Близначки от Сладкодум се женят за близнаци от Поточница

1
Добави коментар
arbalet
arbalet

Къде са днес героите от репортажа в „Поглед“ преди 28 години 

В село Сладкодум по документи се водят 192-ма жители, но там живеят само 73-годишната Бахрие Ибрямова и бившият й съпруг Ибрям Кадир. Той обаче се води с жителство в Турция и няма право да гласува на местните избори.

Този факт съобщи в репортаж от селото за “24 часа” кореспондентът ни от Кърджали Ненко Станев. “Хората тук ги няма отдавна. Заминаха, пръснаха се по целия свят, а беше голямо и хубаво село. Турското му име е Татлъ кьой (сладко село – б. а.), защото хората са били добри и благи”, обяснява бай Ибрям.

Според него преди 30-40 г. в трите махали на Сладкодум е имало над 70 къщи. Имало е пълна детска градина и училище до VIII клас. Сега единствените хора, които идват в опустялото село, са или ловци, или иманяри…

… Преди 28 години – през февруари 1987 г., с колегата фоторепортер от “Поглед” Иван Григоров обиколихме този район, за да опишем сватбата на близнаци с близначки.

Беше времето на т. нар. възродителен процес и затова героите на репортажа са с български имена. Указанието беше да описваме колко добре и спокойно живеят хората в тези райони и че там няма никакво социално или етническо напрежение.

Преди да тръгнем от редакцията, се обадихме в ОК на БКП в Кърджали, оттам нещата явно са задвижени по съот ветните канали и когато пристигнахме в Поточница, ни чакаше кметицата Радка Петрова. И отрупана маса с всевъзможни ястия. Колегата от кърджалийския вестник, който ни придружаваше, каза, че няма начин кметството да не е помогнало с някой лев семейството, за да посрещне подобаващо.

Разговорът с двойното смейство не вървеше леко. Дърпах думите им като с ченгел. Хората се усмихваха и изглеждаха спокойни, но какво са изживявали около смяната на имената им, сами си знаят.

Ето какво сме написали и заснели.

И най-старият човек в кърджалийското село Поточница не помни друга такава сватба – 22-годишните близнаци Вергил и Северин за 21-годишните Божана и Силвия от Сладкодум. Сега, месец и половина след сватбата, всичко в този български дом е “двойно еднакво” – подредбата на семейните стаи, дрехите, дори сервизите.

И четиримата още усещат на пръста си “особеното присъствие” на венчалната халка. Но и още не са се отървали от досегашния си навик: всеки проблем споделят първо помежду си, а чак след това и със “съпружеското тяло”.

Вергил е с няколко часа по-голям, но в отговорите на въпросите обикновено дава предимство на брат си Северин. През седмицата Вергил е “временно отсъстващ” от дома – кара шофьорски курсове в Харманли и работи заедно с другия си брат Асен в тютюневата промишленост.

Северин, освен че си е пуснал мустаци, е професионален шофьор и очаква новия камион на АПК, за да запише първия трудов ден вече в семейната си биография. Централен нападател е на местния фотболен отбор “Арда”.

Не са имали леко детство и двамата. Били 12-годишни, когато умира баща им. Наследството – 50 лв. влог в спестовната книжка и трудния труд покрай тютюна. Глава на семейството става по-големият брат Йосиф, сега ветеринарен техник. Отгледал ги, изучил ги. Близнаците отрано свикнали с горчивия вкус на хляба, отчупен от ръка, късала преди това тютюневи листа.

“Трудно беше, спор няма – казва сега Йосиф, – но пък ги възпитаваше най-добрият възпитател, откак свят светува: Работата…”

По едно време Йосиф стана и се извини:

“Трябва да прескоча до махала Речна. Обади ми се човек, че кравата му е болна. Ей го къде е, няма и 6-7 километра. “Ветеринарят тръгна пешком – само така или с катър можело да се стигне до тази махала. И през ум не му минаваше на Йосиф да отложи тръгването си – в този край кравата означава много за селянина.

За Божана и Силвия сравнението “като две капки вода” е недостатъчно. Но друго не ми идва наум. Помолих ги да седнат всяка до съпруга си, за да ги разпознавам. При всеки мой въпрос двете се споглеждат за секунди и по техен си код решават коя да говори. Те също са отраснали край тютюневите ниви, но на Сладкодум. И също в многолюдно семейство – заедно със сестрите си Таня и Милка и с брат си Радослав. От няколко седмици вече работят в обувния цех на АПК – Поточница.

Признават, че им се струва малко тясно сред четирите стени, нали цял живот са работили на открито. “Малко да свикнат с промишлен въздух и ще ги пратим на курсове”, уточнява Андрей Чаушев, зам.-председател на АПК. По-важното в случая е, че той е “двоен” кум, а знаете какво значи думата на кума.

Какво искат най-много близначките сега?

Ами – ново мигновено споглеждане – най-после да оправят пътя до тяхното село Сладкодум, за да могат по-лесно да си ходят при родителите. Вярно, “мома се с рода прощава”, но в сърцето винаги остава струната, която тегли към родното огнище. Дори когато вече си създал свое.

“Идва пролетта, а с нея и щъркелите”,

подхвърлям небрежно. Близначките ме гледат с еднаквите си очи, братята по един и същи начин повдигат учудено вежди.

“Ааа – първа се сеща Божана, – тия щъркели, дето носят бебетата…”

Следват шеги и закачки, недоизказани думи и изречения и в крайна сметка се разбира, че когато човек е отрасъл в многодетно семейство, някак му идва желание отвътре и той да народи повечко челяд.

В края на февруари в Кърджалийско наистина вече се усеща първият дъх на пролетта със свежо предчувствие за зеленина и още нещо…

Предчувствието беше едно, съвсем друго се случи след 10 ноември 1989 г. Кореспондентът ни Ненко Станев ми каза, че Поточница, за разлика от Сладкодум, още е “живо село”. Интересно би било да научим къде са днес и как живеят героите на репортажа ни от 1987 г.

Пенчо Ковачев, снимки Иван Григорав