Кредитна дейност за периода

Кредитната дейност у нас е водеща в дейността на търговските банки и това прави кредитния риск определящ за рисковия профил на банките и банковата система. Кредитният риск е бил и все още е обект на разглеждане и анализиране през годините от редица местни и чуждестранни автори, икономисти и банкери. Голяма част от фалитите в световен мащаб се дължат на концентрация на кредитен риск. Това му отрежда важно място в международните Базелски стандарти – Базел I, Базел II и Базел III.

Новини от страната и чужбина

Fibank в подкрепа на българския бизнес
Пловдивските новини, които не трябваше да пропускате през седмицата
Здравето е тема, по която винаги има куп мнения и …
Руският олигарх Дерипаска е пред фалит заради санкциите от САЩ

Базел I е първият международен регулаторен опит да се свържат рисковете, които една банка поема с нейния капитал. Първият Базелски акорд разглежда кредитния риск като основен вид риск в банковата система и се фокусира основно върху него. Той го определя като потенциална ситуация за една банка, в която кредитополучателят или контрагентът няма да успее да изпълни задълженията в съответствие с договорените условия. Именно фокусирането само върху кредитния риск е и една от слабите страни на споразумението. Като други слабости могат да се посочат липсата на правила за унифицирано оповестяване на различните видове риск на ниво банкова система и на ниво отделна банка; разпределението на активи и прилагане на унифицирани рискови тегла, без да се вземат предвид техните конкретни индивидуални особености, което изкривява оценката на риска; липсата на метод за диференциране на позициите, които се отнасят към един и същ рисков клас.

В опит да се коригират недостатъците и непреднамерените последствия от Базел I е иницииран вторият Базелски стандарт Базел II. Новата рамка предоставя подходи, които са по-всеобхватни и по-чувствителни към рискове, отколкото първото споразумението, като фокусът е върху изграждане на по-опростена методика за количествено измерване и оценка на кредитния риск. Една от впечатляващите характеристики на втория акорд е възможността за многовариантност при подходите за оценяване на риска. Второто споразумение прави капиталовата рамка по-гъвката, като дава опция на банките да изберат най-подходящия за тях модел, съобразно степента на своя риск-мениджмънт. Базел II е порицаван основно заради първия си стълб (минимални капиталови изисквания) и процикличните ефекти, които създава (присъдените рейтинги от външни агенции за кредитна оценка при стандартизирания подход и вътрешнорейтинговите системи на банките за измерване на кредитния риск при вътрешнорейтинговия подход). При Базел II възходящото икономическo развитие дава възможност за високи рейтинги, а те от своя страна водят до намаляване размера на необходимия капитал, намаляване цената на финансиране и спомагат за сключване на нови кредитни сделки. От другата страна, низходящата фаза сваля рейтинга на банките, респективно кредитите се оскъпяват, стават по-трудно достъпни, а икономическият растеж се забавя. Изводът е, че капиталовите изисквания трябва да бъдат по-големи от капитала, който е необходим според конкретната банка.

Действащото в момента споразумение Базел III надгражда и усъвършенства рамката на Базел I и Базел II. Някои от съществуващите регулации се запазват, други се променят и усъвършенстват, а редица регулации са съвършено нови, свързани с актуалната финансова обстановка. Третият Базелски акорд увеличава капиталовите изисквания към банките и поставя допълнителни ограничения за ливъридж и за подобряване на ликвидността. Въвеждат се нови капиталови буфери, нови коефициенти и др. с цел усъвършенстване на капиталовата рамка, засилване регулирането, надзора и управлението на риска в банковия сектор.

Както стана ясно, кредитният риск е основен обект на анализ при международните Базелските споразумения. Той съпътства кредитните операции, които са неизменна част от банковата дейност. Те са най-доходоносните банкови операции, но и най-рисковите. Това е причина приоритетно да се следят и анализират данните за кредитната дейност на банките в световен мащаб, в т.ч. и на национално ниво.

В следващите фигури може да се проследят данните за кредитната активност на банковата система в Р България в относителна стойност за периода 2011 – 2015 г.