Синият цвят станал известен на човечеството не толкова отдавна, съдейки по отсъствието на описанието му в древните летописи, в това число гръцки, китайски и тези на иврит. Дума за този цвят не се срещала. Тогава бил ли е видим за хората този цвят? И ако е бил видим как са го описвали?
Както е известно в „Одисея“, авторът Омир използва странното описание: „море с цвят на тъмно вино“. Но защо цвят на тъмно вино, а не синьо-зелено или тюркоазено синьо?
През 1858 г. ученият Уилям Гладстон, който по-късно става министър-председател на Великобритания, забелязал че това не е единственото странно описание на синия цвят, използвано от древните гърци. Желязото и овцете, например били описвани с виолетов цвят, медта със зелен. Гладстон решил да преброи колко пъти се споменава всеки един от цветовете в „Одисея“. Черният се срещал около 200 пъти, белият към 100, останалите цветове рядко се споменавали, червеният – по-малко от 15 пъти, жълтият и зеленият по-малко от 10 пъти. Изучавайки и други древногръцки текстове, Гладстон забелязал същия странен факт – нямало описание на синия цвят, дори и подобно описание. Просто нямало такава дума…
Гладстон предположил, че това е уникална особеност при гърците. Но филологът Лазар Гайгер продължил това изследване и изяснил, че тази странна особеност я има и при другите култури. Той изучавал исландски саги, Корана, древни китайски разкази и древноеврейския библейски текст. Анализирайки индуистките, ведически песни, филологът отбелязал: „Тези текстове, включващи повече от 10 000 стиха са пълни с описания на небесата. Небето бил често описван обект. Живописни били описанията на Слънцето, залезите и изгревите, които в песните обагряли небето в червеникави оттенъци, споменавали се облаците, въздуха, ефира. Но в тези древни текстове на песни никъде не се казвало, че небето е синьо!
Гайгер решил да изясни, кога за първи път думата „синьо“ се появила в езика на хората. И отново открил странна закономерност! Във всеки език изначално съществували думи за черно и бяло, светлина и тъмнина. След това се появили названията на другите цветове във всеки от изследваните древни езици, а това били: червено, жълто, зелено (в някои от езиците жълтото и зеленото си разменяли местата по значение). Последен във всички езици се появил синият цвят. Можем да си обясним този странен факт ако приемем, че синьото не се среща толкова често в природата (сини животни почти няма, сините очи били рядкост, сините цветя в повечето случаи са резултат от селекции. Небето изглежда синьо, но дали наистина в своята същност то е синьо, а не прозрачно, с отразителни свойства като водата.
Изследователят Гай Дойчер, автор на книгата: „През огледалото на езика: защо на другите езици светът изглежда друг“, провел експеримент, свързан с теорията за цвета на небето и защо то е синьо. Ученият не говорел на дъщеричката си нищо за цвета на небето и веднъж я попитал, какъв цвят вижда, когато погледне към небето. Алма – дъщеря му не могла да му отговори. За нея небето нямало цвят. После решила, че небето е бяло и накрая казала, че е синьо. Синият цвят не бил първият цвят, с който момичето описала небесната шир, синьото бил нейн интуитивен избор.
И все пак този експеримент не обяснява защо в древногръцката „Одисея“ Омир описва морето с цвят на тъмно вино. Едно знаем само, че очите и мозъкът на древните хора били устроени по един и същи начин, следователно имали една и съща способност за различаване на цветовете.
В изследване на същата мистерия Жул Давидоф – изследовател, се отправил към Намибия при племето „химба“. Това племе говори език, в който няма определена дума за синьо. В този племенен език понятията за синьо и зелено са слети в едно на езиково равнище.
В рамките на този изследователски експеримент, на членовете на племето им били показани 11 квадрата в зелено и 1 в синьо. Болшинството от участниците в експеримента не могли да отличат, различаващия се син квадрат, а тези които го отличили се бавили дълго време докато направят своя избор и направили по няколко опита, докато уцелят различния квадрат.
Интересен факт бил, че племето „химба“ имало повече думи за определяне на различните оттенъци на зеленото, отколкото в английския език. Хората от племето можели мигновено да отличат квадратите с различни оттенъци на зеленото.
Давидоф стигнал до извода, че без думи, описващи даден цвят и отличителна индикация за него, на хората им е трудно да забележат разликата между цветовете, независимо от факта, че очите ни са способни да виждат различните цветове и нюанси. Затова е възможно хората в древността да са виждали синия цвят, но да не са могли да го назоват. Ако видите нещо за чието съществуване не ви е говорено никога, как бихте го описали правилно?
Източник: http://mtrpl.ru
© Езомистика
