МДЛ „Лина“ представя на вниманието на лица с положителен HBsAg количествено измерване на HBsAg – маркер, който трябва да се следи в динамика.
Повече от 2 милиарда души по света са сe срещали с хепатитния В вирус и 400 млн. от тях са хронични носители на вируса. Всяка година в Европа около 1 млн. се заразяват и 90 хил. развиват хронична НВV инфекция. В България честотата на носителството на НВV през последните години е между 3,9% и 2,2% и страната ни е сред държавите с междинна честота на разпространение на инфекцията. В Бургаска област носителството на HBVе малко по-високо – между 4-6%.
Инфекцията с вируса на хепатит В (HBV) предизвиква остър и хроничен хепатит. От прекаралите остър вирусен В хепатит в т.ч. и безсимпомните форми, само 5-10% развиват хроничен хепатит В. Хроничният Хепатит В е сериозна изява на хроничната НВV инфекция. Често без явни симптоми болестта напредва бавно, но прогресивно до цироза, чернодробна декомпенсация и развитие на първичен чернодробен рак (ПЧР).
Изследване за хепатит B
Хроничният хепатит В се оприличава с „тих убиец“ поради безсимптомното си протичане в продължение на много години, дори десетилетия. Много малък процент от болните имат оплаквания, но дори и при тях НВV инфекцията се диагностицира късно и случайно, заради неспецифичните признаци – отпадналост, болки по ставите, безапетитие.
Значение за ранното й диагностициране има провеждане на активен скрининг чрез изследване на HBsAg и anti-HBc total при:
Лицата от рисковите групи: венозни наркомани, лица с множество татуировки и пиърсинг, хемофилици, болни на хемодиализа, болни след трансплантация, с чести оперативни интервенции в миналото, работещи в здравеопазването, деца, родени от HBsAg-положителни майки, съжителство с HBsAg-положително лице;
Болни със случайно установени повишени чернодробни езими /АСАТ, АЛАТ/, включително и при тези с алкохолно или друго чернодробно увреждане;
Всички бременни жени преди забременяване или веднага след като се установи бременност;
Преди стартиране на инвитро репродуктивни процедури;
Болни, които подлежат на имуносупресивно лечение по повод трансплантация;
Болни, на които предстои химиотерапия при онкологично заболяване;
Болни, на които предстои биологично лечение;
Донорство на кръв, тъкани и органи;
Зрялата вирусна частица (вирион) е с големина 40-42 nm и съдържа вирусната ДНК. Веднага след като инфектира хепатоцита /чернодробната клетка/, вирусната ДНК се прехвърля в ядрото, където двойно-верижната непълна ДНК се превръща в ковалентно затворена кръгова ДНК молекула (cccDNA). При хронична HBV инфекция, cccDNA се натрупва и се архивира в заразените хепатоцитни ядра. Това дава възможност за персистирането на инфекцията, дори и след изчистване на НВsAg от серума.
Един от основните маркери на HBV е повърхностният антиген (HBsAg), известен първоначално като Австралийски антеген, доказан през 1965 год. и се намира в кръвта на почти всички заразени с вируса. Наличието дори на минимални количества HBsAg има диагностична стойност, така че се изискват максимално чувствителни тестове.
Рутинно се използват тестове за качествено оценяване на Австралийския антиген – положителен или отрицателен. При него няма никакъв количествен резултат, той не може да се интерпретира като количествен и даването на някакви цифри като количествен резултат е погрешно.
В последните години все повече се говори за количествено измерване на HBsAg – по-нов маркер и все още доста непопулярен. Това е отделен тест, който измерва количеството HBsAg в единица обем кръв. Доказано е, че има връзка между количеството на HBsAg в серума и количеството на ковалентно свързана DNA (cccDNA), която стои като матрица цял живот, след като веднъж човек е бил заразен с хепатит B. От нея може да се възпроизвежда вируса винаги, когато реши, дори и когато HBsAg е отрицателен. И точно количествения HBsAg е маркерът, който дава представа за това чернодробно находище на хепатита. Колкото по-ниско е нивото на HBsAg в кръвта, толкова по-ниско е и нивото на вируса вътре в черния дроб. Когато стойностите са много близки до нулата и почти неизмерими, това означава, че пациентът е много близо до извършването на сероконверсията – изчезването на HBsAg и появата на антитела (antiHBs). По-скоро има значение динамиката на този маркер, а не просто конкретния резултат. От началото на тази година сме въвели и това изследване в медицинска лаборатория „Лина“.
При откриване на положителен HBsAg в серума е препоръчително да се изследват освен чернодробните ензими – АЛАТ, АСАТ, ГГТ и маркерите на HBV: от обвивката на вируса – HBeAg, Anti HBe; от сърцевината на вируса – anti HBcIgM, antiHBc total; количествено измерване на повърхностния антиген HBsAg и вирусните копия- HBV DNA. Тези маркери са напълно достатъчни, за да се постави точна етиологична диагноза:
HBeAg – антиген на HBV, доказващ наличието на активна вирусна репликация и висока вирусна инфекциозност.
Anti-HBe антитела, появяващи се при стихване на HBV репликацията и установяване на сероконверсия – негативиране на HBeAg с поява на anti HBe антитела.
Аnti-HBc IgM- маркер, характерен за острата фаза на инфекцията. Основен диагностичен маркер за остър хепатит В. При хроничен хепатит В –anti-HBc IgM (+) кореспондира с активността на чернодробната болест.
anti-HBc total- Антитела от клас IgG и са доказателство за остра, хронична или преминала инфекция от миналото. При HBsAg(+) позитивни пациенти, anti-HBc total антителата са винаги положителни. При HBsAg(-) негативни пациенти, доказват минала HBV инфекция и трябва да се търсят antiHBs антитела. Маркер за активен скрининг.
Количественият HBsAg- индиректно ни дава представа за чернодробната концентрация на вируса на хепатит B. Маркер, който трябва да се оценява в динамика.
HBV ДНК Хепатит В вирусна ДНК показва нивото на вирусно размножаване. Определя риска от зараза. Разграничава HBsAg неактивно носителство от HBsAg(-) негативен хепатит В. Основен показател за лечение. Основен критерий за терапевтичния отговор. Дори и при негативен серумен HBsAg понякога има доловима ниска концентрация на НВV-ДНК в серума или в чернодробната тъкан. Това състояние се нарича окултна инфекция на НВV.
И не на последно място маркер, като показател за сероконверсия на HBsAg и образуване на антитела- Anti-HBs – антитела срещу HBsAg, появяващи се при елиминацията на HBV инфекцията. Израз на имунитет срещу HBV. Титърът на anti-HBs – кореспондира със степента на имунна защита (>1:10 IU/ml).
HBsAg, anti-HBc total и Anti-HBs – тест за имунен статус на населението. При Anti-HBs >1:100 IU/ml- показател за добре напрегнат имунитет след ваксинация.
Да не забравяме! При хроничния хепатит е необходим чест контрол /на шест месеца/ на чернодробните ензими и маркерите на HBV.
Д-р Татяна Николова, вирусолог в МДЛ „Лина“
Ако ви е харесала нашата статия „Изследване за хепатит B“ споделете я в любимите си социални мрежи
