Ако се отправите на пътешествие извън пределите на своята страна и решите да похапнете в McDonalds, колко ще платите например за един „Биг Мак“? Въпросът задава анализаторът Браян Рич от електронния бюлетин Money and Markets.
Той съпоставя потребителските цени през валутните разлика и по-специално при съотношението долар-евро, като използва цените в най-известната в света верига за бързо хранене.
Всичко ли зависи от обстоятелствата или има и други фактори за разликите в цените, продължава с въпросите си Рич. И уточнява, че разликата зависи преди всичко от стойността на местната валута, в която се намира чужденецът по отношение на валутата в неговата страна. Например „Биг Мак“ в САЩ струва около $3,50. Ако решите да го купите в Германия, ще трябва да платите за сандвича приблизително 3,42 евро. При съпоставка на обменния курс на долара спрямо еврото се получава, че в Германия сандвичът се купува за $4.82, което е по-скъпо с 37% спрямо цените в САЩ.
Изводът от тази съпоставка е, че еврото е завишена валута.
Има обаче и други фактори, които трябва да бъдат отчетени при съпоставката на стойността на сандвичите на McDonalds в различните страни. Това са цените на работната сила, годишните разходи за покупка или наем на недвижим имот, за транспорт, колко време отнемат разрешителни и други регулаторни изисквания за откриване на бизнес в различните страни и други.
Индексът „Биг Мак“ е измислен през 1986 г. като съотношение между цената на хамбургера в дадена държава в местна валута и доларовата му цена в САЩ. Отклонението на получената стойност от текущия валутен курс е показател дали е подценена или надценена съответната парична единица. Така според публикация в списание Economist бургерномиката е възможен начин да се провери доколко една валута е подценена или надценена в нейното съотношение спрямо долара.
Като се отчитат обаче всички фактори, включени в индекса „Биг Мак“, например за крайната цена за откриване на един комплекс за бързо хранене MacDonalds в който и да е щат в САЩ и във всяка европейска страна ще бъде различна.
С други думи, с един долар навсякъде по света би трябвало да се купува едно и също количество блага. При бургерномиката за ролята на такава кошница от стоки се използва хамбургерът „Биг Мак“, произвеждан по един и същ начин в почти 120 страни на света.
Според Браян Рич паритетът на цените или паритетът на покупателната способност (ППС) се измерва чрез съпоставка на идентични кошници от стоки и услуги, търгувани във всяка от сравняваните страни. Такава статистика се води и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Основният недостатък на ППС е, че не отчита много краткосрочни фактори, които оказват съществено влияние върху стойността на отделните валути. Въпреки това ППС анализът дава възможност за бърза ориентация на валутния пазар и най-вече за съпоставка на стойностите на един или друг продукт в различните страни.
Като съпоставя данните от индекса „Биг Мак“ и от ОИСР Рич посочва и някои от подценените и надценените валути в света.
Например швейцарският франк е завишен. И за да прекрати този ръст Националната банка на Швейцария извършва интервенция на пазара, чиято цел е да „замрази“ стойностите на швейцарския франк спрямо еврото и щатския долари. Надцененият франк отреди изключително тежък период за износа на Швейцария най-вече към държавите от Европа, тъй като експортът формира повече от 25% от брутния вътрешен продукт (БВП) на страната. В същото време икономиката на Швейцария се намира във фаза на дефлация, а в основния за страната отрасъл – банковия, настъпват тежки времена, тъй като много компании от Източна и Централна Европа, на които швейцарските банки са отпускали кредити, изпитват затруднения да ги връщат. След интервенцията швейцарският франк напоследък възвърна своя традиционен статут на валута-убежище в период на криза. А това в крайна сметка доведе до ръст от 10% на валутата на Швейцария както към еврото, така и към долара. И независимо, че към швейцарския франк еврото е подценено, по отношение на всички останали валути единната валута на ЕС е надценена.
След като през 2002 г. единната европейска валута установи исторически минимум спрямо американския долар, след 6 години доларът започна да възстановява своите позиции. Сега курсът евро-долар е с около 70% по-висок спрямо историческия минимум, измерен преди седем години. Въпреки това фундаменталните показатели не показват, че е започнало значително укрепване на американската валута.
Прогнозите за тази година сочат, че темповете на ръст на икономиката в Еврозоната ще се забавят с 4,8% вместо с 4,1%, както сочеха предварителните данни. В същото време се очаква, че от страните на „Голямата осморка“ най-малко занижение на ръста на икономиката си само с 2,8% ще отчете САЩ.
Неотдавна и ОИСР повиши прогнозата си за възстановяване на световната икономика въз основа на очакванията, че именно възстановяването на икономиката на САЩ ще окаже положително влияние върху икономическия ръст на целия свят. Само за Европа прогнозата на ОИСР беше по-мрачна.
Властите в Еврозоната се забавиха със своята реакция в сравнение с други държави, в които беше отчетен забавен ръст на икономическото развитие. Техният аргумент може би са били по-ниските проценти на спад, отколкото в държави като САЩ, Великобритания, Япония, Швейцария и Канада. И това доведе до разногласия в ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) по повод установяване на долна граница на основната лихва. Същото се отнася и за сумите, които да се отпускат за подпомагане на икономиките на отделни страни в ЕС, като процент от БВП.
Данните за Еврозоната накараха ОИСР да препоръча на ЕЦБ да намали и двата показателя с около 1%. Особено след като в началото на месец юли беше взето решение от различни финансови институции (вкл. МВФ и ЕБВР) да се влеят $600 млрд. в европейската банкова система, за да бъде увеличен потокът на кредитиране.
Другите подценени валути според Рич по метода на паритета на покупателната способност са тези на държавите с експортно ориентирани икономики. Това са малайзийският рингит, тайландският бат, южнокорейският вон и колкото и странно да звучи – китайският юан.
Дори и след започналия преди 4 години преход от изкуствено поддържан фиксиран курс към плавен, Централната банка на Китай продължава да регулира стойността на юана спрямо основните валути – щатски далар, японска йена, евро и швейцарски франк. И днес обаче националната валута на Китай продължава да е силно подценена.
Ако се върнем към споменатия вече индекс „Биг Мак“ и методът на ППС, използван от ОИСР, и на базата на последните данни от Еврозоната, може да се предположи ,че докато не се преодолее най-мащабната в историята световна икономическа криза, европейската валута постоянно ще бъде под натиск не само от щатския долар, но и от валутите, които са смятани за подценени, обобщава анализаторът Браян Рич.
Сподели:
По имейл
В Ibox.bg
Във Facebook
В Svejo
