10 от най-значимите културни събития през 2014 г.

13
Добави коментар
10te.bg
10te.bg

Публикувано от 10-те най на 29.12.2014

В обширна статия сайтът за култура и изкуство www.PlostadSlaveikov.com публикува в навечерието на Коледа анализ на най-значимите събития в културния живот на страната ни през отиващата си 2014 г. „Публиката слушаше най-често за Александър Морфов, Милен Русков и Георги Господинов“, твърдят колегите и елегантно смесват темите театър, литература, музика, изобразително изкуство, че дори и политика. С извести съкращения публикуваме част текста и ви представяме 10 от най-значимите културни събития през 2014 г.

1. Най-значимото събитие в културата на отиващата си година е загубата на един от последните ни интелектуалци. Смъртта на Валери Петров в края на август породи феномен. Най-публичното място у нас – Facebook, се превърна в книга със стихове, безкрайна читалня, в която посетителите споделяха рими, фрази и куплети, тук-там се прокрадваше някое „Копче за сън“, кадър от филм по негов сценарий, интервю. Да, сещаме се за великите, когато си тръгнат от нас. Като че ли сме гузни да издържим на погледа им приживе…

2. Събитие е появата на романа „Калуня-каля“ – величествен разказ на Георги Божинов за Априлското въстание през погледа на един помак, философ по душа, колебаещ се дали да остане встрани, гледайки как пътят сам върви покрай него, или да се включи, разтървавайки едните и другите. Забравената книга бе открита от Деян Енев и днес се радва на славата, която приживе кореспондентът на „Труд“ в Благоевград Божинов не постига поради комплекс от причини. Най-важната от тях е статия за сталинските лагери, заради която е бил уволнен.

3. Много добри спектакли се появиха тази година в българския театър, но нито един от тях не можа да се превърне в разтърсващо събитие като бунта срещу Слави Бинев. Назначението на един бивш съдържател на БИАД, цинично самообявил се за „образа на модерния хъш“, за председател на Комисията за култура в парламента, накара актьорите да излязат на протест срещу чалга мисленето на властта за културата. Борбата на културата доведе до победа след 12 дни. Александър Морфов подаде оставка като режисьор в Народния театър, несъгласен с отношението на властта към културата.

Снимка: frognews.bg

4. Друго, с което артистите попаднаха през годината в новините, беше опасността за провал на новия сезон. Театърът беше на ръба да не отвори през септември, защото се оказа, че липсваха около 10 млн. лв. за сценичните изкуства до края на годината.

5. Българският Лувър беше открит празен през месец юни от бившия министър на културата Петър Стоянович. Той дори си постави името на табелка на входа, заедно с имената на останалите министри, работили по проекта за създаването на нов мегамузей. Всъщност събитието бе заради получения Акт 16 след ремонта на 3 крила от сградата, но акцентът бе появата на новата институция и като че ли един министър искаше да открадне шоуто на друг министър, обяснявайки, че този музей не е диамант на пръста на Вежди Рашидов. Официалното откриване на Националния музеен комплекс, както ще бъде наречен музея, ще бъде на 24 май.

Снимка: Румен Добрев

6. Около 40 хиляди зрители видяха изложбата на Огюст Роден в Националната художествената галерия. Това бе най-мащабната изложба на толкова значим световен творец в България, представен с едни от най-прочутите му произведения. Това особено изпъкна на фона на последвалата изложба с четири миниатюрни рисунки на Микеланджело в същата галерия.

7. Значимо събитие бе изложбата-протест на Светлин Русев на „Шипка“ 6 срещу новия Наказателен кодекс, според който е престъпление притежаването на нерегистрирана като културна ценност картина, създадена преди повече от 50 г. За съжаление демонстрацията с някои от най-ценните произведения в частната му колекция не доведоха до корекция на кодекса.

8. Важно за българската култура бе и решението на Столична община да премахне паметника пред НДК. Монументът, създаден за честванията „1300 години България“, се е превърнал през годините в руина, изоставен както от тоталитарната власт, така и от управниците по време на прехода.

Снимка: Никола Ончев

9. Появата на Невена Цонева – победител в първото риалити музикално шоу в България, в подобен телевизионен формат – „Гласът на България“, предизвика дискусия в социалните мрежи и в някои медии. Цонева се отказа преди финала, но присъствието й почти цял сезон в състезанието доказва безсмислието на тези конкурси. Защото победата не донесе кариера на Невена, а я върна обратно в началото, при абсолютно начинаещите.

10. Една велика оперна прима чества 80-ата си годишнина през месец декември – Райна Кабаиванска. Певицата бе почитана със събития, майсторски клас и концерти цяла година. Тя даде много интервюта, в едно от които каза нещо и предизвика разгорещени коментари: „Имало ли е турско робство, щом сме останали християни?“

Независимо дали със скандали, или със спектакли, концерти и книги излизат в публичното пространство, творците за нищо не могат да бъдат упрекнати. Тяхната мисия не е само да създават изкуство, а и да бъдат водачи на общественото съзнание. За разлика от политиците ни, те не рушат, а съграждат. Правят го с огромна лична мотивация и минимални усилия на държавата.

Коментари

коментар(а)

Подобни: България, култура, събития