Мини пинчер
Мини пинчерът, или цвергпинчерът, е известен като „Краля на дребните кучета“ – прякор, който уместно описва смелия му и общителен нрав. Както важи и за много дребни породи, Мини пинчерът с джобен размер очевидно смята, че е напълно развит лъв – свиреп, безстрашен и винаги готов за бой. Прилича на малка версия на Пинчер доберман, и има държането и характера на много по-голямо куче. Въпреки това, той всъщност е тясно свързан с Немския пинчер, а не с Добермана. Думата “pinscher“ описва начина на работа на кучето, а не потеклото му; отнася се до начина, по който кучето скача и хапе – или „щипва“ – плячката си. Миниатюрният пинчер е признат от Американския киноложки клуб през 1925 година и постига пълна приемственост от АКК като член на групата „Миниатюрни“ през 1930 година.
Средностатистическият Мини пинчер е с височина от 25 до 32 см. при холката, като идеалната височина е между 28 и 29 см. Кучета извън тези граници са обект на дисквалификация от американските стандарти на породата. Мини пинчерите обикновено тежат по-малко от 4,500 кг. Късата им, гладка козина изисква малко грижи, като може да бъде чисто светло червена, еленско червена (червено със смесване на черни косми), черна с ръждиво-червени петна или шоколадова с ръждиво-червени петна. Срещат се и в синьо с жълто-кафяви петна и светло-бежово с ръждиво-червени петна, въпреки че тези цветове не се приемат по Американските изложби. Ушите на Мини пинчера могат да са купирани или оставени свободно, а опашката обикновено се подрязва скоро след раждането. Тази порода трудно се учи да ходи навън до тоалетна.
Характер
Противно на общото схващане, Мини пинчерът не се е появил от развъждането на Доберман до по-малък размер. В действителност, е по-стара порода от Добермана. Наричан „Краля на дребните кучета“, той ще господства като Крал или Кралица на дома ви. Развъдчиците и стопаните ще се съгласят, че тези малки кучета вярват, че са център на вселената и очакват всички да се грижат за капризите им. Имат уникален начин на ходене – висока стъпка, която е оприличена на подскачане и излъчват увереност, където и да отидат. Мини пинчерите са бръмбари за гушкане, които се спускат към скута ви в момента, в който седнете на дивана. Обичат да бягат и понякога ще тичат из къщата без основателна причина. Отлични кучета пазачи са, преценявайки всеки, който се приближи до кралството им и изисквайки от всички гости да спечелят доверието им.
Изисквания за активност
Мини пинчерите са малки, което ги прави отличен избор за живеене в апартамент, но трябва да се извеждат всеки ден на разходка и да се оставят да бягат веднъж или два пъти в седмицата. Често Мини пинчерите са раздразнителни, така че позволявайте им да изразходят колкото се може повече енергия, за да контролират темперамента си.
Добро занимание, с което да ангажирате Мини пинчера, е аджилити. След като е установено лидерството, тъй като те се поддават до голяма степен на обучение, ще се справят добре с курса по аджилити. Ще се наслаждава на упражненията и ще оцени възможността да използва умствените си умения, и по-важното е, че ще прекара времето, споделяйки го с любимия човек.
Обучение
Мини пинчерите обичат да са отговорни, така че обучението им може да е предизвикателство. Тъй като са толкова малки и мили, на много собственици им е трудно да определят границите с кучето си. Това е огромна грешка. Мини пинчерите имат репутация на раздразнителни, но ако са обучени правилно с последователен лидер, могат да са много послушни животни. Обучението следва да се провежда на малки порции, за да поддържате интереса му и да подсигурите нивото ви на търпение да е винаги високо. Позитивното подсилване и лакомствата са най-добрият метод за обучение, а те няма да реагират добре на дисциплина или грубо отношение.
Точно когато си помислите, че сте преодолели нещата навреме, той ще започне да изпитва границите ви. Постоянството е от първостепенно значение в отглеждането на добре възпитан Мини пинчер. Ако пуснете тези малки кучета под одъра, те ще се качат върху него.
Поведенчески черти
Първоначално Мини пинчерите са били използвани за да гонят и убиват вредители, но и съвременната порода също има много желание да преследва и лови дребни животни. В дома на Мини пинчера никога не бива да се вкарват котки или дребни гризачи. Те следва винаги да бъдат държани на повод или в заграден двор когато са навън, тъй като няма да се подчинят на команди, когато тръгнат след друго животно. Също така ще е трудно да въведете други кучета в територията му. Те са териториални кучета и често са нападателите в кучешкия бой.
Тази порода не е особено подходяща за семейства с малки деца. Мини пинчерът няма да реагира добре на малко дете крадящо играчките му, да го доближават докато се храни, или да го докосват, когато не иска да бъде пипано. Най-добре е децата да са достатъчно големи, за да разбират как да се отнасят с едно куче и да зачитат границите на кучето, преди да си вземат Мини пинчер.
