Зелето представлява многолистно двугодишно растение, което се смята, че произхожда от земите на днешна Испания. В далечното минало широко разпространената и консумирана зеленчукова култура била поставяна на пиедестал; зелето се смятало за изискан деликатес, но и често се поднасяло като десерт след основното хранене. Многолистният зеленчук притежава богатство от хранителни вещества – съдържа огромно количество витамин С, минерални соли, захари и прочее.
Разпознаване на сортовете зеле
Съществуват няколко сорта зеле: кьосе, бяло зеле, цветно зеле, къдраво зеле и други. Отличават се с дребните си семена; засяването се извършва ръчно във влажна почва, като семената се покриват с разложена оборска тор и почва. Докато покълне, зелето трябва да се полива редовно, а след това – сравнително по-рядко.
Растението се засява в полутопли парници – ранните сортове се засаждат в началото на април на разстояние от 30 см. След това, зелето се окопава между 3-4 пъти и се загърля с цел оформяне на здрава коренова система. Първоначално поливането се извършва през 10-15 дни, а след заформянето на зелката се полива през седмица.
Късен сорт
Късният сорт зеле, познат като кьосе, е устойчив на засушаване и издържа на капризите на времето. Зелето се разсажда при затопляне на времето. Зеленчукът има доста неприятели, което налага пръскането му със специализирани препарати, нужни за тяхното неутрализиране.
Цветно зеле
Цветният сорт зеле вирее във влажна среда, но проявява чувствителност към пролетните застудявания. Съхраняването на растението изисква полагането на непрекъснати грижи. Главите на зеленчука се покриват с няколко откършени листа, за да не покафенеят.
Къдраво зеле
За разлика от цветното зеле, къдравият сорт се развива добре, поставено под същите климатични условия, и позволява засаждане между други растения.Колкото до самия разсад, той трябва да бъде подготвен предварително. Грижите за зелето не бива да приключват със засаждането, което обикновено се извършва до края на месец септември.
Болести по зелето – чести симптоми
Прекалено честите валежи дават предпоставка за развитие на различни болести по зеленчука. С други думи, влагата се оказва най-благоприятното условие за развитие на мана, бидейки една от най-често срещаните болести по зелето.
Симптомите, които говорят за наличие на мана са следните: хлътване на листата, петна, налепи и други. Обикновено налепите биват както белезникави, така и синкави – разполагат се предимно по вътрешната част на листата. Вследствие на заразяването с мана, зелето се уврежда и реколтата бива сериозно застрашена.
