on-line Галерия чудотворни икони на Пресвета Богородица :: Белите петна в историята ни - Старозагорското клане

20.07.2009 12:23 –
Белите петна в историята ни – Старозагорското клане – знаехте ли за него?

19 юли- Ден на възпоменание на жертвите в Старозагорското кланеСтарозагорското клане – знаехте ли за него?Стара Загора.
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.
Три реда кости.
Три вади кърви.
На юг от тебе –
жълта пшеница.
На север –
вдига гугли Балкана.
Ти си в средата,
Стара Загора.
Жив град
с темели,
в кости забити.(Михаил Берберов – ЕПИТАФИЯ ЗА НИКОЛАЙ ТАЧЕВ ДАСКАЛОВ)

132 години от опожаряването на Стара Загора
За всички тези, които не знаят какво се е случило на този ужасен ден- ритуалното убийство на 14 500 наши деди и повече от 10 000 отвлечени в робство по анадолските чукари! Самарското знаме е един от най-големите паметници в България

На 19 юли преди 132 години Стара Загора е превзета и опожарена от войските на Сюлейман паша по време на руско-турската освободителна война.

На 22 юли Девети Кавказки драгунски полк, предвождан от херцог Николай Максимилиянович Лайхтенбергски, влиза в Стара Загора и освобождава града.

На 23 юли ген. Гурко и ген. Столетов са тържествено посрещнати в
града. На 24 юли ген. Гурко свиква заседание на българските първенци. Избрана е привременна управителна комисия с председател П.Р.Славейков – организатор на първата гражданска власт в града.

На 29 юли херцог Лайхтенбергски напуска Стара Загора и се отправя към Нова Загора, където е трябвало да се съберат всички части на Гурковския отряд за превземането на града от турците. На 30 юли отрядът на херцог Лайхтенбергски поема обратно пътя към Стара Загора, за да не нахлуят турците в незащитения град.

В същото време 40-хиляден турски отряд, командван от Сюлейман паша, се насочва към Стара Загора и на 31 юли предприема настъпление срещу града. След 6-часов бой войските от Предния отряд се оттеглят към Шипченския проход. Но част от опълченците и казаците, се барикадират в града и съпротивата им продължава до вечерта на 1 август. В боевете при Стара Загора Самарското знаме, подарено на опълченците от жителите на град Самара, получава първото си бойно кръщение. С него в ръка геройски загива командирът на Трета опълченска дружина подп. Павел Калитин.

След тежките отбранителни боеве градът е превзет, опожарен и сринат до основи от турските войски. Броят на убитите е между 7850 и 14 500 души. В старозагорската църква „Света троица“ – в храма и двора са избити над 2500 души мирно население. Много млади жени и деца са отвлечени в робство. Градът остава 5 месеца в ръцета на турците. На 13 януари е освободен повторно. Възстановяването на Стара Загора започва веднага след освобождението на България.

На 5 октомври 1879 г. княз Алеко Богороди полага символичния основен камък. Стара Загора се превръща в първия следосвобожденски град с модерен облик – с широки и прави улици и големи площади.

През 2008 година с решение на 25-то заседание на Общинския съвет в Стара Загора 19 юли е обявен за Ден за възпоминание

>>>Българското опълчение въ Освободителната война 1877–1878 години – III. БОЯТЪ ПРИ СТАРА ЗАГОРА