Външен вид
Мини пинчерът е дребно, мускулесто, елегантно куче със сияещи, овални очи и енергично поведение. Предните крака са прави, а петият пръст трябва да бъде отстранен. Стъпалата приличат на котешки и са малки. Муцуната е силна, носът е черен, а зъбите трябва правилно да се срещат в ножицовидна захапка. Ушите могат да бъдат купирани, но може и да не са, а опашката в САЩ винаги се подрязва. В Европа, подрязването и купирането са забранени на някои места. Козината е къса, и се среща в различни варианти като червено, черно с жълто-кафяво или шоколадово.
Размери и тегло
Идеалната височина за зрял Мини пинчер е от 28 до 29 см. в най-високата точка на лопатките. Склонни са да се развиват на височина, но в границите от 25 до 32 см. Мъжките са съразмерно четвъртити, което означава, че са толкова дълги колкото и високи, а женските могат да бъдат малко по-дълги. Обикновено тежат между 3.6 кг. и 4.5 кг.
Козина и разцветки
Мини пинчерът се перчи с къса, лъскава козина, която се среща в цветове като червено, черно и ръждиво, и шоколадово и ръждиво. Козината трябва да е гладка, твърда, и да е плътно по тялото.
Нужда от грууминг
Грууминга на Мини пинчера е лесна работа. Те сменят козина нормално и имат нужда от четкане на всеки няколко дни за да се премахнат падналите косми и да се поддържа козината бляскава. Изискват къпане само когато е необходимо, а то може и напълно да се избегне ако кучето се натърква с топла, влажна кърпа няколко пъти седмично.
Проверявайте ушите му редовно за следи от натрупване на ушна кал, възпаление или инфекция. Почиствайте ги с памучен тампон и препарат за почистване; никога не използвайте клечка за уши в ушния канал на кучето. Зъбите трябва да се четкат веднъж седмично за да се предотврати натрупване на зъбен камък, да се поддържат венците здрави и да нямат лош дъх. Подрязвайте ноктите, ако кучето не си ги изпилява по естествен начин навън.
История
Мини пинчерът произхожда от Германия, където е бил използван в продължение на няколко стотин години като страхотен мишеловец, доверено куче-пазач и високо ценен другар. Също така е бил отглеждан много години в скандинавските страни, където остава силно популярен и до днес. Макар че точното родословие на породата е неизвестно, Мини пинчерът най-вероятно е пряк потомък на по-големия си братовчед, Немския пинчер. Други смятали да включат подбрани териери, дакелът и италианската хрътка. Мини пинчерът често се бърка с миниатюрния доберман пинчер, но той няма пряка връзка с тази порода – за разлика от това, че Мини пинчера и Добермана може да споделят Немския пинчер като общ прародител. Няма никаква доберманска кръв в Мини пинчера.
Немският пинчер-шнауцер клуб е създаден през 1895 година, белязвайки реалното начало на развитието на породата Мини пинчер. Били са представени за пръв път в Германия на кучешката изложба в Щутгарт през 1900 година; по това време са били почти непознати извън Германия и скандинавските страни. Мини пинчерите се подобрявали постоянно по вид и популярност от този момент до настъпването на Първата световна война, което разрушава прогреса на почти всичко. Започвайки през или около 1919 година, любители на породата в чужбина подновяват опитите за възход на Мини пинчера, което бързо привлича вниманието на любителите на кучета навсякъде. Породата няма голям напредък в САЩ до среда на 1920-те. Признат е от Американския Киноложки Клуб през 1925 година като „ пинчер-той (миниатюрен)“, показан в клас разнородни. Американският клуб на Мини пинчера е формиран през 1929 година и станал член на Американския Киноложки клуб следващата година. Мини пинчерът се приема напълно в групата: миниатюрни кучета през 1930 година. Името му е официално сменено на Мини пинчер през 1972 година. Специализиран клуб на породата не е бил създаден в Англия до 1950-те.
Днес Миниатюрният пинчер е изключителен пазач, с остър слух и силен глас, който не се колебае да използва. Също така изпъква и по изложбите, където, както изглежда, е роден за да показва бодрата си, с високи стъпки походка. Изключително посветени са на стопаните си и са прекрасни другари в къщи. Класират се сред най-добрите породи по популярност в САЩ в продължение на няколко десетилетия. Мини пинчерът е най-популярната дребна порода в Дания, Холандия и Италия.
Здравословно състояние
Мини пинчерът е дълголетна порода, със средна продължителност на живота от 15 и повече години. Здравните проблеми при породата могат да включват болест на междупрешления диск, епилепсия, хроничен повърхностен кератит (панус), глаукома, катаракти, генерализирана прогресивна атрофия на ретината, cystine urolithiasis, хипотироидизъм, болест на Лег-Калв-Пертес, раменна луксация и луксация на колянното капаче. Склонен е към затлъстяване, ако не се разхожда редовно, и е особено чувствителен към ниски температури.
