Когато прочита тази толкова убийствена характеристика, дадена й от някога близкия й приятел, фотографът Сесил Битон, автор на книгата “Бегли бележки”, Гарбо, според спомените на Аристотел Онасис, на чиято яхта тя се намира в момента, изхвърля мемоарите зад борда и с ледена усмивка произнася: “От цялата тази безсмислица истина е само едно – действително обичам да спя!”
Успешен дебют
Грета е родена на 18 септември 1905 година в семейството на Карл Густавсон, майка й е чистачка на улични тоалетни в Стокхолм. Прието е да се смята, че семейството е бедствало, но престижната работа на бащата й се плащала добре, а и майка й има малка лавка, която по-късно й оставя в наследство.
Когато Грета навършва 14, баща й почива, а майка й настоява да остави ученето и да започне да работи отначало като чистачка, а след това като продавачка в универсалния магазин “Пъб”. Там й се усмихва късметът.
В началото на 1921 година магазинът се нуждае от рекламни снимки за нова серия шапки. Собствениците решават да не харчат пари за манекенки и снимат младите продавачки. Най-фотогенична се оказва пухкавата Грета. Снимките са поставени на витрината, а шапките, рекламирани от Грета, се ползват с успех повече от другите. Затова, когато отново се налага да се снимат малко рекламно филмче “Как не трябва да се обличаме”, собствениците изобщо не се замислят кого да поканят за него. Именно това се смята за кинодебюта на великата актриса.
Във всякакъв ракурс
Успехът, макар да е дошъл неочаквано, е повече от желан. Тайно от майка си, скривайки част от заработеното, Грета посещава актьорски курсове и когато кинорежисьорът Ерик Шетилер й предлага да се снима в пълнометражния филм “Питър тръбачът” , тя вече има определени навици в актьорското майсторство.
Филмът няма успех, но Грета е забелязана от световноизвестния режисьор Мориц Стилър. Той вижда не сковаността на младата актриса, а нейната потресаваща фотогеничност. Оказва се, че тя може да бъде снимана във всякакъв ракурс! Стилър заповядва на Грета да отслабне, да си изтъни веждите и момичето, без да се замисля, изпълнява неговите искания. Не възразява и когато режисьорът й предлага да си смени фамилното има с по-звучното и запомнящо се – Гарбо.
“Сага за Йетс Берлинг” е първият филм на Стилър и Гарбо. Той е заснет по пиесата на Бърнард Шоу “Пигмалион” и има зашеметяващ успех, Грета става европейска звезда, а Стилър още веднъж доказва своя усет за откриване на таланти. Той успява да види в пухкавата продавачка фатална красавица, която може да покори света.
Галатея без Пигмалион
Но има и човек, който не приема ставащите с Грета промени и това е майка й. Когато Ана Густавсон вижда отслабналата си дъщеря с изскубани вежди, добре облечена и разполагаща с пари, прецежда през зъби: “Отглеждахме те, за да те омъжим, а от теб излезе просто една фръцла! Няма да останеш девица до гроб или да се омъжих, явно няма да можеш!” Въпреки всичко Ана Густавсон взима пари от дъщеря си.
Наистина проблемът с омъжването тя не успява да реши още през младите си години. След успеха на “Сага за Йетс Берлинг” предричат, че Гарбо и Стилер ги чака щастлив финал след премиерата на “Пигмалион”, но за съжаление режисьорът не се интересува от жени, а от мъже.
Когато Стилър и Гарбо се прехвърлят в Германия, актрисата се снима в “Безрадостната уличка” на великия Пабст, след което се заговаря и за връзка с него, но това се оказват само празни измислици. Нито с любовта, нито с омъжването се справя 20-годишната Грета в Европа, затова с благодарност приема поканата на Стилър да замине с него за Холивуд.
Нейно величество случайността
В Америка никой не чака младата актриса и с притеснената шведка сключват договор само защото това е условието на Стилър. Когато един от основателите на “Метро Голдуин Майер”, легендарният Луис Майер, вижда Гарбо, той е абсолютно категоричен: “Смешно е дори да се помисли, че тази тлъста селянка може някога да изглежда по същия начин, както Пола Негри или Норма Ширър.”
По всичко личи, че Грета няма да има успех, но отново се намесва случаят, а може би самата съдба. Преди снимането на поредната холивудска дребна история за Пепеляшка, изпълнителка на една от главните роли се разболява, а в този момент свободна се оказва само Гарбо. На Майер му се налага да даде тази роля но филмът, в който тя се оказва случайно – “Поток”, става касов рекорд за 1926 година. Майер бърза да се възползва от неочаквания успех. Един след друг излизат филмите “Плът и дявол”, “Съблазнителката”, “Любов” на Едмунд Гулдинг, “Жената чудо” и “Загадъчната лейди” и още други в същия дух.
