С мотива,че в европейското законодателство липсват механизми, които да позволяват на потребителите и търговците да разрешават възникнали спорове посредством електронни средства и съответно, че това представлява пречка (по-специално за трансграничните) онлайн сделки, като се създават условия на неравнопоставеност, се заражда идеята за създаване на онлайн платформа за уреждане на спорове.
Идеята „вижда бял свят” и от 9-ти януари 2016 година вече е в сила Регламент (ЕС) № 524/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 21 май 2013 година относно онлайн решаване на потребителски спорове и за изменение на Регламент (ЕО) № 2006/2004 и Директива 2009/22/ЕО.
В друга моя статия разгледах общите положения, които са уредени в Регламента, а тук накратко ще обърна внимание на неговото приложно поле.
Логично и първият въпрос, който трябва да намери отговор в тази насока е:
1. За кои лица се отнасят разпоредбите на Регламента?
Това са всички търговци със седалище в Европейския съюз, както и онлайн магазините, също със седалище в ЕС, които сключват онлайн договори за покупко-продажба или договори за предоставяне на услуги с потребители, пребиваващи в държава-членка на ЕС.
Регламентът обхваща само такива договори, при които търговецът (или негов посредник) предлага на страницата си в интернет стоки или услуги и потребителят е поръчал същите точно оттам. Но става въпрос единствено за случаите, при които договорът има обвързващо действие. Например, отправено запитване в интернет страница или по и-мейл за запазване на час при фризьор, което само по себе си още няма обвързваща сила и може да бъде отменено без последствия за потребителя, не попада в приложното поле на Регламента. Тоест, в този случай е налице само отправено (необвързващо) запитване за резервация или уговорка за час, но не е налице възникнала претенция за заплащане към лицето, което е поръчало извършването на определена услуга(респ. доставка на стока)
2. За кои лица НЕ се отнася Регламента?
На първо място, не са засегнати търговците, които не сключват договори за продажби или договори за услуги онлайн,
Също така не са засегнати търговците, които използват интернет страницата си само като представяне и не сключват договори чрез нея.
Разпоредбите на Регламента не се отнасят и за търговци, които нямат седалище в ЕС, а извън него, например в Китай или САЩ.
Също така в приложното поле на Регламента не попадат търговците, които изобщо не продават своите стоки и услуги на потребители, а само на други търговци.
3. Намира ли приложение Регламентът, когато седалището на продавача и мястото на пребиваване на купувача са в една и съща държави-членки?
ДА. По принцип всички засегнати от Регламента на ЕС онлайн търговци трябва да се съобразяват с него, независимо от това, дали в конкретния случай потребителят, с когото продавачът е в спор, пребивава в същата или в друга държава-членка на ЕС. Т.е. не е нужно да е налице трансграничен казус.
4. Има ли значение, дали онлайн търговецът управлява напълно самостоятелно своя онлайн магазин или чрез онлайн платоформа като eBay или Amazon?
Не. Регламентът е приложим, както за самостоятелните онлайн магазини, така и за тези, които са свързани с eBay или с Amazon дотолкова, доколкото същите се намират в ЕС.
5. По какъв начин са засегнати онлайн търговците от трети страни, които предлагат стоките си в ЕС?
Онлайн търговци от трети страни, които нямат седалище в ЕС, не са засегнати от Регламента. За тях не възниква задължение да съблюдават и да се съобразяват с разпоредбите му.
Дали европейският потребител ще се възползва от уредените в Регламента възможности и всъщност ще получи ли ефективна защита…Отговорът на този въпрос, само броени дни след влизане на Регламента в сила, все още е неясен.
Ясно е обаче, че всеки онлайн-търговец трябва детайлно да се запознае с разпоредбите на Регламента за да знае какво потребителско поведение може да очаква.
