Моделът на очакваната загуба от
обезценка по МСФО 9 има значително влияние върху планирането на капиталов
ресурс за банките. Регламентът изисква финансовите институции да признават
кредитна загуба от финансов актив в началото на отчетната дата веднага след първоначалното
признаване (възникване) и да създадат резерв за покриване на такава бъдеща
очаквана загуба. Това значително ще увеличи провизиите за загуба, което от своя
страна ще доведе до намаляване на съотношението
на базовия първичен капитал към рисково претеглените активи (RWA) съгласно
Базел III (Cor Equity Tier 1 – CET 1 съотношение). Това трябва да предизвика
сериозна загриженост на висшия мениджмънт на финансовите институции, на
регулаторите и на инвеститорите.
Новини от страната и чужбина
Щастлива зона за животните с подкрепата на Fibank
В ЕС – нова защита на туристите при фалит на туроператор или авиокомпания
Вечерни новини: Показно убийство на бизнесмен в София, Софийският университет получи пари и сграда и няма да протестира
Българското председателство на Съвета: евродепутати от България изразяват мнения
В началото на тази година
европейските банки получиха глътка въздух заради отлагането на новите
посткризисни реформи, за които се опасяват, че ще намалят
конкурентоспособността им, защото увеличават непропорционално капиталовите
изисквания. Реформата планира да въведе общи стандартизирани капиталови нива,
които не са подходящи за фрагментирания европейски банков сектор. Базелският
комитет по банков надзор иска да реформира съществуващите стандарти Basel III
чрез серия от реформи, чиято цел е да затрудни банките да избягват по-високите
капиталови изисквания, въведени след финансовата криза. Най-новите правила
(наречени от някои Basel IV) са разработени с цел да се предотврати поемането
на твърде много рискове от страна на финансовите институции. Според новите
правила банките, които искат да използват вътрешни модели за измерване на риска
– за които капиталовите изисквания са по-ниски в сравнение със
„стандартизирания“ метод, сега ще трябва да получат одобрение за всеки от тези
модели. Това е съществена промяна спрямо досегашния режим, според който одобренията
се правеха за цели бизнеси. Основни разногласия предизвиква ограничението на
степента, до която банките могат да използват своите собствени модели, за да
изчислят рисковете за даването на заеми. Таванът им пречи да използват рискови
прогнози, които са прекалено под изчисленията на стандартизирания модел,
създаден от регулаторите.
Американските и швейцарските
регулатори настояват за въвеждане на общо стандартизирано ниво на капитал, под
което банката да не може да слиза въпреки вътрешните си изчисления на риска.
Опасенията са свързани с това, че кредитните портфейли на европейските банки са
по-рискови от американските. В такъв случай те ще се нуждаят от повече капитал,
отколкото банките в САЩ, които си осигуряват повече финансиране чрез облигации
и пакетирани ипотечни продукти.
А какво ще се получи, ако прибавим
и изискванията на МСФО 9? Следващата таблица (табл. 1) обобщава провизиите за
обезценка при различните подходи за измерване на кредитния риск при Базелската
рамка и анализира дали данните, използвани за моделиране на регулаторната
очаквана загуба (EL), могат да се използват за модел на очаквана кредитна
загуба (EСL) съгласно МСФО 9.
