Това, което ме вдъхнови да напиша тази статия е един учебник на човек, които имах честта да ми преподава в Университета за национално и светово стопанство (УНСС), където следвам в бакалавърската програма по маркетинг- Професор Манов.
Става въпрос за планирането от бъдеще към настояще. Това е една проста и гениална концепция за постигане на желаните резултатаи. Тя е по-скоро начин на мислене отколкот рецепта за бърз успех.
Като цяло винаги когато си поставяме цел измерваме възможностите и ресурсите, с които разполагаме за постигането и. Състоянието на тези умения и ресурси е причина за определени очаквания при съответните действия като резултата в бъдещето. Т.е. в момента разполагам с това и това и ако направя следното ще постигна ето това определено ниво на успех.
По този начин всяко действие напред във времето става все по-трудно предвидимо, което води да понижаване на възможността за планирането и прогнозирането му.
Това което Манов обяснява в учебника си по прогнозиране и планиране е възможността човек да планира от бъдещето към настоящето. Да се определет целите и да се види какво трябва да е състоянието на ресурсите и уменията с които разполагаме в сегашния момент за да ги постигнем. Да „пренастроим” оборудването си в настоящия момент на необходимата честота и да постигнем желаните резултат в бъдещия момент.
Чрез тази организация на планирането се удължава максимално времето за планиране и прогнозиране, защото то се простира от сегашния до бъдещи момент на желаните резултати.
Аз лично откривам и символиката на песимизма и оптимизма в двата типа планиране.
Първия тип на планирането на събитията от настоящето към бъдещето предполага оптимално използване на ресурсите за максималното им развитие с цел постигане на поставените задачи, но този метод вкючва и варианта за непостигане на задачите поради некачествени ресурси, липса на време, недостатъчен потенциал и др. – негативизъм.
Втория тип планиране още в основата си поставя задачата за трансформиране на сегашните условия до такива, които биха позволили реализирането на задачата и след това нейното изпълнение което произхожда по съвсем органичен начин от вече създадените за целта предпоставки, т.е. по този начин започваме да планираме с нагласата за неминуемото постигане на целите- позитивизъм.