Храмът “Света Троица” в град Стара Загора е построен през 1863 година. Квартала в който се намира църквата, по времето на своето построяване е бил най-новия и краен в града, под парк Аязмото. Както сподели отец Иван Апостолов църквата е най-малката и най-бедно обзавадената в Стара Загора. В момента се събират средства за ново изографисване на храма. Църквата е известна като историческият храм “Света Троица”. Там по време на Руско-турската война от 1877-78 г., са избити около 2500 старозагорци, които са намерили убежище в църквата и двора й. Тези събития са станали при отстъпването на руската армия от Стара Загора към Шипка, на 19-20 юли 1877г. тогава става опожаряването на града от Сюлеймановата армия. Турските войски са били разположени на височините на парк Аязмото и от там подложили църквата на артелерийски обстрел. При тази атака от храма остават само стените й, а купола е изцяло разрушен. Отец Иван разказа още за тогавашния свещеник Георги Клисаров, който решил да направи костница за загиналите в храма българи, в близост до църквата. По-късно са преместени в мемориалния комплекс “Бранителите на Стара Загора”. За да се помнят тези събития старозагорци зазидват три от гюлетата на западната фасада. Църквата започва да се възстановява скоро след като била разрушена с помощта на родолюбиви грждани. Куполът е изографисан през 1888 г. от турски художник иконописец, по думите на отец Иван. През 1946 г. и стените й. От старите икони и стенописи не е запазена нито една. Кондиката на храма е възстановена от Недю Александров Недев.
“Света Троица” е известна още и с чудотворната си икона “Света Богородица Троеручица”. В кондиката е проследен пътя по който тя пристига в Стара Загора. Историята е свързана с името на свещеник Захарий Костадинов, който обслужвал енорията в село Раднево, Старозагорско. Когато вярващите прибягвали до него за помощ, той се молел на Божията Майка да им помогне. Местните хора били свидетели на многобройни случаи, когато вярващите разрешавали своите проблеми. Така с времето търсенето на Божията подкрепа чрез свещеника започнали да търсят не само от енорията му, но и от близки и далечни селища. Виждайки, че молитвите му към Богородица спасяват от много злини, отец Захарий заедно с манастирското братство от град Калофер закупува от Русия иконата Св. Богородица Троеручица. След пристигането и той урежда параклис в дома си в Раднево. Вестта за извършените чудеса се разнесла навсякъде и от цялата страна започнали да прииждат вярващи да се помолят пред иконата. Има запазени много разкази как тя е помогнала на хора дошли да търсят изцеление, дори и мохамедани. Дълго време иконата била пазена от рода на отец Захарий като светиня. И така предавана от поколение на поколение попада в Стара Загора при един от близките на свещеника. Когато той починал домашните му си спомнили, че тенния прадядо бил ръкоположен за свещеник в храм “Св. Троица” и решават да подарят иконата на тази църква за вечни времена. По това време предстоятел на храма е свещеноиконом Дионисий Стоянов. Той с радост приема предложението и след благословията на тогавашният старозагорски митрополит Климент, иконата е пренесена и поставена в църквата с голяма тържественост. Датата е 24 юни 1956г. От тогава до април 2003 г. иконата стои за поклонение до средната северна колона на храма. През 2003 г. е изработен нов резбован проскинетарий от майстор резбар от с. Енина и иконата е поставена до североизточната колона. Чудесата на иконата не са спрели и до ден днешен. Много са разказите за изцление на заболели и възврърнали вярата си хора и в настоящият момент.

Използвана литература:

Летописни материали за храма „Света Троица“ Стара Загора Чудотворната икона на Пресвета Богородица в храм „Света Троица“ град Стара Загора

Белите петна в историята ни
Венелина Попова

Странни хора сме ние българите. А ниското ни национално самочувствие най-често ни е лош съветник. Пример затова е реакцията – не на отделни историци и анализатори, а институционалната реакция по повод някакъв проект, именуван изкуствоведски (“Батак като място на паметта») на някакви автори (Улф Брунбауер и Мартина Балева) от някакъв институт (институт за Източна Европа) към някакъв си свободен университет (Берлинския). Този проект вдигна шум до Бога в страната ни, провокира изявления на най-първите мъже в държавата, на партии и политици, на академичната ни общност, и на кой ли не още. И рискува дори да се превърне в дипломатически въпрос между две държави – България и Германия.

Подобен тип реакция може да бъде акламирана или отричана. По-важното в случая е, че тя извади на светло националните ни комплекси. Знам, че тази теза би предизвикала гнева на мнозина. Но се питам дали американския президент, сенатори или някоя партия в САЩ биха рипнали, ако екип от български учени от някой наш свободен университет би решил да работи по проект, финансиран от някоя от многобройните наши или чужди фондации, който търси аргументи срещу американската демокрация, защото е изградена върху черепите и костите на хиляди индианци и на още толкова чернокожи и бели, загинали във кръвополитната гражданска война между Севера и Юга? Въпросът, разбира се, е риторичен и няма нужда от отговор. Струва ми се, че ако т. нар. проект за Баташкото клане беше подминат с мълчание или бе оборен без емоции на един научен форум, където е най-подходящото място за подобна дискусия, това щеше да бъде една много по респектираща реакция. Такава реакция би показала, че можем да сме овладени и спокойни, дори, когато преднамерено или не, манипулативно или не засегнат най-чувствителните струни на колективната ни памет и националното ни самочувствие. Фактът, обаче, че реагирахме емоционално, показва и още нещо – че не сме се простили с историята си. А това сигурно е така и защото още не сме прочели истината за историята на България. Оказа се, не само най-близката, част от която, е затворена в навярно ужасните страници от архивите на бившата ДС. А и по-далечната, свързана с петвековното ни турско робство.

