Жителите на малкото село Осиково в община Гърмен преди повече от месец осигуриха подслон на три сирийски бежанци от лагера в „Овча Купел“ в София.
Приемането и настаняването на чужденците се осъществи по инициатива на мюсюлманското настоятелство в Осиково. Лично от столицата с кола отиде да ги вземе местният ходжа Джевдет Скендеров, а в настаняването и осигуряването на подслон, обзавеждане от първа необходимост, дрехи и храни се отзоваха хората от селата Осиково и Рибново.
Месец след като сирийските семейства бяха настанени в гърменското село, за техния нов живот сред българските си приятели, разказва 25-годишната Хаджиджа Парапанова – студентка във Висшия ислямски институт в София.
Хаджиджа бе човекът, който пое инициативата за набавянето на храна, покъщнина, дрехи и всичко необходимо за децата и възрастните от трите семейства, потърсили в страната ни убежище от войната в родината им.
Студентката от Осиково не крие, че вече е силно привързана към децата на бежанците и признава, че не минава и ден, без да се отбие да ги види.
Хадиджа, мина повече от месец, откакто трите семейства от Сирия, всички със статут на бежанци, вече живеят в село Осиково. Би ли ни разказала как ги приеха местните хора и как се чувстват те сега?
Трите семейства сирийски бежанци са вече наши добри приятели. Те пристигнаха в Осиково на 10-и януари и като сега си спомням, че беше петък вечер. През деня бяха последните приготовления на предварително осигурените им къщи, където сега живеят.
Те са общо 10 души – 7 възрастни и три деца. Вечерта, след като им дадохме време да се огледат къде се намират, да отпочинат от дългия път и да се нахранят, ги настанихме в жилищата им – в пристройката на джамията, която е вакъвски имот, и в домовете на нашите съселяни Рефат Беев и Мустафа Атипов. Тези мъже най- сърдечно отвориха къщите си за чужденците, а в следващите няколко дни жителите на нашето село и съседно Рибново показаха огромната си съпричастност към тежката съдба на тези хора.
Благодарение на хората от двете села, които им осигуриха всичко необходимо – от храни до дрехи и покъщнина, лакомства и играчки за децата. Всичко разпределихме поравно между тях и в момента те вече сами се грижат за домакинствата и прехраната на семействата си. Погрижихме се и им помогнахме да подадат документи за адресните им регистрации и за постоянен адрес, така че при тях всичко е законно.
Към момента всички се чувстват добре и далеч по-сигурни и по-спокойни от деня, в който пристигнаха в Осиково. Единственият проблем, който остана, е начинът за комуникиране с тях заради езиковата бариера. Но когато хората носят добри сърца, се разбират с езика на човешката любов, взаимното уважение и добрите намерения.
Хадиджа, ти може би си единственият човек в селото, който разбира езика на бежанците, човекът, пред когото те споделят своите чувства, радости, мъки, нужди и неволи. Какво разказват за себе си, какви са плановете им?
Едното семейство е четиричленно – родители и две деца на 4 и 7 години. Другото семейство има 9-годишно момиченце. Майката Лама по професия е учител по арабски и френски език. Бащата Омар владее английски език. Третото семейство са съпруг и съпруга, които са женени отскоро и все още нямат деца. Съпругът Юсеф е шивач, а съпругата му Несрин е учителка по музика. Заедно с тях е и братът на Юсеф – Люай, който е на 22 години. Той не е семеен, владее няколко езика, сред които английски и френски.
Поне засега имат намерение да останат в България, докато получат официално регистрация за постоянен адрес, а занапред смятат да заминат за Германия. Искат да работят тук, в България, но основният им проблем е езикът. Децата са много умни и възпитани и имат огромно желание да ходят на училище.
Като цяло всички са много интелигентни и добри хора. И въпреки че са преживели толкова много, са благодарни и признателни за това, което имат. Както възрастните, така и децата им никога не пропускат да благодарят и за най-малкото нещо, което получават от жителите на селото ни. Изключително гостоприемни са. При всяко наше посещение ни канят на чай или кафе и са склонни да споделят и последния си залък, който им е останал.
И трите семейства готвят самостоятелно с продуктите, които им даваме и се стараят да поддържат чисти и спретнати жилищата, които са им предоставени в Осиково.
Аз се чувствам много щастлива в компанията на трите деца – Натали, Муаз и Марам, които незаслужено са станали жертва на войната в Сирия, защото са деца и не носят никаква вина за случващото се в държавата им.
За мен е чест, че ги познавам и че имаме възможност да им доставим поне малко радост и уют.
Бежанската вълна породи противоречиви чувства сред българското общество. Създаде се едно негативно отношение към чужденците, появиха се и опасения, че сред търсещите убежище у нас има немалко хора с криминални прояви. Ти какво би казала на българите, които са с определени предразсъдъци спрямо гражданите от Сирия, след като вече успя да се сближиш с три семейства бежанци и, както сама признаваш, вече си привързана към тях и най-вече към децата им?
Да, за себе си не крия, че се привързах към тези хора, защото виждам техните добродетели и култура. За децата да не говорим. Смятам, че няма място за омраза, опасения и предразсъдъци. А на тези, които имат някакви страхове по отношение на сирийските бежанци, мога да кажа само едно: Мили хора, нека всеки, който чувства, че все още е човек и носи поне малко човещина в себе си, да се постави на мястото на тези хора и да бъде по-съпричастен към тяхната съдба. Не вярвайте на телевизиите, които ви внушават неистини. Нещата не стоят така, както изглеждат по телевизията. Просто не се поддавайте на манипулации, защото ние, жителите на село Осиково, преодоляхме всякакви предразсъдъци и разбрахме, че сирийците са хора като нас. Позволете си да погледнете тези хора в очите и ще видите надеждата, която се чете в тях – надежда за един по-добър живот и за едно по-добро бъдеще, очи, в които освен надеждата друго почти нищо не е останало…
