богати китайци луксозни ресторанти ресторанти средностатистически ресторанти супермаркети улични лафки храна храната в китай хуогуо
За храната в Китай може да се говори много: това е рай за чревооугодниците! По правило заради по-ниския стандарт, за да се наядете плащате в пъти по-малко отколкото в България. Вариантите са много – от близкия супер, през ресторантите, които са на всеки ъгъл и не само ъгъл, до големите западни вериги за джънк или пък заведения, предлагащи екзотична кухня (да се чете: западна).
Източник на статията + СНИМКИ
Супермаркетите са като при нас, разликата е, че когато влизаш, откриваш разнообразие от стоки, изглеждащи подозрително или не съвсем апетитно. Човек може да остане с впечатлението, че в супера няма нормална храна или че трябва да я търси, за да я открие. Свиква се и с това… Все пак, ако ви се е дояло нещо “нормално”, доста модерни напоследък са магазини, които предлагат западна храна, консерви, пастети, колбаси, конфитюр, сирена, кисело мляко и какво ли още не. Може да си купите дори лютеница или кьопоолу. Търсете такива места в районите със струпване на чужденци. В големите вериги като Карфур може да откриете доста голямо разнообразие от продукти и цени.
Преминавам към ресторантите. Китайските ресторанти могат условно да се разпределят в няколко категории. Най-разпространени са тези тип „кръчма”, познават се по миризмата още докато сте на отсрещния тротоар. Обикновено са малки, интериорът е по китайски кичозен, обстановката – задушевна, клиентелата – непретенциозна, а храната – мммммм, вкусна! Имайте предвид, че масите могат да не са съвсем чисти, а и често са твърде близо една до друга. Възможно е да попаднете на не съвсем приятни гледки от съседните маси. Меко казано, по-ниско образованите китайци не се славят с култура на хранене. Цените в тези места са най-ниски. Средно едно хранене може да ви излезе между 10 и 20 юана (основно + ориз). Оризът се сервира в отделна купичка и се приема за нещо задължително (както хлябът при нас).
Средностатистически ресторанти
Следващата категория бих определила като „средностатистически”. Това са малко по-големи ресторанти, където може да се отиде в компания, масите обикновено са кръгли и имат допълнителна поставка по средата, която се върти. Обстановката е една идея по-изискана, сервитьорките са облечени в униформи и изглежда по-чисто. Когато се ходи в компания на ресторант, обикновено всички получават меню и могат да изберат определено ястие, но в крайна сметка храната се сервира в средата на масата и всеки може да опита от всичко. Това си има и добрите, и лошите страни. Например, за мен недостатък е това, че в голяма част от китайските блюда фигурира лук, праз или други зелени съставки, които аз не ям. Така, когато си поръчам едно ястие, в което няма лук и трябва да го разделя с още 5-6 души, шансът на масата да има друго ястие без лук клони към 0 и в крайна сметка се налага да наблягам на ориза, за да се заситя. Друг недостатък е, че често китайците посягат с клечки към основните ястия, а не си сервират с лъжица в чинията и се получава доста нехигиеничното явление „обмен на лиги”. Все пак, ако сте в международна компания и помолите да ви донесат лъжици към ястията, може да минете и без това.
Последната категория, която на мен ми е известна е „тежката артилерия”. В най-общия случай това са ресторанти в хотели или в търговски центрове, където се провеждат бизнес срещи, приеми, мероприятия, включващи присъствието на чужденци и т.н. гранд събития. Ако ви се случи да посетите такъв ресторант, няма нужда да си носите вилица и въобще, няма нужда нищо да правите, защото ще има около 10-тина млади и красиви китайки, облечени в традиционната китайска рокля ципао, които ще обслужват само вашата маса. В някои хотели от по-нисък клас това е спестено и е заменено от т.нар. „шведска маса”, на която присъстват както китайски, така и западни специалитети. Красивите китайки тук само отсервират.
При всички положения, където и да се намирате и колкото и луксозна да е обстановката, наличието на китайци на масата изключва снобарството и ще се чувствате уютно. Разбира се, говорим в общия случай, когато сте сред нормални китайци, а не новоизлюпили се богаташи и техните „придворни”. Такива има доста и тъй като поради големи финансови възможности имат шанса да обикалят света, някой път решават, че са нещо повече от останалите и започват да вирят нос. Аз лично съм виждала такива хора, без значение от пола – парвенющината си личи отдалеч. Не само мое наблюдение е наличието на хора в Китай, които твърде много наблягат на материалното и очевидното. Разбира се, това е интернационална болест, но като че ли при тях тепърва тя набира стремителна скорост. Много са бързо забогателите бизнесмени и желанието да покажат състоянието си очевидно не се счита за порок. Понякога си мисля, че тези хора не осъзнават какво се случва извън тяхната среда или просто не искат да го осъзнават и си затварят очите. Ставаш сутрин в широкия си, климатизиран и ароматизиран апартамент, обличаш красиви дрехи, качваш се в лимузината си, където те чака личен шофьор и отиваш да вършиш каквото там вършиш през деня на още по-климатизирано и ароматизирано място и животът ти минава по този лъскав начин, без да знаеш дори колко струва купичка ориз. Доколкото знам, обаче, тенденцията е богатите хора да искат да живеят извън Китай или поне такава е статистиката от последните няколко години. Броят на подалите за чужди визи богати китайци е нараснал значително, все повече китайци изпращат децата си на скъпо обучение в Европа или САЩ.