Президентът Георги Първанов се обяви против пренаписването на българската история. Всъщност обаче историята ни има нужда да бъде написана отново. Този път без диктата на политиците и без съображения към чужди държави.

Тук е мястото да попитам защо в учебниците ни по история го има Баташкото клане, но го няма Старозагорското. Което държи палмата на първенството в геноцида, упражнен по време на турското робство върху българите. Да, защото на 31 юли 1877 година армията на Сюлейман паша влиза в града, придружена от башибузук и подлага на сеч невинното население на града и околните села, потърсили убежище и сигурност там. Избити са между 14 и 15 хиляди души, други над 1000 са отведени в робство. 60 часа продължава кървавата баня, за която историците със сигурност знаят, но мълчат. Тази драма не може да бъде разказана с няколко изречения. Ако в Баташката църква са изклани около 1900 българи, то в старозагорската “Света Троица” – в храма и двора й са били избити зверски над 2500. А някои от труповете останали прави, защото след като били обезглавени, нямало къде да паднат, описват по-късно малцината останали живи очевидци страдалческата смърт на невинните си съграждани, чийто спомени са в основата на няколко книги. Преди да унищожат Стара Загора и населението му, войниците на Сюлейман паша правят същото и с околните села, от тях ще спомена само Любенова махала, където са избити и изгорени живи над 1000 души. Същата участ навярно би сполятяла и София в началото на януари 1878 година, но според информация на френски журналист равинът на града разубедил Сюлейман паша да не го стори.

Защо в учебниците по история денят 31 юли 1877 година е отбелязан с едничкото изречение, че Стара Загора бил превзета от турците и опожарена, а позорът на Сюлейман паша (професор от Сорбоната с истинско име Соломон Леви) и неговата армия, престъпили всички писани и неписани закони и извършили военно престъпление (какво друго може да бъде клането на мирно население на една страна без суверенитет, въвлечена във война между две други държави – Русия и Турция?), е подминато от нашите историци с мълчание. Това е позор. Както е позор, че костите и черепите на хилядите заклани в църквата “Света Троица” вместо да бъдат експонирани, както е сторено в Батак, са бетонирани в старозагорската костница.

Може би историците мълчат за старозагорския геноцид, защото е свързан с факти, които бяха и все още са неудобни за коментар от гледна точка на взаимоотношенията ни с Русия. Около превземането и, опожаряването на Стара Загора, и избиването на цялото му мирно население витаят много въпроси. Като този например: защо войските на генерал Гурко се оттеглят към прохода Хаинбоаз и оставят града да бъде превзет от армията на Сюлейман паша? Толкова е било силно убеждението, че русите няма да оставят Стара Загора в ръцете на турците, че населението от околните села е потърсило убежище в града, а Петко Рачов Славейков лично склонявал недоверчивите да не бягат към Казанлък.

Десетки страници са изписани за смъртта на подполковник Калитин, мемориал на защитниците на града стърчи гордо край Стара Загора (и Путин му се поклони по време на посещението си в България), но за клането – нито дума. Щом такова събитие е подминато с мълчание, защо да сме сигурни, че и други важни факти от историята ни не са останали извън учебниците. Пак поради някакви “важни” съображения.

Заради това, че не познаваме добре собствената си история, връщането ни към нея ще ни поражда винаги болка. И етническо напрежение.

На финала ще кажа, че може би е настъпило и времето България да поиска от Турция да признае геноцида над българите, извършен по време на робството в рамките на Отоманската империя. Това светска Турция трябва да направи, ако иска да се разграничи от имперското си минало. И да стане част от Европа.

Тук му е мястото да кажа, че ксенофобски коментари трия всякакви. Но пък се опитвам да си представя реакцията на “националноотговорното” движение по по дефиниция и мафиотска организация по същество – ДПС. Каква ли би била тя при едно евентуално обсъждане на тоя въпрос в парламента? След като същите тези хора си излязоха при обсъждането на въпроса с арменския геноцид, нещо, което технически не би трябвало да има нищо общо с тях, понеже доколкото ми е известно, поне про форма се водят за българска политическа организация, как ли ще реагират при повдигането на подобен въпрос?

