Липсва доверие в проектанти, строители и в твърдението че инвестицията води до по-нисък разход на енергия.
Между 6 и 9 % по-скъпо е инвестицията в пасивна къща в сравнение с това да построиш стандартна, изчисляват архитекти. Но българинът си остана скептичен относно инвестицията, а многобройните презентации и лекции по темата така и не го убедиха да строи „пасивно”. От началото на 2012 г. няколко местни фирми дадоха заявки, че ще строят пасивни къщи. С днешна дата обаче в Пловдив няма реализация. Защо?
На този въпрос трудно може да се отговори, казва инж. Тодор Димитров, консултант и сертифициран дизайнер на пасивни къщи. „Не ми е известно да има недоволни обитатели на функциониращи пасивни къщи. В Западна Европа вече има десетки хиляди жилищни единици, които се обитават от дълго време. Скептичното отношение идва от там, че българинът няма доверие в проектанти или строители, и че по-голямата инвестиция няма да оправдае обещанията за високо качество и нисък разход”, твърди специалистът. Истината е, че проектирането и изпълнението на подобни къщи изисква повишена квалификация и съвестен контрол при изпълнението. Затова изборът на проектанти и изпълнители трябва да се базира на налични квалификации и натрупан опит, където е възможно”. Експерти обясняват, че оскъпяването зависи от дебелината на изолацията по стени, подове и покриви. Независимо от изчислението им обаче, за строежа на една пасивна къща отиват около 907-954 евро/кв. м. Което никак не е малко в сравнение с цените на новото строителство. И при положение, че в града има изобилие от свободни и непродадени апартаменти. Целта е да се построи дом, който осигурява целогодишен комфорт с възможно най-ниско потребление на енергия. Това, което може да притесни клиента обаче, е доколко ще се оскъпи строителството. Не повече от 15 % от стандартното, а поддръжката е близо с 40 % по-евтина, казва инж. Румен Панайотов. През 2012 г. той имаше амбиция да построи три нулевоенергийни къщи в пловдивския квартал „Беломорски“. Подготви проектите със студио „АРХЕ“ на Георги Николов – първия български архитект, преминал успешно през обучение в BRE, Watford, UK и изпит към Passivhaus Institut – Dr. Wolfgang Feist, Дармщад, Германия. Инвеститорът пък купува регулиран парцел от 2500 квадрата в кв. „Беломорски“. И изкарва необходимите разрешителни за строежа. На мястото могат да се построят три къщи от 277 квадрата (включващи и гараж), плюс собствен двор. Според проекта къщите са двуетажни и съдържат трапезария, кухня, хол и санитарни помещения – на първо ниво, и три спални – на второ. В разработката е предвидена и фотоволтаична инсталация за монтаж на покрива. „Този тип строителство е новост за пазара ни, но според европейските директиви то ще стане задължително след 2018 г., коментира инж. Панайотов. И цитира съобщение, разпространено от пресслужбата на Европейския парламент, според което „всички сгради в ЕС, чието строителство започне след 31 декември 2018 г., ще трябва да бъдат нулево енергийни, т. е. да разполагат със съоръжения, които да произвеждат електроенергия.