Съдбовна страст
В Америка Гарбо се снима в десетина неми и 17 озвучени филма. В повечето от тях сюжетът се развива по известната формула “любов – раздяла – вярност – смърт”, но има и други, които влизат в класиката на кинематографията, като “Вдъхновение” и “Ана Каренина” на Клерънс Браун; “Кралицата Кристина” на Рубен Мамулян, “Дамата с камелиите” на Джордж Кюкор.
По време на снимките на филма “Любов”, заснет също по романа на Толстой “Ана Каренина”, Гарбо е партньорка на известния плейбой на Холивуд Джон Гилбърт. Легендата гласи, че през първия снимачен ден той закъснява с половин час и когато се появява, Грета го пита добре ли е прекарал времето си, на което Гилбърт отговаря: “След като ви видях, разбрах, че съм го пропилял.” Още на следващия ден младите хора пристигат на снимките с една и съща кола, а след три месеца е определена датата за сватбата им. Но ден преди нея Гарбо, без да даде никакви обяснения, си събира вещите и напуска вилата на Гилбърт.
Въпреки това на бракосъчетанието се събират много гости, а когато става ясно, че булката няма да се яви, се развихря голям скандал. Явно, за да разведри обстановката, Луис Майер, потупвайки разстроения жених по рамото, се шегува: “Не се разстройвай, скъпи. Много мъже биха искали да се окажат на твоето място – да преспят с красавицата, но да не се оженят за нея!” Гилбърт здравата цапардосва Майер по физиономията, след което му се налага да забрави за успешната си кариера. Между другото, трябва да признаем, че единствената, която се опитва да му помогне след това, когато той изпада в тежко положение, е самата Гарбо. През 1933 година, когато вече има изключителен договор със студията, по силата на който тя самата може да избира филмите, режисьорите и артистите, с които да се снима, Грета настоява в “Кралица Кристина” ролята на партньора й да бъде дадена не на Лорънс Оливие, а на Гилбърт. Но това не помага на Джон, защото година след излизането на филма на екран той умира.
В едно свое интервю, по време на което журналист се осмелява да попита актрисата за историята на странните й взаимоотношения с Джон Гилбърт, тя отговаря само, че носи нещастие на всички мъже в живота си, след което прекъсва разговора.
Затворничка
През своя дълъг живот Грета Гарбо е дала не повече от десетина интервюта, а и на тях се съгласила само под силния натиск на ръководството на киностудията. Почти веднага след пристигането си в Холивуд Гарбо започва да страни от светските мероприятия и журналистите. Самата тя обяснява това така: “Тогава приличах на кораб, пътуващ без цел и посока, изплашена, изгубена и самотна. Бях несръчна, боязлива, измъчена, беше ме срам заради английския ми. Именно за това издигнах около себе си непробиваема стена и живея зад нея, скрита от целия свят.”
Отначало администрацията се опитва да й повлияе, но скоро разбира, че имиджът й на фаталната жена само печели от това затворничество. Дори рекламните кампании на филмите с нейно участие използват нежеланието й за контакт с хората, както и това, че обикновените зрители знаят твърде малко за личния й живот. Преди пускането на първия звуков филм с нейно участие рекламната кампания гласи: ”Вие ще чуете гласа на Гарбо!”, а филмът “Ниночка”, който през 1940 година й носи номинация за “Оскар”: “Грета Гарбо се смее!” Но ако по време на работата си в Холивуд информацията за личния й живот от време на време все пак се прокрадва в пресата, след като на 36 години тя напуска киното поклонниците й трябва да се задоволяват само със слухове.
В действителност, ако се вярва на самата актриса, нито един от тях не е верен. В писмо до племенницата си, писано няколко години преди смъртта й, тя признава: “След Стилър и особено след Джон (вероятно Гилбърт), разбрах, че близките отношения с хората ми носят само нещастие и се стараех да не започвам връзки. Понякога това не ми се удаваше и тогава отново се налагаше да
съжалявам. В действителност аз съм била щастлива само насън, но едва ли си заслужава да признавам това.”
Грета Гарбо умира на 15 април 1990 година. Според завещанието на актрисата архивът й е отворен след десет години, затова журналистите и биографите чакат този момент с нетърпение. За тяхно разочарование обаче публикуваните документи за личния живот на актрисата не разбулват тайните около нейната загадъчна личност. В кореспонденцията на Гарбо има всичко – от диетите, които е спазвала, до сметки за доходите, които й е носел най-големият в Лос Анжелес универсален магазин, но не и информация за отношенията й с хората, които е срещала по жизнения си път. Най-вероятно, тя ще си остане единствената неразгадана тайна на Холивуд.
