Макар и да представлявало световно явление, дълго време масонството не създало свои международни институции, които да координират и направляват действията на движението във всички страни. Наистина особено в края на XIVв. били проведени международни масонски форуми, на които били съгласувани някои масонски принципи. Тези форуми обаче имали много ограничен състав, а в решенията им естествено не се вслушали масонските братства, които не участвали в тях.
По-сериозни стъпки към създаване на световен масонски център били направени при влизането на движението в ХХв. През 1902г. Великата ложа в Швейцария ,,Алпина“ станала инициатор за основаване на световно бюро за масонски връзки. То започнало да функционира от началото на следващата година. До избухването на Първата световна война в него членували или поддържали връзки 28 братства главно от Европа. Войната предизвикала голямо сътресение в този международен масонски институт. През 1915г., той бил свързан само с 16 братства, а в края на 1917г., – само с 12. След войната броят на членуващите в него или свързани по някакъв начин с неговата дейност ложи постепенно започнал да расте. През 1919г. членовете му станали 12, а свързаните с него братства възлизали на 14.
Международното бюро за масонски връзки имало за цел създаването на връзки между отделните масонски централи, като дава сведения и улеснява взаимоотношенията им, без да се меси в техните вътрешни работи, да бъде място за размяна на масонска документация и масонски печатни издания; да събира всичко, което се пише за масонството, и да осигури запознаването на всички членове с него и пр. Главен орган на бюрото било събранието на делегатите, в което всяко братство имало само един глас. Събранията се свиквали ежегодно и се занимавали с приемането на нови членове, избирали ръководител на бюрото и т.н. Седалището на бюрото се намирало в гр. Нюшател (Швейцария). А видният деец на ВЛ на Швейцария Едуард Картие ла Тант станал дългогодишен негов председател.
До началото на Първата световна война Международното бюро за масонски връзки оправдало до известна степен през назначението си. Войната обаче парализирала неговата дейност, тъй като членовете му се намирали в три държавни групировки: Съглашение, Централни сили и неутрални държавни. Освен че противопоставила едни срещу други много масонски братства, войната ограничила до минимум или прекъснал напълно връзките между всички членове на МБМВ.
След основаването си ВЛБ изпратила през главния представител на бюрото Ла Тант документите на ложа ,,Заря“ до Великата ложа на Франция, която била нейна ложа майка и съгласно съществуващата практика. Поради затрудненията които войната създала в съобщенията между МБМВ и неговите членове, ВЛ на Франция помолила Ла Тант да ги пази, докато настъпят мирни дни. Той успял да предаде тези книжа на ЛВ на Франция едва на 30 септември 1919г. Освен това Картие ла Тант бил посредник между българските и френските масони около образуването на ВЛБ.
След съответни постъпки през декември 1917г. ВЛБ била приета в редовете на МБМВ.
За улесняване утвърждаването на ВЛБ сред обединените в МБМВ братства в Швейцария бил изпратен със специална мисия капитан Илия Пенев – служител в ДСГОП, чийто директор бил великият майстор ген. Ал. Протогеров. Кап. Пенев бил велик блюстител на ВЛБ и бил включен в една делегация на ДСГОП, която трябвало да закупи от Швейцария необходими за българския пазар промишлени стоки. Мисията на Пенев целела установяване на връзки с масонски ложи в Швейцария, запознаване с техните форми на работа, набавяне на масонска литература и масонски принадлежности и др. До смъртта си в началото на март 1918г. Пенев направил заедно с Ла Тант много посещения на швейцарски ложи, внесъл парите за набавяне на литературата и пособия. Той занесъл и първата членска вноска на ВЛБ към МБМВ от 100 швейцарски франка.
Лични връзки с МБМВ установил и великият майстор на ВЛБ ген. Протогеров. В Швейцария той бил добре приет и услеснен в пребиваването си там от представителя на бюрото Ла Тант.
Като член на МБМВ ВЛБ редовно плащала членския си внос. За 1918г. внесла 100 шв. фр., за 1920г. – 200 шв. фр.
Веднага след войната Ед. К. ла Тант изпратил на ВЛБ няколко важни масонски книги чрез дипломатическия куфар на единбратот българското посолство в Берн.
ВЛБ се опитала да използува членуването си в МБМВ за смекчаване условивята на Нйойския договр, но не постигнала никакъв резултат. Затова тя се обърнала директно към ВЛ. на Франция и Великият изток на Франция и този на Италия с молба да направят необходимото пред правителствата на Франция и Италия за справедливо третиране на България. Но и тези постъпки останали без последствия. Защото империалистите от Съглашението имали много по-големи интереси на Балканите и задоволили исканията на балканските си съюзници в ущърб на България.