Ето и списък на загиналите опълченци,предимно в битките за Стара Загора и Шипка.
СПИСОК
убитых и умерших от ран офицеров Болгарского ополчения.
В войну 1877 – 78 гг. были убиты и умерли от ран следующие офицеры Болгарского ополчения:

1-й дружины Капитан Мехеда
2-й “ поручик Войцеховский
3-й “ подполковник Калитин (командир дружины)
“ “ капитан Федоров
“ “ штабс-капитан Усов
“ “ поручик Попов
“ “ подпоручик Поликарпов
5-й “ штабс-капитан Рогозинский
“
“ поручик Павлов
поручик Максютенко
Военный врач Вязанков

СПИСОК
ополченцев Болгарского ополчения убитых в войну 1877-78 годов.
(По сведениям болгарского военного министерства)

–––––––––––––––––––––––––––

I-ой дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при г. ст. Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа 1877. на Шипке, 21-го августа 1877 г. при с. Зелено Древо и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).

Имена и фамилии
Стефан Ангелов
Димитрий Анастасов
Иван Атанасов
Ангел Анастасов
Андрей Апостолов
Гено Ангелов
Коста Апостолов
Коста Ангелов
Василий Бенков
Георгий Бериджанов
Илья Билич
Антон Божинов
Нестер Блажов
Кране Бенев
Николай Величков
Иван Витаков
Иван Велков
Илья Велков
Иванчо Валов
Милан Вранчев
Христо Велчев
Семен Георгиев
Семен Георгиев
Алексей Георгиев
Ангел Генов
Тодор Генов
Христо Георгиев
Христо Георгиев
Иван Георгиев
Лазарь Григорьев
Николай Григорьев
Николай Генков
Александр Дичев
Иван Димитриев
Иван Дионисов
Иван Димитриев
Иван Димитриев
Николай Дянков
Танас Дочев
Стоян Данчев
Захарий Драганов
Петко Добрев
Макол Димов
Михаил Димов
Василий Бнчев
Анастас Ефто
Димитрий Енчев
Петр Енчев
Николай Захарьев
Василий Захарьев
Савва Иванов
Петр Иванов
Павел Иванов
Панайот Илиев
Ангел Иванов
Антон Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Димитрий Иванов
Христо Иванов
Христо Иванов
Харалампий Иванов
Максим Иванов
Герман Иванков
Иван Иванов
Георгий Костов
Алекеей Кристик
Христо Калчев
Стефан Кролев
Николай Кисевски
Лазарь Колев
Зиновий Кискин
Станчо Лазаров
Димитрий Ловачиев
Димитрий Манов
Димитрий Митев
Петко Милев
Христо Малешков
Иван Михайлович
Николай Митев
Николай Михайлов
Недю Минчев
Милан Милашевич
Василий Михайлов
Тодор Митев
Киро Митев
Константин Минчев
Христо Николаев
Петр Николов
Добри Николаев
Добри Николов
Димитрий Неделков
Георгий Николов
Григорий Николаев.
Филипп Николаев
Алексей Найденов
Николай Новков
Василий Николов
Велю Неделков
Стоян Николаев
Станислав Новицки
Константин Неделчев
Иван Неделков
Илья Найденов
Илья Недев
Цено Ненов
Цани Николов
Георий Петров

Георгий Петров
Георгий Петров
Антон Петров
Антон Петков
Ангел Пенев
Антон Пакайотов
Иван Попов
Юрдак Попов
Иван Пенев
Стефан Павлов
Отоян Петров
Христо Попов
Николай Петков
Петр Петров
Цанчу Петров
Марин Петков
Константин Парашкеевич
Руеси Панчев
Харалампий Радолеско
Бончу Руссев
Станко Радев
Пандедип Радев
Дмитрий Ралчев.
Георгиж Стаичев
Георгий Стоянов
Стойко Стойков
Василий Стоянов
Вылюс Стоилов
Влайко Соботич
Цветко Станомирович
Цено Оаббев
Иван Стоянов
Иван Отоянов
Иван Стефанадов
Андрей Тодоров
Иван Тодоров
Иван Табаков
Гено Тодоров
Данко Тотев
Константин Ушурски
Андрей Христов
Михаил Христов
Стоян Христов
Иван Цонев
Василий Цанев
Марин Цанев
Петр Цонев
Георгий Чолак
Димо Шишманов
Григорий Юрданов
Колю Юрданов
Илья Якимович
Илья Якимов

Всего убито: 161 ополченец
–––––––––––––––––––––––––
II-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19-го июля 1877 г. при Старой Загоре, 9, 10, 11 и 12 августа на Шипке и 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново).