Това изискване е одобрено от енергийната комисия и е част от пакет с предложения за промяна на приетата през 2002 г. „Директива за енергийна ефективност на сградите“. „Отдавна говорим, че сме изпълнили всякакви критерии за възобновяеми енергийни източници, за да могат да се оправдават високите цени на тока. А единственото, което сме направили, са слънчевите централи. Къде е проблемът?, пита Панайотов. Според мен в това, че тези хора, които имат пари, не стигат до нивото да разберат какво е предимството на пасивния тип сгради. На тях им трябват помпозни къщи. За останалите тези къщи са скъпи. Но по своята същност пасивното строителство не е за богати, то е за хората, които мислят за бъдещето на Земята, на планетата като цяло”. Още един пасивен проект излезе в общественото пространство през 2013 г., когато строителни инженери от Мюнхен и Пловдив решиха да построят първата пасивна къща по стандарта на Passiv Haus Institut Darmstadt. Затова проектът премина през всички нива, регламентирани в момента от немската практика и опит. Къщата трябваше да бъде изградена в с. Марково, като двуетажна с по 110 квадрата РЗП на ниво. Пасивната къща е нещо много по-различно от останалите нискоенерийни сгради”, обясни инж. Ставрев. „Тя трябва да постигне определени параметри, например до 15 kW•h/м2 годишен разход за отопление и до 120 kW•h/м2 – за всичко останало като енергийни нужди за осветление, топла вода и др. Нашата цел дори е да постигнем дори по-ниски от тези параметри, нещо което вече се случва на обекти по цяла Европа, Канада и САЩ”. Основното предимство на пасивните къщи е ниският разход за енергия за отопление. „Както и повишеното качество на вътрешния въздух, при условие че стопанина се грижи съвестно за смяна на въздушните филтри във вентилационната система”, казва инж. Тодор Димитров. Другият голям плюс е равномерната стайна температура, защото добре изолираните повърхности на стените и прозорците не позволяват поява на студени повърхности и пораждащия се от тях дискомфорт. Тези къщи имат бъдеще, защото са изключително екологични, смята и инж. Р. Панайотов. Най-малкото в тях въздухът целодневно циркулира и се обновява. Докато в стандартните непрекъснато трябва да отваряш и затваряш прозорците. „В момента, ако вземеш кредит от банките по системата за „Енергийна ефективност”, ти възстановяват 20 % от главницата. И този момент никой не го ползва, при положение че е сериозно облекчение за инвеститора. Кредитът се отпуска за изпълнение на дограмата и за покривната конструкция”, уточни Панайотов. Според него обаче най-голямата трудност, ако тръгнеш да строиш пасивна къща е да намериш изпълнител. Строител, който да е запознат с тази технология. „Не казвам, че на пазара няма подобни фирми, но възложителят трябва да има повече информация за тях. И след това усета за това кой може да изпълни подобен строеж”, казва Панайотов. Пазарът вече „презентира” актуалния 3-литров дом 3-литрова къща е тази, чийто енергиен разход за отопление не надвишава 30 kWh годишно за един квадратен метър жилищна площ, обяснява инж. Тодор Димитров. Това е в пъти по-добър показател в сравнение със стандартното жилище, което обитават повечето българи в днешно време. Основните причини за ниския разход за отопление са повишените нива на топлоизолация на отделните ограждащи части на къщата – покрив, прозорци, стени и подове. Тази къща разчита на конвенционална инсталация за отопление с неголяма мощност, но и на вентилационна инсталация с вграден рекуператор, който връща част от топлината на изходящия въздух обратно в помещението. Основната разлика спрямо пасивната къща е в това, че пасивната разполага с още по-добра изолация, което й позволява да се отоплява изцяло чрез вентилационната система и подгряване на входящия въздух. По този начин отпада инвестицията в конвенционална инсталация за отопление, тоест оппада нуждата от радиатори. Пасивната къща достига нива до 15 kWh годишно за един квадратен метър жилищна площ.
Затова специалистите съветват – при такива сгради прозорците трябва да бъдат от дърво или пластмаса със стъклопакет от 3 слоя. Такива къщи масово се строят със сглобяеми елементи с дървена носеща конструкция. Иновации На пазара вече има дограми, които „произвеждат“ енергията, нужна за отоплението на сградата. Това става чрез конфигуриране на стъклопакети от модифицирани стъкла със селективен слой, наричани „енергийни“. Нискоемисионното стъкло е модифицирано с йонизирано покритие и има свойството да пропуска и задържа инфрачервената светлина (топлината) вътре в помещението, а топлоизолационен двукамерен стъклопакет с две нискоемисионни стъкла засилва този ефект. Така при достатъчно голяма площ на прозорците, определена ориентация на сградата и достатъчно слънцегреене в сградата се акумулира топлина. На пазара вече са разработени и технологии „прозрачни соларни клетки”, които превръщат слънчевата светлина в електричество, като намаляват енергийния поток, когато е необходимо. Това са т. нар. „умни” прозорци, но те все още нямат масова употреба.
автор: Даниеала АРНАУДОВА
Снимки и материали:Вестник Марица
