Клас Същински медузи или само Медузи (Scyphozoa) е част от тип Мешести, който наброява повече от 9000 вида. Медузите са безгръбначни животни и тялото им притежава всички основни характеристики на типа, към който принадлежат. То е просто устроено и има формата на кожен мех ограждащ телесна празнина (стомашна). Мехът се състои от два слоя клетки – външен (ектодерма) и вътрешен (ендодерма). Двата слоя клетки са отделени един от друг посредством пихтиесто вещество. Медузите имат радиална симетрия, която е характерна и за целия тип Мешести. Представителите на този клас обитават главно соленоводни басейни и много рядко сладководни.
Два представителя на клас Същински медузи в Черно море са Aurelia aurita и Rhizostoma pulmo, като последната е пришълец от Средиземно море, появил се през последните петдесетина години. Те се хранят главно със зоопланктон, ларви и яйца на ракообразни и риби.
Медузи – обща характеристика (Aurelia aurita; Rhizostoma pulmo)
Тялото на медузите има чадъровидна форма, като устата и пипалата с копривните клетки се намират в средата на долната повърхност. По ръба на чадърчето има разположени множество малки пипала.
Пихтиестият слой между екто- и ендодермата при медузите е силно развит, което води до стесняване на стомашната празнина, като част от нея преминава в система от канали. Четири от тях започват от празнината, разклоняват се радиално по чадъра на медузата и накрая се обединяват в един пръстеновиден канал. Те заедно със стомашната празнина изграждат цялата телесна празнина, чиито стени са напълно оградени от ендодермата.
Клетките, които изграждат двата слоя се наричат епително-мускулни, защото всяка епителна клетка в основата си (към пихтиестото вещество) е свързана с мускулно образувание, което може да се съкращава. Освен епително-мускулни и копривни клетки, тези примитивни многоклетъчни хищници имат специализирани нервни и полови клетки.
Храносмилане
При медузите устата е разположена отдолу, по средата на чадъра и е обградена от големите пипала покрити с копривни клетки (книдобласти или книдоцити). Когато малки животни (рибки, рачета и др.) се допрат до книдоцила – чуствителен израстък на повърхността на книдобласта, копривната клетка се спуква. От нея се изстрелва нишка с каналче, която наподобява инжекционна игла. Нишката се забива в тялото на жертвата и от книдобласта се инжектира богата на протеини телесна течност, която има парализиращ ефект. Парализираното животно се придърпва с помощта на пипалата към устата.
Попадналата в нея храна преминава директно в телесната празнина. Тъй като в нея се извършва смилането, посредством смилателни сокове отделени от жлезистият епител на ендодермата, тя носи още названието стомашна празнина. Имайки предвид, че мешестите са в дъното на еволюционната стълбица при многоклетъчните животни, важно е да се отбележи тази поява на извънклетъчното смилане на храната. След като тя бъде раздробена, лъжливи крачка (псевдоподи) на ендодермалните клетки улавят хранителните частици и ги въвеждат в собствената си цитоплазма, където храносмилателни вакуоли извършват вътреклетъчното смилане.
Дишане
За протичането на метаболитните процеси в клетките е необходим кислород. Ектодермата и ендодермата са в пряк контакт с водата, което позволява на всяка клетка самостоятелно да си го набавя от околната среда.
Отделяне
Отделянето на непотребните вещества при медузите става посредством екзоцитоза във водата, т.е. всяка клетка индивидуално изхвърля ненужното в заобикалящата я водна среда.
Дразнимост и движение
По тялото на медузите (периферията на чадъра) има малки пипала със светочуствителни фоторецептори и химиорецептори. Тези рецептори спадат към множеството нервни клетки разпръснати навсякъде по тялото, които посредством своите израстъци се свързват в нервна мрежа. Този тип нервна система се нарича мрежеста (дифузна) и при наличието на локално дразнение, реагира целият организъм. Реакцията се осъществява с помощта на епително-мускулните клетки. При медузите те са относително добре развити до такава степен, че правят възможно реактивното придвижване на целия организъм посредством съкращаването на цялото чадърче и създаване на реактивна водна струя от стомашната празнина. Въпреки това, повечето медузи се придвижват пасивно с помощта на водните течения и нямат особени сили да им противостоят.
Малките пипалца играят и ролята на орган на равновесието, като позволяват на тялото да се ориентира в пространството. В тях има продълговато мехурче с варовиково зърно, което се премества при промяна на положението на тялото и дразни нервните клетки в стените на пипалцата.
Размножаване и развитие
Медузите са разделнополови животни, което означава, че мъжките и женските полови клетки (гамети) се развиват в специализирани жлези у различни индивиди, т.е. има два пола. Зрелите гамети на двата пола разкъсват стените на половите жлези и през стомашната празнина и устата попадат във водната среда. Там при срещата с полова клетка от противоположния пол се извършва извънтелесно оплождане, което се нарича външно оплождане.
От оплодената клетка се развива организъм, който се различава от родителския и носи названието ларва. Ларвата плува известно време във водата, след което се прикрепва към някоя повърхност, където се трансформира в полип. Полипът се храни, нараства и размножава чрез напречно прищъпване (пъпкуване). Получените млади индивиди приличат досущ на големите медузи. Този процес на размножаване, при който се минава през ларвна форма се нарича метаморфоза.
Характерно за медузите е редуването на поколенията – полово и безполово. Половото поколение са възрастните индивиди, които се размножават по полов път, а безполовото поколение са полипите, които се размножават чрез прищъпване.
Изгаряне от медуза
Медузите нямат стопанско значение, но могат да причинят сериозни изгаряния по човешката кожа при допир с копривните им клетки. Обикновено те се неутрализират с помощта на оцет или урина, като се третира поразената кожна повърхност. Оцетът има по високо рН от урината и някои автори смятат, че е за предпочитане, тъй като неутрализира протеините в отровата от книдоцитите. Желателно е след това оцетът да не се отмива, защото отровата може да се реактивира. При по-сериозни изгаряния е препоръчително да се потърси лекарска помощ и особено в случаите, когато жертвата проявява признаци на алергия.
