каменна статуя на нурагийските великани
каменна статуя на нурагийски гигант – Wikimedia Commons
„Ние знаем много за епохата на нурагийците, но почти нищо не ни е известно за самите нурагийци. Този древен народ е бил и остава един от най-тайнствените обитатели на планетата Земя.“ Тези думи на известния изследовател Франческо Сазула много точно отразяват същността на отдавна изчезналата цивилизация, обитавала остров Сардиния, Италия 2000 години преди новата ера.
На територията на Сардиния има много населени места с название идващо от корена „нур“. Според мнението на някои изследователи, коренът „нураг“ –„нур“ е доста примитивен и изключително стар и вероятно означава висока кула, изградена от каменни блокове, виещи се в кръг, без да бъдат използвани никакви свързващи вещества при строежа. Цялата тази многотонна конструкция се крепела на собственото си тегло.
В днешни дни в Сардиния има около 8000 загадъчни постройки, но в миналото те били много повече – около 30 000. Има случаи, когато нурагическите постройки буквално „изплуват“ изпод хълмове вселдствие наводнения, които отмиват земята. Така се появило цяло нурагическо селище край Барумини, през 1949 г. Наводнение напълно разрушило един хълм и под него се показали постройки, които били под земята почти 25 века.
Нурагите били добре изследвани. Горната им част била тераса с парапет, до която се стигало по вита стълба. Светлината прониквала в помещенията през тънки процепи в дебелите стени. На височина от 6 метра се намирал входът към постройката. Археолозите предполагат, че този вход бил заден, а връзката с външния свят се осъществявала посредством въжени стълби или мостове. Почти във всичко постройки били открити еленови рога в ниши на стените. Вероятно това бил зашитен символ за тези съоръжения и еленът бил свещено животно за тази цивилизация.
Приземният вход винаги се намирал на южната страна. Следвал широк коридор, водещ в кръгла стая със свод, а понякога нурагите имали няколко стаи.
Нурагийските каменни великани били открити през 1974 г., когато по време на оран в полето, близо до хълма Монте Прама, в западната част на Сардиния били открити останките на статуи. Открили ги местните жители Сисинио Поди (Sisinnio Poddi) и Батиста Мели (Battista Meli), които били арендатори, подготвящи почвата за сеитба. Те с досада подхвърлили на поляната каменната находка, не осъзнавайки нейната стойност. В крайна сметка разгледали намеренат каменна глава и съобщили за нея на археолога Джузепе Пау (Giuseppe Pau), който оглавил разкопките на местността. Странното било, че на главата на статуята имало две концентрични окръжности за очи. Цели 5 сезона продължили разкопките и в края им вече били извадени 15 глави и 22 тела от камък. Започнали въстановка на статуите, чиито ръст бил между 2-2.5 метра. Тогава ги нарекли „Гигантите от Монте Прама“. Някои фрагменти от находките се намират в музея Каляри, Сардиния. Брутанският археолог Дейвид Риджуей, окачествява каменната находка, като една от най-забележителните в историята на Италия.
нурагическа каменна постройканурагическа каменна постройка от хълма Монте Прама
Произходът на гигантите датира от 9-8 век преди новата ера и били свързани с нурагическата култура в Сардиния в края на 2 век преди новата ера. Названието „нурагическа“ епоха идва от името на каменните постройки по тези места (итал. nuraghe, nuraghi, сард. nuraghes, nuraxis).
Тит Ливий и други римски автори смятат, че каменните постройки на коренните жители на Сардиняи служели като мини крепости, скривалища , а може би и гробници на гигантите.Почти всички гигантски фигури били открити на едно място – в некропола на хълма Монте Прама. Само една глава била на разстояние 8 км в некропола на Банату (Banatou). Фрагментите от скулпторите били намерени на върха на разкопан понастоящем некропол, над който имало нураги. Там били погребани телата на мъже и жени на възраст от 35 до 50 г., погребани в седяща поза или приклекнали.
Има доста хипотези за това чии са били тези гигантски паметници. Някои изследователи смятат, че те са били предназначени за охрана на гробниците. Други смятат, че те принадлежат на остнките на неразкопан храм, който се намирал недалеч и изобразявали божества – пазители на нурагическата култура, символизиращи победата над картагенските нашественици.
Източник: http://polit.ru/article/2014/03/23/ps_monteparma/
© Езомистика
