стеснение) над 75%, налага се извършването на т.нар. ангиопластика. Тя е два вида: само с балонен катетър, който се въвежда в областта на стенозата, и със стент. Ангиопластиката е метод, с който успяваме да преодолеем тези стеснения, за да възстановим кръвотока в артериите и след това, ако е необходимо, поставяме така известните вече на пациентите стентове. Те успяват да задържат дълго време кръвотока, постигнат при ангиопластиката, и по този начин се постига добро хранене на крайника, който е в исхемия. Това е същността на метода. Прилагаме го заедно със съдови хирурзи”, обясни кардиологът.
За противопоказания може да се говори единствено във връзка с някои придружаващи заболявания. Например при пациенти с язвена болест, тъй като след извършването на ангиопластика е необходимо да взимат медикаменти дълго време за разреждане на кръвта.
Милена ВАСИЛЕВА
