Специфични кредитни форми
Факторинг — специфичен вид кредитна сделка, при която банката поема задължението да изкупува и/или събира вземания (произтичащи основно от доставка на стоки или предоставяне на услуги) на свои клиенти от трети лица и поемане на риска от събирането на тези вземания. Банката придобива краткосрочни вземания и кредитни рискове на продавача срещу изплащането на определен процент (напр., между 40% до 90%) от цената, уговорена в първичния договор към договорена във факторинговия договор дата или до размера на погасяването на задължението на купувача по сметка на продавача.
Новини от страната и чужбина
Неделчо Неделчев: Привличането на сериозен международен партньор може да ни превърне в регионален лидер Свиленски: БДЖ е във фалит, Борисов да го спасява още днес Новини от вас: Балон над Долината Веселин Маринов без Фейсбук, бил обиден от мнения на хора за него
Факторът: а. извършва авансово плащане за времето до настъпването на падежа на вземането (стандартен факторинг) или б. превежда сумата на продавача след инкасиране на вземането на неговия падеж (падежен факторинг). Други разновидности на факторинговите сделки са: същински факторинг (факторът няма право на регресен иск); несъщински (с право на регресен иск до размера на платеното от фактора); открит и скрит факторинг (в първия случай длъжникът се уведомява за прехвърлянето на вземането от продавача на фактора и плащането се извършва директно на последния) и др. Форфетиране — сделка по придобиване (на дисконтова база) на права по средносрочни вземания (от 180 дни до 7 години), оформени чрез безусловни и негоцируеми дългови инструменти (обикновено търговски ценни книжа) и поемане на риска по събирането на тези вземания. Използва се често в международната търговия, като форма на експортно финансиране, при която за форфетинговата компания отсъства право на регрес спрямо износителя, в случай, че вносителят не извърши дължимите плащания.
Участието на банките в тези операции е в ролята на: — форфетьор; — гарант или авалист, доколкото наличието на банкова гаранция или авал (допълнена понякога от такава от правителствена агенция в страната на вносителя) най- често е едно от изискванията при сключване на споразумение за форфетиране. Лизинг — сделка, по силата на която лизингодателят се задължава да предо- стави за ползване вещ срещу серия от периодични възнаграждения (лизингови вноски) в рамките на договорения срок. Лизингът е специфична форма на финансиране, доколкото позволява използването на актив, чиято покупка в противен случай би следвало да бъде финансирана чрез собствен и/или заемен капитал. Критерии за категоризация на лизинга могат да бъдат: срока и възможността за прекратяване на лизинговия договор (финансов и оперативен лизинг); ролята на лизингодателя (директен и индиректен лизинг); вида на обекта на лизинговане и др. Съгласно ЗКИ търговските банки могат да участват в сделки по финансов лизинг.
С договора за финансов лизинг лизингодателят се задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу възнаграждение. Съгласно НСС 17 това е лизингов договор, при който наемодателят прехвърля на наемателя всички рискове и изгоди, свързани със собствеността върху актива. Той трябва да отговаря най-малко на две от следните три изисквания (първото изискване е задължително): договорът да съдържа клауза за прехвърляне на собствеността върху актива на наемателя; прехвърлянето на собствеността на наемателя да се извършва към края на срока на лизинговия договор; срокът на наемния договор да покрива по-голямата част от полезния срок на използване на актива.
Проектно финансиране: форма на базирано на активи финансиране, прилагано по отношение на дългосрочни инфраструктурни и индустриални проекти. Проектното финансиране се базира на комплексна финансова структура, включваща собствен капитал на спонсорите и кредити, предоставени най-често от синдикат от банки. Погасяването на предоставените кредити се извършва изцяло за сметка на паричните потоци, генерирани от проекта, а активите на проекта служат за обезпечение на заема. За реализирането на всеки проект се създава специално обособено дружество (Special Purpose Entity, SPE) което не притежава други активи, освен тези на проекта; това позволява защита на останалите активи на спонсора, доколкото, в случай, че проектът не бъде завършен или не генерира достатъчно приходи, банките-кредитори нямат право на регрес спрямо тях. В този смисъл, проектното финансиране обикновено е форма на „финансиране с ограничен регрес“, доколкото решението на кредитора/кредиторите да предоставят ресурс се базира основно на активите на проекта, служещи като обезпечение и очакваните от тях парични потоци като източник за изплащане на авансираните средства, а не на кредитоспособността на спонсора като цяло.
Предвид особеностите на проектното финансиране и специфичната му структура, то предполага инвестиране на значителен като обем ресурс, като горната граница за стойността на кредита обикновено е гъвкава. Срокът на кредита се договаря с клиента на базата на спецификата на съответния бранш, като определящ в случая е очакваният паричен поток, генериран от проекта. Рисково финансиране (Venture financing): алтернативен механизъм на финансиране под формата на инвестиции в дялов капитал (осигурени от компании за рисков капитал) на млади, иновативни компании в начална фаза на развитие, чийто достъп до капиталовите пазари и/или конвенционалното банково кредитиране е ограничен поради високото ниво на риск и/или кратката оперативна история.
В създаваните за целта фондове за рисков капитал инвестират банки, пенсионни фондове, частни лица и др. Изборът на фирми, към които да се насочат разполагаемите ресурси се базира на потенциала на същите за генериране на печалби, по-високи от средните, дължащ се на наличието на обещаващ нов продукт, технология или бизнес процес или на възможности за преструктуриране или редукция в разходите14 . Освен като един от основните доставчици на ресурс, банките участват в схемите за рисково финансиране, предлагайки редица услуги в областта на инвестиционното банкиране: финансови консултации — от първоначалната фаза на формулиране на корпоративна стратегия, през договаряне, структуриране и изпълнение; междинно („мостово“) финансиране; консултиране относно мениджмънта на компанията, подготовка и осъществяване на сливания и изкупувания, първоначално публично предлагане и др.
