Инж. Димитър Белелиев има 15-годишен опит като ръководител в областта на енергетиката. От 2002 г. досега управлява Централна енергоремонтна база – най-старото и най-голямо предприятие за енергийни ремонти в България. До 2011 г. е изпълнителен директор на „Техенерго”, а преди това (от 2003 до 2010 г.) е и Председател на Съвета на директорите на “Енергоремонт Варна” и “Енергоремонт Русе”, както и член на надзорния съвет на „Енергоремонт холдинг” АД. Завършва Техническия университет със специалност Транспортна техника и технологии. Пред BIG5 той обясни какви са тенденциите и състоянието на енергийните съоръжения в България, най-новите тенденции в поддръжката и ремонта във ВЕЦ-овете и ТЕЦ-овете на Балканския полуостров.
– Г-н Белелиев, Вие сте експерт с дългогодишен управленски опит в енергетиката, как бихте коментирали промените в цената на тока за бизнеса?
– По повод на промените в закона за енергетиката, смятам, че по този начин не се намаляват ценовите тежести за българската индустрия, каквато беше целта, а напротив цените на потребителите на високо напрежение се увеличават с 20%. Това драстично увеличение ще засегне повечето индустриални сектори в негативен план. Ще намалеят инвестициите, износа, а може да се стигне и до загуба на работни места. Двукратното увеличение на ценовата добавка „задължения към обществото” не е оправдана, на базата на това, че енергията за износ е освободена от нея.
Смятам, че в цената на тока много голяма компонента е разходната част на държавните дружества, като НЕК, ЕСО и др. Енергийните дружества, които сериозно са намалили обема на производство на електроенергия, а оттам и приходите си, не актуализират размера на работната сила и не оптимизират разходите си.
Като цяло бих казал, че цената сама по себе си не е проблем, тя е пазарна функция. Проблемът е в това, че няма достатъчно производство в индустрията, а следователно и потреблението на електроенергия е изключително слабо.
-Какво е състоянието на енергийните съоръжения в България?
Състоянието на централите е добро. Поради силно намалялото потребление на електроенергия и сравнително неголемия износ ВЕЦ-овете и ТЕЦ-овете, както и преносната мрежа не се натоварват достатъчно, и не могат да отработят необходимите часове за ремонт.
От друга страна непостоянният режим на работа, на който са подложени термичните централи и големите ВЕЦ-ове, може да доведе до аварии. Заради големия брой мощности, произвеждащи електрическа енергия от възобновяеми източници, които работят в непостоянен режим (например фотоволтаиците през деня работят, а през нощта се изключват, а ветрогенераторите зависят от вятъра), се налага честа промяна на режимите на работа на електрическите централи, като се увеличава и намалява тяхната генерация. Това води до по-голямо натоварване на мрежата и на производствените мощности, което пък увеличава вероятността за аварии и намалява експлоатационния ресурс.
-Какви са най-новите тенденции в поддръжката на съоръженията във ВЕЦ и ТЕЦ?
– Една от новите тенденции в ремонтните дейности е автоматизацията на процесите на мониторинг чрез дистанционен онлайн режим. Чрез модерни системи дистанционно през интернет се следи непрекъснато състоянието на машините. Системата показва по конкретни критерии какво трябва да се предприеме на ранен етап, за да не се стига до аварии. Скъпоструващи забавяния на производството може да бъдат предотвратени, а разходите за техническа поддръжка на въртящи се електрически машини може да се намалят до 40%.
В „ЦЕРБ” разработихме собствена технологична система, която да извършва наблюдение и диагностика на вибрациите на генератори 24 часа в денонощието. Българската асоциация на електротехниката и електрониката на система (БАСЕЛ) обяви нашата система за Иновативен продукт на 2015 г. и ни връчи награда. Тя беше отличена със Златен медал от Международния технически панаир Пловдив.
Изградихме и център за данни (data centre), чрез който гарантираме непрекъснатата онлайн връзка, която ни е необходима за осъществяване на услугата. Ние сме единственото предприятие в България, което използва мониторингова система собствено производство, както и единствените, които предлагат цялостна услуга в тази област – освен дистанционен контрол и диагностика, нашите специалисти анализират данните и отстраняват повредите, когато това е необходимо.
-Достатъчно ли се инвестира в енергетиката в нашата срана и в региона?
-По-сериозни инвестиции в нови мощности в страната не очаквам да има, поне не в близко бъдеще. Евентуално може да се реализират по-малки проекти за ВЕИ-та, но големи инвестиции не се планират. По-скоро очаквам обратното, да се затварят мощности, както това се случи с ТЕЦ Варна.
На Балканите ситуацията е по-перспективна и почти навсякъде се предвижда строителство на нови мощности. В Гърция предстои изграждане на хидроцентрали и големи централи на биомаса. В Македония се очаква инвестиция в голяма когенерация в град Скопие, подобна на нашата „Топлофикация – София“, както и строителство на няколко големи и много на брой малки хидроцентрали. В Косово се очаква модернизация и строителство на нови блокове на термична централа.
В Сърбия също ще има бум на хидроцентрали. Турция като цяло е перспективен район за инвестиции в нови мощности, като там на практика е представен целият спектър от генериращи мощности, включително и атомна централа, за която има проект за изграждане. Както се разбира, с изключение на България, нещата навсякъде търпят положително развитие.
Смятам, че у нас трябва да се инвестира във водноелектрическите централи, които са технологично най-простият и сравнително евтин и екологичен начин за производство на електроенергия. ВЕЦ-вете са с много добра оперативна маневреност за поддържане на електросистемата и играят балансираща роля. Също така са нужни инвестиции в изграждането на когенерации, и то такива, които са свързани с производствени цикли, където има потребление на топлоенергия. Друго направление, това са подобренията в мрежата с цел намаляване загубата от пренос.
Още по темата: Токът за бизнеса поевтинява от 1 ноември
Петя Стоянова, BIG5.BG