Николай Апостолов
Николай Апостолов
Тодор Адрианов
Атанас Ангелов
Антон Атанасов
Коста Андонов
Константин Ангелов
Стефан Антонов
Иван Белев
Григорий Великов
Николай Василев
Стефан Владев
Войчо Василев
Юрдан Владигеров
Райчо Василев
Илья Георгиев
Петр Герицев
Пантелей Георгиев
Емануил Гекчев
Андрей Димитров
Иван Димитров
Петр Димитриев
Димитр Дончев
Тодор Живков
Иван Илиев
Павел Иотов

Димитрий Иванов
Стефан Иванов
Спиро Иванов
Отоян Иванов
Христо Иванович
Иван Кучканов
Антон Киров
Ламбри Конетантинов
Димитрий Костов
Христо Кузманов
Гецо Кынев
Иван Личев
Митю Лазаров
Отанко Маринов
Сергий Маринов
Василий Манов
Петр Марков
Георгий Михайлов
Христо Мануилов
Янко Михайлов
Ангел Маринов
Димитрий Маринов
Ангел Николаев
Добри Николов
Иван Николаев
Георгий Ников

Милю Петров
Илья Промков
Стефан Петров
Стефан Петков
Трандахим Петров
Христо Параскевов
Георгий Петров
Георгий Попецов
Николай Радев
Петр Саввов
Пенчо Саввов
Пенчо Стоев
Петр Симеонов
Дамьян Саввов
Иван Стойков
Георгий Стоянов
Младен Спасов
Харалампий Станев
Иван Танев
Стефан Трифонов
Николай Теричев.
Иван Филипов
Юрдан Хрнстов
Коста Христович
Стефан Цанев
Тодор Парасков

Всего убито 78 ополченцев
–––––––––––––––––––––––––
III-й дружины:
(Эта дружина участвовала в следующих делах: 19 июля 1877 г. при Старой Загоре, 9 10 11 и 12 августа 1877 г. на Шипке, 27 и 28 декабря 1877 г. при с. Шейново и 16 января 1878 г. стычка с башибузуками при с. Тича).

Борис Ангелов
Петко Богдааов
Продан Божинов
Манол Бакарджийски
Анастас Блысков
Гани Велчов
Петко Василев
Диитрий Василев
Тодор Владов
Иван X. Вылчанов
Станю Велков
Тодор Георгиев
Христо Георгиев
Апоетол Димитриев
Димитрий Деянов
Стефан Димов
Стефан Дичев
Стоян Драганов
Тодор Дамьянов
Захарий Енчев
Антон Жванов
Владимир Иванов
Ганчо Иванов
Деню Иванов
Лефтер Иванов
Лазарь Иванов
Станчо Иванов
Трайчо Иванов
Тодор Иванов
Иордан Иванов
Василий Калачев
Владимир Константинов
Данайло Кисса
Димитрий Киряков

Иван Киров
Пенчо Колев
Спиро Каменов
Трендафил Коларов
Тодор Константинов
Христо Конкилев
Юрдан Костантинов
Юрдан Костантинов
Иван Лазаров
Николай Лазаров
Антон Манчев
Борис Минчев
Димитрий Малинов
Димитрий Митков
Иван Минчев
Ковстантин Миронов
Николай Михалев
Стефан Минков
Селвестр Марков
Трифон Маринов
Христо Манчов
Петр Николаев
Трифон Нейков
Янчо Николов
Иван Орманжи
Василий Пенчов
Владимир Петров
Вылко Петров
Георгий Петков
Григорий Пенев
Григорий Попов
Дамьян Петров
Данил Петров
Иван Пройчев

Константин Петров
Манол Петров
Марин Пройчев
Николай Попов
Райчо Петров
Стоян Петров
Станю Петров
Стоян Петров
Станю Петков
Спиро Петров
Христо Петков
Константин Райчов
Марин Райчев
Тодор Рущев
Василий Стефанов
Ганчо Станчев
Дамьян Соколов
Димитрий Отайков
Дойно Стоев
Иван Стамов
Константин Сапунов
Николай Станев
Пейчо Станчев
Моеко Тодоров
Райчо Труфчев
Христо Тодоров
Иван Фитов
Лука Христов
Миню Христов
Стефан Христов
Тома Христов
Андрей Шишманов
Павел Шимманов
Василий Минчев