Но да се върнем на храната. Извън тези три категории ресторанти съществува и една друга категория – уличните лафки. Те са абсолютно навсякъде и не се нуждаят от допълнително описание. Чужденците обикновено са скептично настроени към такъв вид угощения, но бързо привикват и осъзнават, че всъщност не са чак толкова зле.
През деня може да си купите плодове, сладкиши или тестени изделия, вечер е време за барбекю или нещо по-така. На някое оживено място се появява китаец на колело с ремарке, отваря ремаркето, в което централно е поставена газова бутилка, на нея се слага метална плоча, която служи за тиган и от останалата част на ремаркето се вадят и разпределят контейнери с различни видове меса, зеленчуци, калмари, гъби и др., нанизани на клечка. Клиентите се струпват около бързо заформилата се лафка и избират по няколко клечки, които дават на шеф-готвача. Той от своя страна ги мята на плочата-тиган, плисва малко олио, поръсва с някакви тайнствени подправки и след няколко минути ви дава готовото „блюдо”. Може да ви го сложи и в кутия за вкъщи. Често с готвача пътува още един човек (обикновено жена му), който отговаря за счетоводството и други важни дейности.
Нерядко се среща и онзи китаец с барбекюто, който се занимава с печене най-вече на агнешко, но и други варианти не са изключени. Понякога наоколо са пръснати ниски масички с по 2-3 трикраки стола около тях, на които са седнали китайци с бира, цигари и карти. Това забавление може да продължава до малките часове. Ако приемем, че пренесем тази картина на българска земя, то тя непременно би била озвучена от някоя попфолк мелодия. В Китай попфолк няма, но пък има много поп, който по музикантска стойност си е почти като нашия попфолк. Когато китайците ядат нещо на клечка, обикновено хвърлят клечката на земята. Така по земята се събират купища клечки, които, както легендата мълви, се събират от готвача в края на работния ден и отново се „рециклират” в повторна употреба. Това е и причината някои чужденци да чупят на две клечките, преди да ги хвърлят. Смятам, че китайците нямат нищо против тази „еко” практика, тъй като всичко минава през силна термична обработка и шансът да се пренесат някакви болести е сведен до минимум. Аз лично не вярвам в тази легенда и си свиркам…
Следващ вариант на уличен ресторант е т. нар. „малатан”, в превод „люта лафка”. Принципът е същият като на ремаркето с газовата бутилка, но тук нещата се варят в огромна тенджера с люта чорба. И вариантите на клечка са по-различни, за да не се разпаднат в супата. Има отново гъби, оризови спагети, яйца, картофи, разни топчета от месо и тофу… Внимание, супата е много люта и ще ви трябват много носни кърпи, които може да не ви осигурят. Ако ядете на място, изправени, както правят повечето китайци, ще ви дадат метална чиния, обвита в еднократна полиетиленова торбичка. Това се прави, за да не се налага да се мият чинии. Като приключите, оставяте си чинията, човекът, който се грижи за това вади чинията от изцапаната вече торбичка и я пъха в нова, чиста за следващия клиент.
Не искам да навлизам в подробности за отделните блюда, които могат да се поръчат в Китай, когато се отиде на ресторант, защото според мен всеки трябва да опита различни гозби и да избере сам това, което му харесва. Чужденците обикновено запецваме на 4-5 ястия, които поради някаква причина наподобяват нещо „наше” и ги въртим всеки път. Нормално е, храната е много различна от нашенската и невинаги се приема добре, някои неща дори ще ви се сторят отвратителни на мирис и вкус. С времето може да се осмелите да ги опитате и може дори да свикнете да ги ядете.
Както и в други източни кухни, в китайската е много важно ястията да са току-що приготвени и все още горещи, когато ги сервират. Ако отивате на гости в китайски дом, много вероятно е домакините да се заемат с готвене след вашето пристигане. Голяма част от блюдата в ресторантите пък идват направо с огъня, на който се готвят. Съществуват заведения, в които може да се хапне „хуогуо” – ‘гореща тенджера’. Масите са с вградена газова инсталация, върху която се слага голяма тенджера с вряща супа и клиентите поръчват от менюто съставките, които биха искали да сварят в нея. Това може да са меса, зеленчуци, гъби, ядки… Ядеш готвейки и готвиш ядейки. Въобще, темата за храната в Китай е неизчерпаема, но аз ще спра дотук, преди да сте направили локва от лиги…
Наръчник за Пекин, Китай (в PDF) – свалете безплатно!
Наръчник за всеки който иска да посети столицата на Китай – Пекин.
Съдържание на наръчника:
Самолетен билет за Китай
Подготовка за пътуването Ви до Китай
Финанси
Климат
Важните неща
Полетът до Китай
Настаняване
Интернет
Транспорт
Китайска храна
Мои любими места в Пекин
Великата Китайска стена
Пекинска опера
Дискотеки
Заключение
Интересни статии за Китай:
Пътеводител: Пътуване до Китай
За Китай
Транспортът в Китай
Интервю относно Китай
Сборник на полезни статии за Китай
