© NASA/JPL-Caltech/SSI/Hampton
Шестоъгълникът в атмосферата на Сатурн по устройство е подобен на озоновата дупка в атмосферата на Земята, са изяснили учените, след като получили нови снимки от сондата „Касини“, съобщава НАСА.
Шестоъгълникът на полюса на Сатурн за първи път е открит от сондата „Вояджър“ в началото на 80-те години, когато започвала Сатурновата пролет. Размерът му е 30 000 километра в диаметър. Той е образуван от струйни течения, чиято скорост е 322 км в час.
На новите снимки от „Касини“ учените видели в центъра на шестоъгълника и малки вихри, въртящи се в посока, противоположна на посоката на струйното течение. Някои от тези вихри течението носи със себе си. Размерът на най-големите от тях достига 1300 км напречно, което е два пъти повече от най-големия ураган на Земята.
Като анализирали снимки от сондата, учените открили, че вътре в шестоъгълника има малко големи атмосферни частици и много малки, а отвън е обратното. Струйното течение работи като бариера, установили изследователите.
По подобен начин е устроена озоновата дупка на Южния полюс на Земята. Тя е разположена в атмосферна област, ограничена от струйни течения. През зимата в нея протичат химични процеси, разрушаващи озона, а потокът от въздух не позволява на дупката да се възстанови за сметка на озона от околната атмосфера. Точно по същия начин на Сатурн големите частици, образуващи се в атмосферата под действието на слънчевата светлина, не могат да се придвижат през струйното течение.
Загадка за учените остава стабилността на шестоъгълника. „Това е просто въздушен поток, подобни годишни явления са известни със своята нестабилност. Ураганът на Земята обикновено продължава седмица, но това нещо е тук от десетилетия и кой знае – може би от векове“, пояснява Андрю Ингерсол от Калифорнийския технологичен институт в Пасадена.
На Земята подобен род въздушни потоци се прекъсват, натъквайки се на планински върхове. Учените смятат, че стабилността на шестоъгълника може да е свързана с липсата на планини на газовия гигант Сатурн, допълва РИА Новости.
