Разпределение на дохода
Разпределението на дохода в съвременното стопанство, основано на пазара, зависи от две групи фактори: • собственост върху факторите на производство — разпределение на човешкия капитал (знания, умения и т.н.) и разпределение на физическия и финансов капитал между хората; • пазарни цени на факторните услуги — работна заплата, лихва, рента, печалба.
Новини от страната и чужбина
ПИБ придоби „Кремиковци“ Работим по закон за личния фалит, в момента изготвяме неговата концепция Фалшивите новини се разпространяват по-бързо от истинските Мнения за Signal App
Традиционен метод за графично представяне на разпределението на дохода в обществото е т. нар. крива на Лоренц, предложена от американския икономист Макс Ото Лоренц (1880–1962 г.) през 1905 година. Кривата на Лоренц показва кумулативният (с натрупване) дял (процент) от общия доход на нацията, който се пада на най-бедните 10% (от членовете на обществото), най-бедните 20%, най-бедните 30% и т.н. до края (100%). Ако най-бедните 10% от хората получават (точно) 10% от дохода, най-бедните 20% — (точно) 20% от дохода, най-бедните 30% — (точно) 30% от дохода и т.н., най- 2 бедните 100% — (точно) 100% от дохода имаме абсолютно равенство в разпределението на дохода и кривата на Лоренц е права линия — 45о линия на абсолютното равенство (пунктираният диагонал на Фигура 3.1.). Когато, обаче, (примерно) най-бедните 90% получават само 60% от дохода, а последните (най- богатите) 10% — останалите 40% от дохода, имаме ярко изразено неравенство в разпределението на дохода и кривата на Лоренц „увисва” надолу и надясно (плътната линия на Фигура 3.1.).
Накрая, ако допуснем, че най-бедните 99% получават, например, само 1% от дохода, а последният 1% от хората — останалите 99% от дохода, имаме (хипотетична) свръхконцентрация на дохода и кривата на Лоренц е правоъгълна линия, отразяваща крайна степен на неравенство в разпределението на дохода (съвпада с абсцисата и дясната ординатна ос.
Крива на Лоренц В обобщение, колкото кривата на Лоренц е по-близо до 45о линия на абсолютното равенство, толкова степента на неравенство в разпределението на дохода в обществото е по-малка, съответно — колкото кривата на Лоренц е по-изпъкнала към долния десен ъгъл на графиката, толкова степента на неравенство в разпределението на дохода в обществото е по-голяма.
Кривата на Лоренц се използва за изчисляване на един от най-популярните индекси за неравенство в разпределението на дохода — т. нар. коефициент на Джини, предложен от италианският статистик, демограф и социолог Корадо Джини (1884 — A B 3 1965 г.) през 1912 г. Ако площта между кривата на Лоренц и 45 о линия на абсолютното равенство означим с A, а площта под кривата на Лоренц — с B (виж Фигура 3.1.), то коефициентът на Джини (G) има следния общ вид: (3.1) Коефициентът на Джини се изменя от 0 до 1. Нарастването на коефициента е показател за нарастване на степента на неравенство в разпределението на дохода в обществото, обратно — намаляването на коефициента сочи намаляване на степента на неравенство в разпределението на дохода в обществото. Най-мрачната картина в “галерията” на икономическото неравенство е бедността. Според едно определение на Европейската комисия от 1984 г., бедните са “… хора, семейства и групи от хора, чиито ресурси (материални, културни и социални) са толкова ограничени, че да ги изключат от минимално приемливия начин на живот в страната-членка, в която те живеят.”1 От икономическа гледна точка, основният въпрос тук е един — Колко струва “минимално приемливия начин на живот в страната-членка”? С други думи, ключът е в детерминирането на т.нар. линия (праг) на бедността.
Тривиален показател за равнището на бедност в едно общество е съотношението между броя на хората, които попадат под линията на бедността и общия брой на населението: H = m / n (3.2) където: H е относителният дял на бедните в обществото; m — броят на хората, които се намират под линията на бедността; n — общият брой на хората (населението).
