March 15, 2008
Сладката вода е ресурс, който е не по-малко важен за човечеството от енергията. Нейната липса в не по-малка степен превръща живота в кошмар. Ето защо от години се търсят решения за «утоляване на жаждата» на десетки милиони хора по света.
Идеята за добив на сладка вода чрез обезсоляване на морска вълнува „жадното” човечество от стотици, ако не и хиляди години. Първите инсталации били по същество дестилатори, в които солената вода се изпарявала и се отделяли солите. Първите промишлени предприятия на този принцип били изградени в пустинните области на Близкия изток през 50-те и 60-те години на миналия век. Тъй като тази технология изисква огромно количество енергия, там залежите на петрол позволявали изобилието на единия ресурс да задоволи драстичната липса на другия – водата.
Изследвания за отделяне на солите от морската вода с помощта на мембрани започнали в началото на миналия век. Идеята е заимствана от осмотичните свойства на клетъчните стени на растителните и животинските клетки, които представляват полупропускливи мембрани с избирателно действие, които пропускат водата и създават равновесие между разтворите с различна концентрация от двете страни на мембраната.
Учените предположили, че при подходящо налягане и съответен дизайн на мембраните този природен феномен може да бъде използван и при синтетични мембрани, при това в обратна посока. Вместо преминаване от по-концентрирания разтвор към по-разредения, като се достига до изравняване на концентрацията на двата, идеята била да се пропуска разтвора през специалната мембрана, която да не пропуска солите /т.нар. процес на обратна осмоза/.
Но въпреки че този процес е по-ефективен от дестилацията и изисква по-малки площи за преработка на същите количества вода, той все още остава изключително енергоемък. С течение на времето инженерите разработват системи за утилизиране на високото налягане на солените отпадъци. Това довежда до снижаване на разхода на енергия и намаляване на общата цена, тъй като същевременно и цената на самите мембрани се снижава с 50%.
В същото време традиционните източници на питейна вода се изчерпват все по-прогресивно и добивът и става все по-скъп, което прави индустриално пречистената вода конкурентоспособна в определени райони. Днес в света работят повече от 15 000 завода за обезсоляване на морска вода. Сега усилията на целия сектор са насочени към комбиниране на технологията с използването на ВЕИ, с цел снижаване на цената и подобряване на енергийната ефективност и осигуряване на устойчиво решение на проблемите на безводните области в страните от третия свят.
На южното средиземноморско крайбрежие на Испания работи най-големият в Европа завод за обезсоляване на морска вода. Водата се движи по ярко оцветени тръби и резервоари, преминава през множество физични и химични филтри, преди да достигне до сърцето на инсталацията – мембраните за обратна осмоза и да се превърне от солена в сладка. Този завод е върховото достижение на десетилетия изследвания и развитие. В момента само в Испания повече от 700 завода за обезсоляване на морска вода произвеждат приблизително 1,600,000 кубични метра сладка вода всеки ден, които са достатъчни за задоволяване на нуждите на около 8 милиона души.
Био на автора: Севдалина Пеева:Публикувам в Greentech-BG от февруари 2008 с фокус зелени технологии и иновативни решения, които ще помогнат да живеем в един по-чист свят.
Теми: вода, питейна вода
Автор: Севдалина Пеева