След сключването на мирния договор ВЛБ отново потърсила помощта на МБМВ по някои въпроси около прилагането му. Но пак срещнала учтив отказ за съдействие. Такъв един въпрос бил освобождаването на българските военнопленници от стараните на Съглашението. Наистина възможностите на бюрото да направи нещо полезно били малки. Но и ръководителят му се пазел да вземе страна. В отговор на молбата на ВЛБ за застъпничество по този въпрос на 11 септември 1920г. той писал до ВЛБ:
Надявам се, че сте изпратили този документ до великите ложи, способни да въздействуват върху профанните власти. Обаче аз лично не мога. При това, предизвикана от Германия, войната е добила един такъв характер на отвращение, че народите са покрусени и мъчно е да се въздействува в полза – на това, което наричаха Централни сили (т.е. и на България – В.Г.), още повече, че Германия продължава да безпокои света със своите действия и начина, по който гледа на своя подпис.
Така още с появяването си ВЛБ била включена в системата на международната масонска мрежа, стремейки се да спечели благоволението преди всичко на френските масони. Тя се надявала да използува тяхното влияние при решаването на важни за България въпроси и на първо място на различни аспекти на националния въпрос.
Подир Първата световна война били предприети стъпки за възстановяване единството на МБМВ и за сплотяване на международното масонство чрез създаване на световна масонска формация, съставът на която да бъде много по-широк от този на МБМВ, да има много по-стройна и по-ефективна организация. На първо време инициатор за това станала ВЛ на Швейцария ,,Алпина“. На 30 септември 1919г. тя изпратила и до ВЛБ писмо, с което я уведомила за идеята през есента на 1920г. да бъде свикан конгрес на международните масонски сили за образуване на международен масонски съюз, както и да се обсъждат въпроси като този за съдбата и възможностите за по-нататъшното съществуване на МБМВ. След един месец девет масонски централи, основатели на МБМВ (Великият изток на Португалия, ВЛ на Швейцария.Великата ложа и Великият изток на Франция, Великият изток на Холандия, Великите изтоци на Испания, Белгия, Великата ложа на Люксембург), повторили тази идея и поканили и ВЛБ да участвува в един евентуален международен събор през 1920г. за поставяне в организиран ред международните масонски дела.
Събитията около наказването на победените във войната обаче попречили на предварително определената дата да се проведе предвижданият масонски конгрес. Още повече, че през това време само няколко масонски братства възприели идеята. Усилията за създаване на международен масонски съюз били продължени по-активно след влизането в сила на Версайската система. Стимулиращо въздействувало върху това създаването на Обществото на народите. Изработен бил проектоустав на евентуалното международно масонско сдружение, разпратени били покани до заинтересованите братства да участвуват в насрочения за есента на 1921г. конгрес.
В началото на 1921г. ВЛБ уведомила ВЛ на Швейцария, че приема да участвува в планирания международен конгрес. Заради това тя отказала да участвува в предложената от швейцарската ложа ,,Приятелство и постоянство“ от Базел конференция за обсъждане на въпроси около сплотяване на световното масонство, силно разединено през войната. Впрочем тази ложа скоро се отказала от инициативата си в полза на подетата от ВЛ на Швейцаиря ,,Алпина“.
До края на февруари 1921г. към инициативата за свикване на международен масонски форум се присъединили ВЛ на Франция, ВИ на Франция, ВИ на Италия, ВИ на Белгия, ВЛ на Виена, Великият съвет на Люксембург, ВЛБ била държана в течение на цялостната подготовка на конгреса, без обаче да може да стори нещо за неговото организиране.
За участие в конгреса ВЛБ упълномощила главния представител на МБМВ и велик майстор на ВЛ на Швейцария Едуард Картие ла Тант. Освен това тя направила постъпка ,,като прост слушател“ в него да бъде допуснат и журналистът Георги Белчев. ВЛБ се съгласила предварително с проектите за организационни и програмни документи, които този масонски форум щял да приеме.
Заедно с пълномощията, изпратени по своя делегат, ВЛБ го помолила от нейно име да постави в учредителния конгрес няколко въпроса: да се застъпи пред масонските братства в Сърбо-Хърватско-Словенското кралство и Гърция за освобождаване на българските военнопленници и силите на Съглашението да се откажат от искането си около 600 българи да бъдат съдени от техни съдилища, а протестира против интервенцията на Великата ложа на Югославия да съди гореказаните българи.
Конгресът се провел от 18 до 23 октомври 1921г. в Женева. В него участвували освен представители на ВЛ на Швейцария още и на ВЛ и ВИ на Франция, Великите изтоци на Белгия, Италия, Холандия, Португалия, Турция, Великите ложи на Виена.
Сподели тази статия с приятели
