Критерий „бизнес модел“
Бизнес моделът представлява последователно прилагане на система от концепции, методики и конкретни подходи за управление на финансовите активи. Целта на бизнес модела се определя от мисията и целите на банката и е подчинена на тях. Цялостната система за управление на финансовите активи се основава на взаимодействието между политиките за управление на ликвидността, управление на финансовите инвестиции и управлението на рисковете. Бизнес моделът за управление на финансовите активи може да бъде формиран или според начина на получаване на икономическата изгода от тях, или по видове активи, или по функционален признак. Стандартът допуска предприятието да има повече от един бизнес модел[1]. Банката може да притежава портфейл от инвестиции, който тя управлява, за да събере договорните парични потоци, и друг портфейл от инвестиции, който тя управлява, за да търгува с него с цел реализиране на промените в справедливата стойност. Аналогично при някои обстоятелства може да бъде подходящо портфейлът от финансови активи да бъде разделен на подпортфейли, за да бъде отразено нивото, на което банката управлява тези активи. Например такъв може да бъде случаят, при който банката създава или купува портфейл от ипотечни кредити, като управлява някои от тези кредити с цел събиране на договорни парични потоци, а останалите — с цел тяхната продажба.
Новини от страната и чужбина
Fibank отбеляза 20 години в Бургас Четирите съвета. Въвеждане и запознаване, опит и мнения по тема… Пловдивските новини, които не трябваше да пропускате през седмицата “Зaĸoнът зa личния фaлит — нe дaли, a ĸaĸъв”, “Maгиcтpaлa “Xeмyc” гoтoвa cлeд 3 гoдини”
Бизнес модел, чиято цел е активите да бъдат държани, за да се събе-
рат договорните парични потоци — управлението на актива се извършва в рамките на бизнес модел, при който целта на банката е да държи активите с цел събиране на договорените бъдещи парични потоци, отколкото да продава финансовите инструменти преди изтичането на договора, за да се реализира промяната в справедливата им стойност.
Въпреки че целта на бизнес модела на банката може да бъде да държи финансовите активи за събиране на договорните парични потоци, тя не е задължена да държи всички тези активи до техния падеж[2], т.е. бизнес моделът може да бъде да държи финансовите активи за събиране на договорните парични потоци дори когато има продажби на финансови активи или такива се очакват в бъдеще. Приема се, че бизнес моделът представлява държане на активи за събиране на договорни парични потоци дори когато банката продава финансови активи, когато е налице увеличаване на кредитния риск на активите (за да се определи дали е налице увеличаване на кредитния риск на активите, се взема предвид цялата разумна и аргументирана информация, включително и прогнозната). Независимо от тяхната честота и стойност
продажбите, продиктувани от увеличаване на кредитния риск на активите, не са несъвместими с бизнес модел, чиято цел е финансовите активи да бъдат държани за събиране на договорните парични потоци, тъй като кредитното качество на финансовите активи е от значение за способността на кредитната институция да събира договорни парични потоци. Дейностите по управление на кредитния риск, които имат за цел да сведат до минимум потенциалните загуби в резултат на влошаване на кредитоспособността, са неразделна част от този бизнес модел. Продажба на финансов актив, поради това че той вече не отговаря на кредитните критерии, посочени в документираната инвестиционна политика на банката, е пример за продажба поради увеличение на кредитния риск.
Продажби, извършени с цел управление на риска от кредитна концентрация (без увеличаване на кредитния риск на актива), също могат да бъдат съвместими с бизнес модел, чиято цел е финансовите активи да бъдат държани за събиране на договорните парични потоци. Такива продажби могат да бъдат съвместими с обсъждания бизнес модел, когато тези продажби са редки (дори ако тяхната стойност е значителна) или тяхната стойност — както поотделно, така и сумарно, е незначителна. Ако бъдат извършени повече от незначителен брой такива продажби от даден портфейл и стойността на тези продажби вече не е незначителна (както поотделно, така и сумарно), банката трябва да оцени дали и как тези продажби съответстват на целта за събиране на договорни парични потоци. Освен това продажбите може да са съвместими с целта финансовите активи да бъдат държани за събиране на договорните парични потоци, ако датата на продажбите е близо до падежа на финансовите активи и постъпленията от продажби се приближават до размера на договорните парични потоци, които остава да бъдат събрани.
