Изцяло нов модел за финансиране на висшето образование предлага „Асоциацията на индустриалния капитал в България” (АИКБ). Предложението на Асоциацията е обучението да стане безплатно, приемът на студенти в държавните университети и в частните по държавна поръчка да бъде силно намален, а завършилите задължително да работят определено време в България.
АИКБ мотивира своето предложение с текст в чл. 53, ал. 3 от Конституцията, според който при определени от условия образованието във висшите държавни училища може да бъде безплатно. С предложените промени работодателите се надяват да се приемат по-малко студенти, но пък план-приемът да е по-съобразен с потребностите на пазара на труда и да се промени донякъде опороченият принцип „парите следват студента”.
Бизнесът предлага при записване на новоприет студент в дадено висше учебно заведение да се сключва договор между студента и Министерството на образованието и науката (МОН). Според този договор МОН ще е длъжно да финансира (чрез кредитиране или поръчителство за отпускане на банков кредит) обучението на студента до неговото завършване. В замяна на това пък студентът ще е задължен след дипломирането си да работи за определено време при даден български работодател.
За студентите, обучаващи се по определените за приоритетни за икономиката специалности са предвидени специални стимули, като например стипендии за издръжка, които стимули допълнително да мотивират учащите да постигат високи резултати.
Ако студентът изпълни задължението си да работи в страната за определен период от време след завършването си, той няма да трябва да връща кредита, предоставен му от МОН. Освен това учащите ще имат право да не сключват договор с образователното министерство, а с конкретна компания, която да поеме разходите по обучението им.
Студентът няма да трябва да връща кредита на МОН или на дадената компания, ако след завършването му на пазара на труда в България няма свободна позиция за него. Ако студентът прекъсне обучението си без основателна причина, то той ще трябва да върне целия кредит. Ако пък не работи достатъчно дълго при български работодател, обучилият се ще трябва да изплати част от кредита, която е пропорционална на срока, който не е спазил спрямо компанията.
От АИКБ очакват няколко позитивни ефекта от предложените от тях промени във финансирането на висшето образование. Сред тях са повишаване на конкурентоспособността на българската икономика чрез осигуряването на квалифицирани кадри, увеличаване на привлекателността на България за инвеститорите, по-голямо финансиране за висшето образование.
Министърът на образованието и науката Красимир Вълчев обаче коментира, че това предложение от бизнеса само наглед прави висшето образование безплатно за студентите, докато реално то става задължително платено и чрез МОН ще се плаща от всички граждани. Вълчев заяви, че и в момента има добро партньорство между работодателските организации, МОН и учебните заведения. Той напомни, че от есента професионалните гимназии ще получат допълнително финансиране.
Кметът на София Йорданка Фандъкова също описа успешното партньорство между Столична община и университетите. По думите ѝ само за метрото Общината работи с Техническия университет, Университета по архитектура, строителство и геодезия и др. висши училища. Фандъкова добави, че се подготвя партньорство със столичната професионална гимназия „Хенри Форд“ за осигуряване на кадри, които да поддържат новите електробуси в София.
