Нещата от живота е мотото на юбилейната изложба, с която Чапа отбеляза своята 70-годишнина. До 10 януари 2014 г. любителите на изкуството могат да видят творбите му, изложени в галерия „Академия“ на Националната художествена академия.
Големият художник представя пред публика богата палитра от свои работи, с които ще отбележи своята 70-годишнина. Експозицията включва малка пластика, рисунки, живопис, графика, малки релефни портрети и портрети в действителен размер. Специален раздел в изложбата са рисунки, графика и скулптура на кучета.
Георги Чапкънов е роден на 24.01.1943 г. в с. Вълчи дол, област Варна
След художествената гимназия завършва ВИИИ „Н. Павлович“ (сега Национална художествена академия). Бил е последователно асистент, доцент, професор по скулптура в Академията. През 1973 г. е на творческа специализация в Cite International des Arts, Париж, до 1996 г. е преподавател в НХА. Чапа работи в областта на рисунката, малката скулптура, портрета, монументалната скулптура, медалиерството, декорация и украса на интериор и екстериор. Автор е на пластичен модел за герб на Република България в съавторство с Кирил Гогов. Негови произведения са статуята на „Света София“ в София, композицията „Баща и син Славейкови“ на пл. „Славейков“ в София и др.
– Съживява ли се културата ни през последните години?
– Парите са много малко. И като отидат за музеи, няма за хората, и няма как да бъде другояче. И затуй, каквото и да се направи, е недостатъчно. Нашите държавници и в парламента са длъжници на културата. Самият Радой го е казал, че „демокрация без култура е нула“. Така че няма какво да го обсъждаме. Той е мъдър човек, формулирал го е кратко и необикновено ясно. А и българинът е такова същество… Правят му тока 100 лв., мълчи. Правят му водата 100 лв., мълчи. Парното – 100 лв., мълчи. И точно там, където хич не му е работа, си отваря устата и започва да говори глупости. Вярно, бедността и бездуховността са свързани една с друга, но най-страшно е, когато човек загуби духа си. Бил съм в Индия, където бедността е чудовищна, обаче не те гледат с омерзение или с яд, а с радост или любов – значи зависи от това по какъв начин е възпитан човекът. Българинът е много зъл, прекалено зъл и проклет човек – ако тази негативна енергия, която има българинът, се трансформираше в нещо хубаво, щеше да е съвсем друго. Агресията трябва да се спре и трябва малко повече да се мисли за обикновения човек. Обикновеният човек започва да мисли малко по-добре, когато е елементарно задоволен – да не мисли за насъщния чак толкова, това да не бъде нещо, което да го плаши за утрешния ден.
– Би ли станал политик, за да повлияеш и на културата?
– Никога не бих станал политик. Това, първо, не ми е работа, и второ – противно е на моите схващания. Не бих могъл да се смеся с тия 240 човека в парламента по никакъв начин – смятам, че са прекалено много, поне наполовината трябва да бъдат, а и малко по-хуманни поне да бяха, като взимат решенията си за хората!
